До звездите се стига, като не се отказваш

интервю: Станислава Иванова

снимки: личен архив

Докосвайки се до хора на изкуството, винаги изпитвам специално чувство, атмосферата става по-уютна, сякаш хората срещу мен разбират света по различен начин. Мирела и Пресияна са усмихнати и талантливи – около тях струи истински позитивизъм. Дали от свежестта на тяхната младост или от красивите емоции, които придават с музиката си – заставайки срещу тях ме карат да се чувствам, сякаш всичко е възможно.

Финалистките от „България търси талант“ са пропътували пътя от Русе до София, за да създадат топла и приятелска атмосфера на Първите годишни награди на B2B Media за Employer Branding Network. Открадвайки си от времето им след двете зашеметяващи изпълнения – „Sway” и “Maybe I Maybe You”, с удоволствие научих накъде продължава пътят им.

Преси, коя атмосфера беше по-зареждаща за теб – в X-Factor или в „България търси талант“?

Пресияна: Честно казано, на мен много ми хареса да участвам в предаване като X-Factor, но ми беше много по-приятно да участвам със сестра си във втория музикален формат. Затова може би трябва да кажа „България търси талант“.

Мирела: Въпреки че не бях част от X-Factor, аз бях заедно с всички участници почти през цялото време. Различно е, защото в „България търси талант“ знаехме, че сме стигнали до финал. След полуфинала вече знаехме колко много хора ще са там, за да гледат точно нас, т.е. голямата сцена се задържа дълго в съзнанието ни. Докато в X-Factor е различно с това, че се запознахме с много хора с общи интереси. Все пак там се състезаваме само с певци, а в „България търси талант“ имахме възможността да се запознаем с различни таланти. А самото ни записване в предаването беше много интересно! Щеше да се явява само Преси, но се разболя точно преди кастинга.

Пресияна:  Да, аз бях подготвила една песен с много високи тоналности, което се оказа пълен ужас за мен, след като се разболях!

А Мирела идва навсякъде с мен, дори да не участва.

И понеже беше там, майка ни я подкани да се запише с мен и да опита.

Мирела: А аз предната вечер писах домашни до два през нощта, спокойна, че просто ще я придружавам и че ще спя по пътя към София. Когато майка ни ме попита, защо не се запиша и аз, първоначалната ми мисъл беше: „Може, но дори нямам подготвена песен.“ И не се замислих сериозно, докато не си казах, че

всъщност това може да е една възможност за мен, която пропускам.

После се сетих, че във флашката, която нося със себе си, имам записан само един инструментал, и така реших да опитам. Случи се съвсем случайно. Влязох, изпях си песента, харесаха ме и взех решение да участвам. Впоследствие се оказа, че се харесваме и на журито, и на публиката като дует. Така дуетът ни стана факт.

Преси, кое е любимото ти изпълнение от двете предавания?

Пресияна: Това от финала на „България търси талант“. Все пак самият факт, че сме на финал, ме накара да съм както по-напрегната, така и по-развълнувана. В X-Factor сякаш ми беше по-спокойно.

Споделеното щастие е по-голямо щастие, затова помня по-ярко концертите, на които пях със сестра си.

Кое е най-хубавото нещо, което са ви казвали, когато слизате от сцена? Най-запомнящият се коментар на журито?

Пресияна: Бяхте жестоки!“ от екипа на „България търси талант“.

Мирела: А Любен Дилов-син ни каза, че приличаме на сицилиански певици след едно от участията ни – полуфинала, всъщност.

Какво различно чувство имахте в себе си, след като се прибрахте от „България търси талант“ в родния си град?

Мирела: Неочаквано за нас – всички много ни се радваха!

Пресияна: Наистина неочаквано, защото човек предполага, че след такова нещо ще има хора, които ще се отдръпнат, особено връстниците ни. Но всички, с които бяхме близки преди предаването, запазиха същото отношение. А различното и ново за нас е това, че непознати хора ни спират по улиците за автограф или снимка. Забавно е!

Мирела: За мен това също беше странно, защото смятах, че само хората от Русе ни познават и се интересуват от нас, логично. Но в София също ни спираха хора по улиците, докато се разхождаме. Дори едно малко момче ми връхлетя веднъж, за да си направи снимка с мен.

Пресияна: Първия ден в училище след концертите също много ни се радваха – може би най-много учителите. А съучениците ни питаха как сме успели от екрана вчера да се пренесем днес в класната стая. Беше забавно!

Как се избира песен за участие?

Пресияна: Сами правим избора си. Например аз харесвам някоя песен, предлагам я на сестра си и ако и на двете ни допада, я подготвяме. Ако не – търсим друга. Освен това майка ни, както и музикалният ни педагог, разбира се, ни помагат много.

Съчетаването на репетиции, уроци и все пак свободно време е трудно, но не е невъзможно – справяме се.

Мирела: В „България търси талант“ можехме да изберем, която песен искаме. Докато в X-Factor – не е така, има определена тематика за всеки концерт. Но за останалите си участия избираме това, което отговаря на темперамента ни. Репетициите ни отнемат време в зависимост от самата песен – всеки път е различно – около час-два на ден.

Имало ли е песен, която ви е било страх да изпеете, преди да се качите на сцена? Такава, която все още не сте изпълнили заради притеснение?

Мирела: Притеснявахме се да изпълним „Karuzo“първата ни песен като дует – защото никога преди това не бяхме пробвали да пеем заедно. Беше наистина голямо предизвикателство за нас. Трябваше да се напаснем, да изберем песен… Но не ни е страх да изпълним която и да е песен.

Пресияна: За подготовката на „Karuzo“ имахме много малко време – около две седмици.

Но това е първото ни дуетно изпълнение на сцена и ни стана любимо!

Кой е вашият стил музика?

Мирела: Джаз! Разбира се, и музиката на нашето време – поп, RnB. Обичаме много да изпълняваме песни на Никол Шерцингер, Кристина Агилера, Риана, Ариана Гранде. Аз от малка съм фен на Джъстин Бийбър и може би това е дуетът мечта. Също Поли Генова, Михаела Филева.

Пресияна:  Трябва да си признаем, че много харесваме и Гери-Никол.

Коя е най-голямата награда?

Пресияна: Публиката.

Мирела: Разбира се, също и доброто продуциране, дуетните изпълнения с добри музиканти и певци, на които се надяваме.

Каква е последната мисъл, преди да се качите на сцена? Послание към определен човек, преди да се качите на сцена?

Пресияна: Дано не си забравя текста!“ Познаваме момиче, което също пее и всеки път преди участие обявява, че е забравила текста на песента си. И така, без да искаме, и ние всеки път започнахме да се притесняваме от това, защото е чисто техническо, но много важно, за да си спокоен на сцената.

Мирела: А песен, която сме отправяли като послание към някого, е отново „Karuzo“майка ни много харесва тази песен и затова, преди да излезем на полуфинала, а и защото беше първата ни дуетна песен, я посветихме на нея. Но си го запазихме между нас и нея, не сме обявявали посланието си.

Спомняте ли си първото си участие, още като малки? Кое участие помните най-ярко и имало ли е такова, на което не сте били заедно?

Мирела: Да, участвахме във вокална група. След това се опитвахме да направим дует, но не ни се получаваше (смее се). Първата ни песен беше за някакъв телефон, излизахме на сцената с огромни плюшени телефони – по-големи от нас. Аз бях на 7 г., а Преси на 4 г. За жалост не ходим винаги заедно по участия и

когато сме разделени, не е толкова хубаво и за двете, отколкото когато сме заедно.

Пресияна: Любими са ни конкурсите в Беларус и в Казахстан. Но всички участия са специални. Пазим всичките си награди в специален кът вкъщи.

Как изглежда близкото бъдеще, например следващите 5 години?

Мирела: Мислили сме за реализация в чужбина, но не за да живеем там, а просто за да натрупаме опит. Аз няма да кандидатствам в чужбина след 12-и клас, искам да уча в София. Да уча в университет.

Пресияна: А аз да й ходя на гости (смее се).

Как се стига до звездите?

Пресияна: Като не се отказваш.

И като мечтаеш. Ние не сме вярвали, че ще станем дует, че ще имаме успех в такова предаване и че ще стигнем до финал. А аз имам още време, докато завърша, но искам да се занимавам професионално с музика и сякаш усещам, че това ще бъде моята професия.

Мирела: На мен ми предстоят завършване и абитуриентски бал.

Няма да спра да се занимавам с пеене,

но не искам това да е основното. Засега съм се насочила към няколко специалности, но не съм решила коя ще следвам. Първоначално исках да кандидатствам специалност журналистика, но се отказах. Искам да изучавам или туризъм, или международни икономически отношения. Но знам, че искам да уча в София.

 

Разделям се с Мирела и Пресияна усмихната, защото емоцията, която са успели да създадат у мен, ме кара да вярвам, че успехът не е в постигнати числа или получени грамоти. Успехът е в усмивките на хората, с които общуваш всеки ден, и хората, които се гордеят с теб. Млади и крехки, но успели да изпитат тръпката от своя талант на голяма сцена, двете русенски бижута продължават със смели крачки по своя път нагоре.