„Равносметката“ със Зорница Иларионова

Правим равносметката си за изминалата година всеки декември месец, било то съзнателно или не. Срещаме се с българската цигуларка Зорница Иларионова, за да претеглим 2019 г. на везната. Разговорът със слънчевата красавица ни накара да онемеем, да затаим дъх, да усетим надежда, но най-вече да се заредим с позитивното й присъствие. Всяка нейна година е истинско музикално приключение, което я води до всякакви места по света, за да покори поредната сцена с изпълненията си. Ето защо избрахме Зорница за първата дама, на която да зададем 12 въпроса, по един за всеки от изминалите месеци.

 Ако тази година беше музикално изпълнение от най-любимите ти, кое щеше да бъде?

Виенявски – Концерт за цигулка и оркестър №1.

Успя ли да превърнеш тазгодишните си new year resolutions в реалност?

Смея да кажа, доста от нещата, които исках, вървят в една положителна насока. Разбира се, твърде смело е да кажа, че всичко съм изпълнила, далеч не, но важното е, че с много труд, желание и постоянство се доближавам до целите, към които се стремя и за които мечтая.

2019 г. беше година на материалното или на духовното?

Аз винаги се водя от духовното, както в професионалния път, който съм избрала, така и в личен план.

Урокът ми от 2019 г. беше:

В интерес на истината нещата, които научих, са много. Един от ярките уроци е, че човек трябва да остава верен на себе си във всяка една ситуация, която се случва в живота и най-правилното решение е това, което вътрешно човек усеща.

Женското начало в мен тази година разбра, …

… че жената е нещо много специално, нещо много значимо, нещо много важно. Като дори път в живота. Жената е всичко това, което е животът всъщност. Научих, че трябва много повече уважение и респект да имаш към себе си като жена. И оттам нататък всичко останало.

Коя е жената на твоята 2019 г.?

Майка ми.

За пръв път тази година…

… изпълних много нови произведения, които не бях свирила досега. Това е много прекрасно преживяване. Едно от произведенията, които за пръв път изсвирих беше на Барток – “Контрасти”, в престижната легендарна зала “Гаво”. Тази творба сама по себе си е огледало на живота – също толкова пъстра като емоции. Това изпълнение беше нещо ново и прекрасно за мен като усещане.

Най-интересното място, което посети тази година?

Фукуока, Япония

Ако България беше влязла в една статистика на първо място за 2019 г., за какво щеше да е статистиката?

Трябва да кажа от своя собствена гледна точка, това са талантите на страната ни, наистина блестящи таланти, прекрасни хора, прекрасни творци, не само творци в сферата на науките и във физиката и математиката. Постоянно чета, че има големи успехи. Така че по брой на таланти и по брой на можещи хора смятам, че това е нещо, което ни отличава пред света и е като визитна картичка на нашата страна.

Каква стъпка към по-добро видя в обществото тази година?

Виждам промяна в културния живот на обществото, която много ме радва. Когато има концерт или културно събитие в зала “България” например, пространството има друг облик. Преди години беше доста тъжна гледка, дори на концерти на световноизвестни артисти, които пълнят зали по цял свят, а тук беше някак празно и откъм посетители, и откъм емоция. Сега забелязвам, че концертите на български и световни имена събират многобройна публика. Хората са в еуфория и се връщат отново и отново. Също има значителен интерес за участията на млади изпълнители. Като част от сферата, върху която имам най-добър поглед, тази промяна ме прави изключително щастлива.

Кое е най-красивото изкуство, до което се докосна тази година?

Всяко едно изкуство за мен е изключително и смятам, че между изкуствата има много голяма връзка, всичко е много навързано. За да бъдем успешни артисти и да въздействаме максимално на публиката, трябва да имаме поглед и върху много други направления в изкуството. То ни оформя като творец и ни помага да пресъздаваме образите, чиито истории разказваме на сцената.

Твоето послание за 2020 г. ?

Хората да вярват в себе си и в мечтите си. Да се борят и да не губят вяра и надежда, че колкото и стръмен и трънлив да е пътят, с търпение и постоянство в крайна сметка нещата се случват прекрасно. Вярвам в щастливия край на всяко едно нещо, което е изстрадано и което е много желано.

Оставяйки ни с тези последни думи от срещата ни, Зорница оставя позитивен и слънчев послевкус, с който очакваме следващата година.