Изкуството в рамките на 30 минути

интервю: Станислава Иванова

снимки: личен архив

Светослав Николов е от онези творци, които определят изкуството за неизменна част от хубавите усещания в живота. Завършил театрално майсторство и режисура в театрален департамент на Нов български университет, по-късно става част и от едни от най-престижните театрални проекти и фестивали по цял свят. Паралелно с това страстта му да режисира не угасва – през 2005 г. на сцената на ДСТ „Алеко Константинов“ представя спектакъла „D.L.“, инспириран от романа на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“.

Работейки върху два моноспектакъла, които в последствие се оказват твърде кратки, Светослав осъзнава, че изкуството не бива да бъде поставяно в рамки и органичения, защото само по себе си то е форма на живот и изразяване от страна на твореца. Неговата идея за кратки форми на изкуство ражда инициативата „Джобен фестивал“ през 2012г. Така вече повече от 5 години Светослав дава шанс на творците на кратки форми на изкуство да покажат своя потенциал пред публика. Юбилейното издание на „Джобен фестивал“ е част от големия проект „Времеви зони“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ съм Столична община.

 

Какво означава за теб инициативата „Джобен фестивал“ като неин основател?

Общо взето за мен означава вече начин на живот, тъй като подготовката за фестивала започва три месеца преди стартирането му. Той се провежда два пъти годишно – грубо казано шест месеца от живота ми преминават под знака на Джобен фестивал.

За мен винаги едно е голямо притеснение какви участници ще има този път, какво ще представят, дали хората ще го харесат, но най-хубавото в цялото изживяване е, че винаги тези притеснения приключват, когато отворим вратите за гости. Много се радвам, че има толкова творящи хора в България, хора, които въпреки, че културният сектор е почти мъртъв, защото няма никакви вложени средства в него, те все пак дават една надежда, че арта ще пребъде и ще продължават да творят и даряват на всички ни друг живот в иначе скучното ни битие.

Джобен фестивал ми дава стимул и място да събирам накуп тези хора и заедно на всеки шет месеца да си сверим часовника, кой докъде е стигнал, да обсъдим заедно как бихме могли да правим съвместни проекти. Постепенно да се превърнем в арт общество и да покажем на света, че това е днешното поколение и днешния начин на възприемане на изкуството.

Какво те вдъхнови да дадеш шанс на „джобните“ форми на изкуство?

В днешното забързано ежедневие, хората спират клипчета в Ютуб или във Фейсбук, които са по-дълги от 5 минути, така че това, което в момента правим, е огледало на новия начин на живот и изкуството трябва да се промени спрямо него. Артистите трябва да развият способността да се представят във все по-кратки форми, ако искат да задържат вниманието на хората върху това, което правят. Преди години нямаше място, където да се представят кратки форми на изкуство, а в тях има един огромен чар, също и огромна мисъл, как

в рамките на 30 минути да разгърнеш идеята си и да я представиш по най-добрия начин.

На всяко издание на Джобния фестивал до момента освен, че артистите представят продукта си, те презентират и себе си в кратък разговор с водещия на фестивала, а и публиката взема активно участие, като задава въпроси, свързани в с творчеството на дадения артист или конкретния продукт.

Мисля, че това е форма, в която трите компонента: творец, произведение на изкуството и публика могат да сверят часовниците си за това, до колко разбираме изкуството, дали то говори на един и същ език с публиката си и какви са тенденциите в съвременния арт.

Какво носи изкуството в живота на човек?

Изкуството е нещо, което ти дава възможност да мечтаеш, онова което малките деца умеят заради безгрижния си живот, заради липсата на правила или заради това, че все още не са ги научили. За възрастния човек, който често забравя за това безгрижие и дълбоко потънал в ежедневието си извършващ едни и същи неща, по един и същи начин, изкуството е това, което му дава криле, така че той да се отпусне и да помечтае отново.

В изкуството „ти“ си в служба на обществото и на самия себе си, то изгражда рефлекси, дава духовно развитие или отрича такова. Задава въпроси, които човек никога не би си задал.

Ако правиш изкуство оставаш вечно млад.

 А какво носи човек в живота на изкуството?

Човек отдава себе си на изкуството, веднъж влезеш ли – няма излизане. Повечето от нас работят на други места, за да могат да си позволят времето, да правят изкуство.

Когато се отделих от изкуството за няколко години, за да мога да си изкарвам прехраната, прекарах едни от най-тежките години за мен, защото нямаше какво да ми дава този полет, този устрем, който имам докато творя.

В кой момент от от досегашните издания на фестивала би се върнал с удоволствие?

Всичките са ми любими! Нямам един, за който да кажа „това е най-готиният фест, който се е получил“. Досега в годините сме виждали адски добри творци. Също такива, които за първи път стъпват на сцена, хора, които се единствени в това, което правят. Всяко от тези неща кара сърцето ми да трепти и да чака с нетърпение това, което предстои да се случи на поредното издание.

Харесвам, когато фестивала започва да има вече свой собствен живот и да става популярен не само в рамките на Ателие Пластелин, където се провежда. Вече имаме обаждания от различни градове в България, които по някакъв начин са научили за него и сме в процес на преговори, как да го осъществим. Това значи, че делото което вършим не остава само затворено в нашия собствен кръг и се надявам някой ден да създадем мрежа от фестивали, които да обменят артистични продукти, не само от нашата страна, но и в цял свят.

Джобен фестивал“ е мястото, на което кратките форми в изкуството завладяват с креативност, вдъхновение и живот. Фестивалът отбелязва своето юбилейно пето издание през идващата пролет. „Ателие Пластелин“ (гр. София, ул. „Цар Симеон“ №48) е тазгодишният домакин на фестивала от 27 до 29 април 2018 г., където ще можем да се насладим на изкуство от всякаква категория и вид. 

Събитие във Facebook