Здравето е в баланса, без крайности

Десислава Славчева е личен готвач, кулинарен блогър, пътешественик и създател на блога www.sundaybakeclub.com. Брандът SoGood by Desi Slavcheva има за мисия да помогне на хората да разберат, че качественото хранене е съвкупност от приготвените ястия, мислите, с които сядаме да се храним, както и хората, с които споделяме храненето си.

Нейната усмивка и съветите й мотивират десетки хора да преживяват всяко хранене като емоционално пътешествие, да експериментират в кухнята и да намират баланса между вкусно и полезно. Десислава се занимава с приготвянето на вкусни рецепти по книгата „Автоимунен палео протокол“ на Сара Балантайн, PhD, през последните четири месеца. Нейната цел е да предостави на хората, страдащи от автоимунни заболявания и следващи протокола на Сара Балантайн, алтернативни вкусове, така че менюто им да бъде разнообразено с ароматни и пикантни билки.

В няколко кратки минути Десислава отговаря с радост на въпросите ми по време на премиерата на книгата „Автоимунен палео протокол“, на която издателство „Вдъхновения“ събра повече от 100 гости. Ето какво споделя Деси за хранителните навици:

Как започнахте да се занимавате с храна?

Моят интерес към храната ме подтикна да се занимавам професионално с това. Отраснала съм в семейство, в което храната е важна част от социализацията. Винаги сме сядали заедно да вечеряме. Моите баба и майка готвят много вкусно. Освен това от малка съм включена в процеса на приготвяне на храна и може би удоволствието, което започна да ми доставя това, ме доведе до моята професия.

Какво най-често убягва на хората, които имат некачествен начин на хранене?

Най-често им убягва самият факт, че не се хранят качествено. Повечето хора са свикнали да се хранят по определен начин, по който са се хранили техните родители, баби и дядовци. Към днешна дата най-оборващата теза, която използваме за оправдание, е „баба ми се е хранила така и нищо й няма“. Отказът да приемем, че светът се променя, включително храната, която приемаме, обикновено ни отклонява от здравословното хранене. Ние живеем в малка страна и имаме достъп до много местни продукти. Ако преди 20 години са се произвеждали даден вид продукти, в момента ги няма. Ако говорим за плодове и зеленчуци например, сортовете са заменени с по-бързо и масово отглеждащи се количества. Хората не се замислят или отказват да приемат този факт.

По този начин нездравословните навици продължават да се предават поколения напред.

Аз организирам работилници, свързани с приготвянето на здравословни десерти, тъй като захарта и бялото брашно са едни от най-големите дразнители за организма. Първоначалната идеята за работилниците е насочена към децата, но впоследствие разбирам, че те са по-подходящи за възрастните, тъй като здравословните хранителни навици се предават от възрастните към децата.

Трябва ли да се откажем изцяло от точно тези изкушаващи продукти, за да сме сигурни, че се храним здравословно?

Не,

здравето е в баланса.

Не трябва да сме крайни. Аз съм вегетарианец, но готвя по разнообразен начин за хората, които имат нужда от това. Аз съм вегетарианец, защото се чувствам по-добре физически и психически от това. Но осъзнавам, че има хора, които не могат да живеят без месо. Смятам, че малките деца също не трябва да бъдат лишавани  от месо и е въпрос на намиране на най-правилната среда за нас. Всичко започва от желанието да се променим и да намерим най-подходящото хранене за себе си.

Можем ли да твърдим, че тялото дава достатъчно силни сигнали, по които да се водим и да изградим хранителните си навици?

Аз вярвам в това. Идеята обаче е, преди да преминем към здравословното хранене, да научим

да се осъзнаваме.

Това е термин, който навлезе през последните години. На мен ми отне години да разбера значението му. Да се осъзнаеш означава, да чувстваш тялото си и емоциите си, да правиш разлика между това, кога мислиш и кога се храниш по нездравословен начин. Това го разбираме, когато видим негативното отражение на навиците си върху живота ни.

(Отляво надясно: Десислава Славчева и Борислава Люцканова – собствнеик на издателство „Вдъхновения“ по време на премиерата на книгата „Автоимунен палео протокол“)

Задължително ли е да сме в добро финансово състояние, за да се храним здравословно?

През последните години забелязвам тенденцията, която можеше да се забележи в САЩ преди повече от 10 години, когато качествената храна беше достъпна само за по-заможните хора. Но аз смятам, че ние имаме достъп до качествена храна.

Качествената храна не е в големите супермаркети,

тя е по-скоро в малките магазинчета, в тези, където продуктите са произведени „на село“. Аз не смятам, че качествената храна е само в био магазините. Не намирам нищо качествено в пиле, което е пропътувало стотици хиляди километри замразено. Но дори пилето не е достатъчно добър пример, защото технологиите се развиват все повече. Но прясното мляко, което се внася от Германия, например, за мен не е прясно и предпочитам да не го консумирам. Предпочитам кокосово мляко. Имаме достъп до качествена храна, но в малките магазинчета. Аз съм от Видин, където има отворен пазар. Хората там не си купуват маруля например, когато не е сезонът на този зеленчук. Те си купуват сезонна храна.

Добре е да се придържаме към сезонните храни първо, защото е по-здравословен избор, и второ – защото излиза по-изгодно.

Зимата имаме ябълки, кореноплодни, които могат да компенсират нуждата ни от плодове и зеленчуци. Когато например през лятото видя домати с произход Полша – не си купувам от тези домати, защото Полша не е страна, в която виреят хубави домати. Нашата географска ширина е естествена за този зеленчук, но не и страни като Полша, Холандия и т.н.

Какъв би бил Вашият съвет към хората, които най-често се оправдават с работата си, когато говорим за здравословно хранене?

Това е доста наболяла тема, особено в моята среда и сред моите колеги. Като човек, който се занимава с много неща, винаги се опитвам да убедя хората около себе си, че

човек има време за всичко, стига да реши да го намери.

Съзнавам, че повечето хора искат време за себе си, децата си и своите близки след края на работния ден, но вярвам, че с добро планиране и приоритизиране нещата могат да се случат. Готвенето е важно. Храненето е важна част от нашия живот, на която трябва да обърнем внимание. Ако не сме пълноценни в единия час време, в който искаме да прекараме с децата си, този час е загубен. А храната е енергия, нашето гориво.

Апелът ми е – да се готви!