Жени в черно: дрескодът на наградите „Златен Глобус“ 2018

Източник: Vogue

Автор:

Снимки: Getty Images

На тазгодишните награди „Златен Глобус“ актрисите носеха черно в солидарност с жертвите на сексуално насилие и тормоз. Това беше най-тъмният весел червен килим до сега.

Не е имало година, в която червеният килим да е имал толкова голямо значение. Не става въпрос само за най-добре облечените знаменитости, въпреки че, разбира се, всички ние си имаме любимци. Vogue показа актуалните модни тенденции в тази знаменита и бляскава вечер, но те избраха да не събират гласове за най-добрите рокли, както са правели досега. Вечерта на 7 януари 2018 г. не беше както обикновено състезание за това кой е облечен най-добре. Акцент в церемонията беше единството на една индустрия, която се събира, за да заблести със силната си светлина по въпросите на дискриминацията, тормоза и злоупотребите в Холивуд и извън него.

Призивът всички да са облечени в черно идва от Time’s Up (движение срещу сексуален тормоз, създадено през 2018 г.) инициатива, стартирана от 300 видни актриси и други представители на женската филмова и музикална индустрия, с цел да се борят срещу сексуалните злоупотреби. Тя е  основана вследствие на обвиненията срещу Харви Уайнстийн и други високопоставени мъже.

Този дрескод е безпрецедентен.

Това със сигурност направи часовете преди шоуто по-вълнуващи, от колкото сме очаквали и повиши вълнението на зрителите. Много от актрисите се появиха с активисти като техни партньори, включително и основателката на движението #MeToo, Тарана Бърк, която дойде с Мишел Уилямс…

Чухме Америка Ферера, да казва:

„Това е наша работа, сега е моментът да променим играта, да променим нещо, което ще направи жените и всички хора по-сигурни, по-силни и по- равнопоставени на работното място и в живота им.“

Чухме и Ева Лонгория:

„Това не е момент, това е движение“, вдъхновението, което оставят у нас и във всички хора по-света е несравнимо!

Често задаван въпрос е: „Сексизмът е изобретение на мъжете, защо трябва да е работа на жените да го поправят?“ Неминуемо, разбира се, това е работа на жените. Натали Портман и Джесика Частейн си свършиха добре работата, като обърнаха внимание на факта, че всички номинирани режисьори бяха мъже, както и споменаха постоянната разлика в заплащането в Холивуд.

Но обратно към модния въпрос. Някои от най-прекрасните рокли на червения килим са били черни: божествената рокля на Никол Кидман„Jean Paul Gaultier“, в годината, в която тя печели „Оскар“ за най-добра актриса за филма „The Hours“. Тъмната кадифена рокля на Тилда Суинтън -„Lanvin“, когато грабна „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса във филма „Майкъл Клейтън“. Черните пайети на Кейт Мос, когато тя беше дошла на наградите „Златен глобус“ като половинка на Джони Деп през 1995.

Парадът на черни рокли не изглеждаше остър или прекален, изглеждаше класен и елегантен. Стилът и посланието, което носеше вечерта, накара присъстващите да се почувстват част от нещо голямо.

Вижте всеки тоалет от червения килим на наградите „Златен глобус“ от 2018 г.

Всяка малка победа е от значение

интервю на: Варвара Генова

снимки: Facebook

 

Д-р Анелия Хохвартер е родена в с. Горна Митрополия, Плевенска област. Следва обща медицина в Плевен и завършва образованието си във Виена, където живее от двадесет и шест години и работи като офталмолог от 1999г. Участва в много социални проекти, голяма част от които са свързани с нейната специалност: лекарски мисии в Йемен (2009), Зимбабве (2011-2012), както и в Етиопия (2014-2015), където изгражда първия център за ретинална хирургия в страната. В класацията за заслужили жени на Австрия „Leading Ladies Awards 2009” е на трето място в категорията „Социален ангажимент“. През 2007 година става отговорник в областта на очните болести към Комисията за борба с домашното насилие към Министерството на здравето, семейството и младежта в Австрия. Тя е и една от 10-те номинирани в кампанията „БУДИТЕЛ 2017“ на Радио FM+, където печели специалната награда „Човекът с голямото сърце“.

Книгата на Хохвартер „Пътуване“ е преведена на три езика – английски, немски и руски език – и се предлага на редица места в България с благотворителна цел за инициативата „ЛОКОМАТ за България“.

Срещаме се в навечерието на Коледа. Във вечер, в която доброто и надеждата сякаш са си проправили най-сетне дълготърсения път към хорските сърца. Това е време, в което всички са добри. Замислям се за онези моменти, в които не е Коледа и добротата е леко приспана от забързания градски ритъм. Впечатлена съм от срещата – от д-р Хохвартет енергията сякаш струи на различни нива и в различни посоки. Не говорим клишета. Сякаш е уморена от трудния ход на кампания, която е осмислила живота ѝ през последните две години. Но не е обезсърчена – дори напротив. Исках да говорим за нея като светоусещане, за женската сила и интересния път на живота ѝ. В друга посока потеглихме … посока за повече размисъл, посока на историята на малките победи.

 

Разкажете ни малко повече за кампанията.

Когато се говори за профилактика, в смисъл да предпазим някого от нещо, ние всички можем да работим за профилактика на депресията и на губене на надеждата. Децата, родени със заболявания като детска церебрална парализа или младите хора, които се разболяват от множествена склероза и губят функции, биват изолирани от обществото.

Оттам трябва да се започне – тяхното място е сред нас.

Те не са по-различни от нас. Ако приемем, че са по-различни в невъзможността си да се движат, нека се замислим как много хора са ощетени от възможността да мислят, а това е много по-лошо от двигателната немощност. На хората с подобни заболявания трябва да се даде надежда и желание да се лекуват. Това е въпрос на мислене и чувстване. Не трябва да изпитваме съжаление към такива хора. Аз лично изпитвам преклонение пред тях, затова че се справят в тези условия с това, което са.

Какво е инвалид?

Честно казано не харесвам тази дума, но инвалиди наричаме хора, които не могат да се справят сами и физически, и психически в своето ежедневие. Това са хора, които имат нужда от помощ, постоянна или временна грижа.

Кога решихте точно тази да бъде Вашата кауза?

Очните болести се лекуват с модерни методи и технологии в България. Те нямат нужда от специално подпомагане. Болестите, свързани с церебрална парализа обаче – за тях нещата стоят по друг начин. Разбрах колко много хора имат нужда точно от тази кауза. По неофициални данни

20 000 човека в България имат нужда от такова лечение.

Проведох много разговори и всъщност разбрах, че 95% от молбите за подпомагане заминаването с цел лечение в чужбина са за рехабилитация. С тази кауза, както и с всяка една малка победа, аз изпращам послание, че на рехабилитацията трябва да бъде обърнато внимание от страна на институциите. Тя осмисля работата на ортопеди, неврохирурзи и невролози. Много е лошо, когато не се проведе рехабилитация. Няма как само с една интервенция да се постигат чудеса.

Преди колко време започнахте тази кампания?

Идеята за кампанията се роди през месец май преди година и половина. През 2018 година ще станат две години. Но самата кампания стартира на 19 септември в Плевен с премиерата на моята книга „Пътуване“. Аз реших да даря всички приходи от тази книга на кампанията. И с това съответно да мотивирам и други хора, които могат да дарят средства, да участват в кампанията.  

Книгата не може да се закупи в книжарниците, тя се разпространява срещу дарение, като минималното е 20 лв.

Разпространява се на няколко места. Например в Русе, в Пловдив, в София, разбира се, също. Книгата е израз на емоциите ми. Може би успява да промени други хора, които откриват себе си в нея. Тя е отражение на моето вътрешно аз – такова, каквото съм почувствала.

Напоследък все повече се говори за това, че българинът няма културата да дарява. Какъв е резултатът за тези две години?

Хората са по-склонни да дарят за една съдба, за конкретен човек и неговия случай. На една такава кампания те нямат доверие. Контактът с фирми и организации, които могат да ни подкрепят, е много труден. Но сега например получихме подкрепа от Съвета на жените в българския бизнес – те прегърнаха идеята. Така каузата Локомат за България стана тяхна новогодишна дарителска кампания.

Свързвали ли сте се с пациентски организации?

Да, имахме контакт с една такава, но за съжаление не получихме положителен резултат. Популяризацията се случва главно чрез кампании като Будител на годината, Самаряните в Стара Загора, чрез участия в медиите, чрез представянето на моята книга и т.н.

Когато започвахте кампанията, смятахте ли, че парите могат да се съберат лесно?

Не. Но знаех, че трябва да се опита. И се замислих защо досега не е имало такава инициатива. Отговорът е, че всеки събира, но за себе си.

Като говорим за народопсихология, мислите ли, че в чужбина такава кампания би имала по-бързи резултати?

В чужбина не се събират пари за такива проекти.

В Австрия има 26 такива локомата, закупени от държавата, като лечението също се поема от държавата.

А по-известни личности, които имат такива диагнози, получават ли някаква подкрепа?

Да, например това момче от футболния отбор Левски, което имаше подобна диагноза. Той се премести в Германия и се лекува. За него обаче се провеждат отделни кампании, играят се мачове. Но отново напълно индивидуално. Парите за двама или трима човека, които се дават за лечение в чужбина, биха били напълно достатъчни за закупуването на уред в България. Той е на стойност 342 хил. швейцарски франка. Но това включва доставка в България, обучение на персонал и две години гаранция. Един локомат лекува средно  1000 деца на година. Комисията за лечение на хора в чужбина изпраща общо тридесет човека на година. На година ние финансираме два до три локомата в чужбина. Добре е, че  се изпращат деца в чужбина, но не можем да обречем останалите 20 000, които страдат от такива заболявания.

Освен това ние даваме надежда на тези деца с лечението им в чужбина, но всъщност след това ги обричаме на безизходица, защото те няма къде да се рехабилитират.

Можете ли да се определите като будител?

Не, по-скоро мога да определя хората в индвалидните колички като мои будители и като будители на моите приятели, подкрепящи ме в онази задсценична организация. Както в един театър – не само артистът, който е на сцена, прави постановката, дори да е моноспектакъл. Има режисьори, сценографи и т.н. Има също и трети, който ще аплодира. Ако няма публика – няма театър. Аз не мога да определя с точност моето място. Много би ми се искало такава една кампания да не се оценява според един човек, който я инициира. Тази кампания е кампания на всички добри хора, които са надеждата и сърцето й. Искам да дам надежда на хората в инвалидни колички и да им напомня, че не са забравени.

Тези хора са много по-силни от нас. Затова не трябва да ги съжаляваме. Дори хората, които бутат количката – това са герои.

А тези, които даряват – искам сами да изберат това, което ги стимулира да подпомогнат кампанията. За съжаление има много неуспешни дарителски каузи. Но всяка малка победа е от значение. Например бях много впечатлена от един фризьор в Стара Загора, който беше направил и дарил 1000 перуки. Целта на такива хора не е на всяка цена да докоснат някого. Те просто го правят. Когато моята кауза приключи, може би ще участвам в друга. Аз не искам да докосна, а по-скоро да покажа на нашите институции, от какво имат нужда гората в България. Докосването до хората е емоционалната страна на кампанията. Без нея не може, но само с нея не можем да помогнем.

Какво ще пожелаете за 2018 година?

На мен – упоритост и постоянство. Същото пожелавам на тези мои приятели, които помагат безвъзмездно на каузата и ме даряват с енергията си. На всички нуждаещи се от това лечение пожелавам надежда и вяра. И колкото и пъти да са я губели в различните дарителски кампании, нека се чувстват безсилни и да не спират да мечтаят. На всички хора, които отразяват събития, свързани с кампанията и участват в нейното организиране, пожелавам да са също толкова коректни към мен и организаторския състав, колкото досега. Истината е, че медиите винаги са били много благосклонни към мен, към моята работа и към кампанията. За това им благодаря.

Дарителска сметка: Анелия Петрова Хохвартер

IBAN: BG60 UNCR 7000 1522 7289 49 (в Евро)

IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 7289 56 (в лева)

BIC (SWIFT): UNCRBGSF

 

Как действа уредът ЛОКОМАТ, прочетете в интервюто с д-р Хохвартер „Локомат – помощник за подобряване на фината механика при болни с ЦП“