„Без доза лудост няма гениалност“
Запитвали ли сте се как нещо обявявано за абсолютна патология преди десетилетия, в днешно време се приема повече от нормално ?
Споровете за това какво е гениалност, норма, патология, свръх намеса ги е имало преди нас и ще останат и след нас.
Много теоретици са на различно мнение за тънката граница между здраве и болест в психопатологията. В същият ред на мисли границата между гениалността и лудостта е почни незабележима.
Примерите в историята за личности страдащи от някакъв тип патология са много.
Юлий Цезар, Достоевски и Мохамед например са имали епилепсия, а Наполеон, Вагнер, Берлиоз и много други хистерични припадъци. Бетовен е страдал от биполярно разстройство, английският премиер У. Чърчил, както и президентът на САЩ А. Линкълн са имали депресия, а за Микеланджело се е смятало, че страда от аутизъм.
В много от произведенията на велики личности като Пушкин, Достоевски, Толстой, Гогол и други, можем да открием прилики и с нашето общество. Ако погледнем по-обстойно, дори и в някои анимации се сблъскваме с не леки признаци на психични разстройства.
Какво може да ни каже психоанализата и психологията като цяло за творческия процес и неговото тълкуване?
Едно от основните становища на Фройд е свързано с ролята на несъзнавания психичен живот и според него нагонните желания или конфликти, които имат основна роля в сънищата на човек можем да открием и при художественото творчество.
Креативността и психопатологията са обект на постоянно изследване. Докато някои изследователи свързват двете понятия с генетиката и смятат, че именно гените са в основата им, Фройд и теченията след него ги разглеждат като резултат от преживени и потиснати травми, желания и фантазии.
Ако се замислим, много хора са по-креативни и творчески настроени когато са тъжни, депресивни. Не малко произведения на изкуството – текстове, музика, картини – са се появили на бял свят именно по този начин. И обратно, когато човек е на върха на маниакално настроение също би могъл да твори и демонстрира поведение, необяснимо за обикновеното око.
И както е казал Мьобиус понякога „изключителната дарба, се заплаща с болест“!
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
