Петя Буюклиева и Коцето Калки в „Мене ме, мамо, змей люби“ в ТЕАТРО на 27 януари

Мюзикълът, който ни напомня, че митовете и легендите са мистичната мъдрост, с която историята ни учи

Пълната палитра от български обреди и митове рисува мюзикълът „Мене ме, мамо, змей люби“ под режисьорския поглед на проф. д-р Александър Илиев. Историята излиза от сцената и намира мястото си в сърцата на публиката. Жени Лечева, Петя Буюклиева, Дина Шошева, Коцето Калки, Тодор Мадолев и др. разкриват многопластовите персонажи. С музиката, аранжиментите и оркестрациите на диригента Левон Манукян и хореографията на д-р Камен Иванов всяка секунда се превръща в глътка наслада за сетивата на публиката.

Ритуалната мистерия е създадена от  Иглика Пеева по мотиви на „Змейова сватба” на П. Ю. Тодоров. Младата героиня Цена въстава срещу статуквото, търсейки любовта на различния, на Змея – носителя на знанието и мъдростта. Марта Билярката е демиург, управляващ природните сили и събитията в тази трагична вълшебна приказка. В бунта си срещу общността Цена се отдава на забранената любов. Подобно на Икар, полетял с восъчни криле към Слънцето, тя поема пътя си към свободата на възможната невъзможна любов. Завладяващи са поезията, магиката и обредността в текста, а обработената народна музика от маестро Левон Манукян е нанизана като бисерна огърлица. Песен, танц, слово, ритуали и битки са огънят и магията на мюзикъла. Dramma per Musica – така са наричали ранните опери на Барока, които са покорявали зрителите с митологични сюжети и съвършенство на музиката. Такъв е и жанрът на спектакъла, чиято аудитория може да бъде от 1 до 111+ години.

С поразени сетива от невероятния мюзикъл полюбопитствахме къде драматургът Иглика Пеева е открила искрата вдъхновение за мюзикъла „Мене ме, мамо, змей люби“.

С какво те провокира Тодоровата „Змейова сватба“ за създаването на тази пиеса?

Идеята за мюзикъл върху легендата за сватбата между девойка и Змей в първоначалния си вид беше за рок-опера. Когато миналата година започнахме работа по проекта, се наложи решението да се обърнем към българския фолклор. Така че избрах народни песни за отделните арии и реално пренаписах пиесата, напасвайки над 20 текста. Беше сложно,  но резултатът си струва. Разрових се в магическата обредност, митовете и обичаите. В „Мене ме, мамо, Змей люби“ Марта Билярката (Дина Шошева – Таня Карбова)  заема централна роля на демиург, дирижирайки природните стихии и действието. Тя е в дъното на голямата любов между Змея и Цена (нероденото й дете от Дядо Слави, което  смята, че е „напратила“ в неговото семейство). Самата Цена (уникалната Жени Лечева) отрича статуквото, устремена към различния, доказания знаещ, владетеля на небесата – Змея (изключителния Коцето Калки). Много силен и мощен е тандемът на двамата изпълнители.

Сценичната реализация покрива ли се с твоето усещане, или Александър Илиев те изненада с подход и подбор на актьорския състав?

Когато с Александър Илиев обсъждахме проекта, единственото ми условие беше да избягаме от бита. Уточнихме актьорския състав и въпреки че можех да гледам репетиции, реших да видя спектакъла едва когато всички елементи бъдат свързани. И не сгреших – защото така получих абсолютно девствена представа за постановката. Магичното беше факт, сцената – абсолютно изчистена. Само две висящи стълби – сценографско решение на Сашо Илиев. Вихър от  танци, обредност и екшън с хореографията и пластиката на Камен Иванов. И рефлектиращите на осветлението, обагряйки се в различни светлини, абсолютно бели, фантастични костюми  на  Рада Андонова. Действието се развива в присъствието на симфоничния оркестър, свирещ на живо, с диригент Левон Манукян, чието дело са и оркестрациите.

Как успяваш да търсиш и откриваш мистичното днес, в това объркано ежедневие?

Живеем в свят въртележка и уж порим въздуха, но сме в тежките вибрации, стъпили здраво на стремежа към материално благополучие. Когато човек се замисли какво остава след него, си дава сметка, че нищо от придобитото не може да вземе, прекрачвайки в Отвъдното. Реално си тръгва с изживяното и със самия себе си – с това, което е постигнал като духовно развитие. В този смисъл белезите на епохите преди нас може и да са някои запазени сгради или откровени руини, ала митовете и легендите с мистичната си мъдрост са реално достигащото до нас.

Пожелай си нещо за Коледа!

Иска ми се за Коледа да има повече отворени сърца и повече доброта – най-вече към тези, които имат нужда от помощ, от топлина, от храна и отзивчивост.

А ние си пожелаваме още много проекти като „Мене ме, мамо, змей люби“ да бъдат реализирани на българска сцена, за да може всеки от нас да се докосва до красотата на неконвенционалното.

Можете да закупите своите билети за премиерата на фолклорния мюзикъл на 27 януари 2019 г. от 19:00 часа в Theatro – гр. София тук: https://www.eventim.bg/bg/bileti/men-me-mamo-zme-lbi-sofi-theatro-538722/event.html