Анджела Боева: Естет в кухнята и креативен ураган в живота

Живот, превърнат в балансирана рецепта с основни съставки кулинария, мода и изкуства

Анджела Боева – движещ се талантлив ураган, който завладява сетивата ни с красотата на изкуствата. Към днешна дата тя води кулинарния блог Taste Combinatorics, където вкусът и естетиката доминират всяка рецепта. Анджела се оставя на страстта си към кулинарията и се потапя в преживяването на HRC Culinary Academy, а през септември й предстои шестмесечен стаж в Европа, а след това и в Америка. Като истински креативен ураган живее в света на изкуствата, покорявайки всяко желание на сърцето си – каквото е и модата. Ето защо прекарва последните 4 години в Лондон, където завършва бакалавър “Мода, стайлинг и журналистика” (Fashion Styling with Creative Direction) в Иституто Марангони Лондон. Но се връща в България водена от желанието да намери бъдещето си тук.

За себе си Анджела споделя:

“Обичам модата, кулинарията, пиша много (поезия, статии, разкази), ценител съм на изкуството, а преди да замина за Лондон, страст ми беше и музиката (пеех много, сега вече не толкова често) – общо взето съм един креативен ураган”

Какво беше първото ястие, което приготви сама?

Тирамису. Това определено е рецептата, която изцяло приготвих сама, а след това и усъвършенствах. За първи път реших да пробвам, когато бях на 16 –  майка ми беше някъде в командировка и аз бях шефът в кухнята, та си позволих да се развихря. Оттам насетне всеки път пробвах по нещо различно в приготвянето, докато не стигнах до своята си рецепта, и този десерт се превърна в задължителния гвоздей на всяка вечеря или парти, което организирам.

Какво те вдъхновява, когато готвиш?

Вдъхновението при мен идва като лятна буря – връхлетява внезапно, развива се светкавично бързо и отминава сякаш изобщо не се е появявало. Обикновено тези моменти са изключително наситени с идеи и ако нямам възможността да ги осъществя точно тогава, записвам точно какво ми се върти в главата, за да успея да запечатам какво искам да създам. Случвало ми се е да сънувам рецепта и да ставам от леглото по нощите, за да запиша идеите си. Другият ми извор на вдъхновение са самите продукти – не съм фен на това да се изхвърля нещо, само защото е останало в повече от друго ястие, и винаги търся начин да го използвам в нещо ново и вълнуващо, вместо да го запратя на боклука.

Най-любимата ми история е когато имах малко свежа салата в хладилника и си спомних за един телешки стек, който хапвам в любим ресторант в Париж. Накрая благодарение на салатката (която овкусих с класически горчичен винегрет и орехи), сготвих прекрасен ентракот със сос и картофено пюре.

Можеш ли да опишеш кулинарията като изкуство в едно изречение?

Кулинарията за мен е малко като комбинаториката в математиката – безкраен сет от комбинации и вариации на вкусове, вдъхновението за които започва от един простичък продукт.

От там идва и името на блога ми – вкусова комбинаторика (taste combinatorics).

Изкуството идва в момента, в който трябва да измислиш формулата от вкусове, и именно как ще я нарисуваш върху чинията, за да възбудиш и петте човешки сетива.

Коя е любимата ти рецепта?

С избирането на любими неща имам доста голям проблем. Мога да кажа какво обичам и какво не обичам, но за мен любимата рецепта е като с избирането на любим цвят. Според мен всички тези цветове съществуват, за да ги оценяваме и да се наслаждаваме на красотата им, не мога да избера само един, който да ми бъде любим.

Но ако наистина трябва да си избера любима рецепта, тя би била патешко магре с портвайн сос, пухкаво картофено пюре с мащерка и сотирани гъби пачи крак.

Как реши да се занимаваш с кулинария?

Кулинарията винаги е била част от моят живот – всичките ми баби (и прабаби) са кулинарки, майка ми също – тя е моят основен ментор в кухнята. Преди 6-7 години беше пикът на кулинарната страст на майка ми, когато и я побутнах да създадем кетъринг фирма – аз се занимавах с рекламата, фотографията и социалните мрежи (тогава фейсбук беше еквивалентът на инстаграм), както и с какви ли не кухненски задачи. Тийнейджърските си години прекарах чистейки скариди.

Личен архив: Анджела Боева

Истинската страст в себе си открих, когато заминах да следвам бакалавър в Лондон преди четири години. Сблъсках се с един невероятен свят, наситен с различни ресторанти, заведения и пазари от всички кътчета на света… Всеки ден опитвах нови ястия и виждах продукти, непознати за мен. Цялото това запали в мен една искра, която скоро прерасна в цял огън, тъй като имах огромното желание да пробвам всички тези нови съставки и да намеря своя начин да ги приготвя.

Какво е златното ти правило в кухнята?

Винаги се сещам за едно детско кулинарно филмче, когато някой ме попита този въпрос, в което една от героините казва: “Чисти работното си място, или ще те очистя!”. Редът в кухнята за мен е много важен, тъй като доста често по време на креативния процес, аз самата съм една леко хаотична фурия. Ако не съм подредила и въвела някаква организация преди да започна да готвя, резултатът хич не е красив. Или вкусен.

Какво те накара да направиш блог?

Личен архив: Анджела Боева

Когато започнах да готвя все по-често, за мен беше важно да мога да аранжирам всяка чиния и да я снимам добре, така че да мога да я запечатам поне за себе си. С течение на времето, започнах все по-често да публикувам творенията си в Инстаграм, както и къде ходя да хапвам в свободното си време, кои пазари посещавам в търсенето на даден продукт, къде пътувам и какво хапвам… Станах си ходещ блог някак по естествен път. Всичко, което документирах и все още документирам, го правех изцяло за свое собствено удоволствие. В един момент, обаче, започнах да получавам все повече съобщения от приятели и познати, с молба за съвети – било то рецепта, препоръка, съвет за някой град или държава. Тези съобщения прераснаха в молби да си обособя блог, в който да споделям всичко това и накрая взех, че се поддадох и така.

Без какво не може едно ястие?

Любов. Знам, че звучи много клиширано, слушам го от малка от бабите си – “винаги трябва да готвиш с любов”. И именно когато започнах да готвя, започнах истински да разбирам тази философия.

Коя е подправката на живота според теб?

Шафранът. Той е изключително ароматен и наситен с характер и почерк, дори и в малки количества. За един килограм шафран, са нужни 75,000 цветчета, което за мен наподобява и самия човешки живот – всеки ден, месец, година са наситени с изключително много малки моменти, наситени с много спомени, знания и чувства.

Би ли написала тук своята go-to рецепта, когато искаш нещо вкусно и набързо?

Паста (във всичките й разновидности) определено е ястието, което готвя за себе си, когато съм изморена или нямам много време. Почитател съм на италианската кухня, защото смятам, че всеки би могъл да си я приготви лесно и вкусно. Когато разполагам с повече време, предпочитам да си я правя сама. Напоследък обаче станах страшен почитател на кърита като се старая да измислям рецепти, които да са леки и без месо, но в същото време да са богати на витамини, минерали и необходимите нутриенти. Тази, която ще ви споделя ми е една от любимите такива рецепти, тъй като е много лека, но изключително богата на аромати и разбира се, е много вкусна. Най-хубавата част е, че е готова за под 30 минутки и е нужен само един тиган за приготвянето й!

Начин на приготвяне:

Загрейте дълбок тиган (може и уок) на умерено силен огън. Добавете малко зехтин и след като се нагрее, сложете накълцания лук. Добавете всички подправки, джинджъра и чесъна, и сотирайте за около 3-4 минути. Измийте, обелете и нарежете тиквата на средно-големи кубчета (с размер на хапка). Добавете в тигана и я разбърквайте от време на време. Когато леко поомекне, сложете нахута и кокосовото мляко, оставете да заври. Намалете котлона на слаб огън и оставете да покъкри за 10тина минутки или докато тиквата омекне напълно и кокосовото мляко е поело всички аромати. Изключете котлона и добавете спанака, той ще се сготви с помощта на топлината от тигана.

Цялата рецепта можете да прочетете тук.

 

Живот, превърнат в балансирана рецепта с основни съставки кулинария, мода и изкуства Анджела Боева – движещ се талантлив ураган, който завладява сетивата ни с красотата на изкуствата. Към днешна дата тя води кулинарния блог Taste… More