Жените на годината: Наоми Осака за активизма, расизма и споделянето – “Искам да бъда гласът на промяната”

Звездата на корицата на мартенското издание на списание Гламър е новаторски шампион от Големия шлем и нашият Спортен Геймчейнджър за 2021

Джош Смит

8.03.2021

Директно от победата ѝ в Австралия Оупън (Australian Open), тенис звездата Наоми Осака (Naomi Osaka) подчертава защо е шампион, както на корта, така и извън него, като печели още една титла: Спортен Геймчейнджър (Sports Gamechanger) на годишните награди на Гламър в Обединеното кралство (GLAMOUR UK’s Women of The Year Awards 2021). Тук Наоми споделя с Джош Смит (Josh Smith) за расизма и как възраждането на движението Black Lives Matter е послужило като вдъхновение да използва гласа си за промяна.

Когато Наоми Осака смъкна козирката си, за да скрие сълзите си по време на церемонията по награждаване за първата ѝ победа от Големия шлем (Grand Slam) срещу Серена Уилямс (Serena Williams) на US Open през 2018г – на фона на освирквания из целият стадион след разпаления спор на Серена с арбитъра за точки, приспаднати поради нарушаване на правилата – никой не би предположил колко много ще промени играта Наоми, както на терена, така и извън него. Но както света на спорта и отвъд него научи от тази шокираща победа, никой не бива да подценява силата на 23-годишната тенисистка.

Две години след като става първата японка, спечелила Големия шлем, Ноами е бивш №1 в света (към настоящия момент е №2) със спечелени 4 титли от Големия шлем – две от US Open 2018 и 2020 и още две от Австралия Оупън през 2019 и през изминалия месец. Също така тя стана най-високо платената жена-атлет в света за всички времена. Според Форбс(Forbes), Наоми е успяла да спечели 37.4 милиона долара между 2019 и 2020 под формата на пари от награди и сделки с брандове като Найки (Nike), Мастъркард (Mastercard), Бийдс бай Дре (Beats By Dre), Плейстейшън (Playstation) и Нисан (Nissan). Наскоро тя стана лицето на Луи Вюитон (Louis Vuitton). Наоми описва тези възможности като “променящи играта”, въпреки голямото количество пари, с което успява да надмине печалбите на спортни величия като Серена Уилямс и Мария Шарапова (Maria Sharapova), чиято сила при продажбите се смяташе за несравнима.

Naomi Osaka, JPN,

Наоми се обажда от хотелската си стая в Мелбърн, където се намира под карантина (именно там сама засне и снимките си за корицата на Гламър), с изключение на 5 часа определено време за тренировки на ден, като подготовка за първият турнир от Големия шлем за годината: Австралия Оупън (Australian Open). Разговорът се проведе 4 седмици преди тя да спечели трофея.

Попитах я колко много самата тя се е променила за времето от онзи пълен със сълзи момент през 2018. “Не се чуствам толкова променена”, отговоря тя. “Но се чуствам по-уверена и горда от себе си, от това, че тежкият труд, който полагам от тригодишна се отплаща. Смятам, че момента когато спечелиш Големия шлем носи със себе си повече напрежение върху представянето ти, което е предизвикателство, но винаги се вълнувам преди началото на тези наситени с напрежение мачове, знаейки че мога да докажа себе си отново и отново.”

Кариерата на Наоми и нагласата ѝ на шампион се развиват за 20 години. Когато е на 3, майка ѝ – японка, Тамаки Осака (Tamaki Osaka) и баща ѝ, хаитянин, Леонард Франсоа, (Leonard Francois) се местят заедно с нея и по-голямата ѝ сестра, Марѝ (Mari), също професионална тенисистка, от Япония в дома на родителите на Леонард в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Наоми скоро взема тенис ракетата, след като баща ѝ гледа, тогава още тийнейджърките, Вийнъс и Серена Уилямс да се състезават по телевизията. С нулев опит в тениса и вдъхновен от упорития Ричард Уилямс (Richard William), който отлично тренира дъщерите си за славата на Големия Шлем, Леонард става треньор на сестрите Осака, използвайки подбрани книги и записи за вдъхновение.

Скоро Наоми се фокусира само върху едно: да стане професионален тенисист и като младо момиче успява да спечели публиката на тенис кортовете в Лонг Айлънд. Чудя се, вземайки предвид метеорния и устремен възход, както и жертвите, които неизбежно го съпътстват, от какво се гордее най-много? “Мисля че победата в последния US Open (септември 2020) беше изключителе момент, с който много се гордея”, казва тя, без да се двуоми. “Да бъдеш в един балон, без публика (заради пандемията), всичко това докато научаваш новините за гражданските размирици, с които страната ни трябваше да се справи. Беше важно да внесем светлина и да накараме хората да споменават имена като Бреона Тайлър (Breonna Taylor), Илайджа Макклейн (Elijah McClain), Ахмуд Арбери (Ahmaud Arbery), Трайвън Мартин (Trayvon Martin), Филандо Кастиля (Philando Castile), Тамир Райс (Tamir Rice) и Джордж Флойд (George Floyd). Исках да изразя позиция и бях горда да нося имената им върху лицето си докато излизах на корта.”

Наоми има предвид, че за всеки един от седемте етапа на турнира носи различна маска за лице, всяка с избродирано името на тъмнокожите американци, които загинаха поради полицейска жестокост в Америка. Стигайки до темата за движението Black Lives Matter и неговата поява, както и протестите срещу расовата несправедливост по целият свят, жестът с маските казва достатъчно за силата на Наоми. “Исках гласа ми да стигне до различни хора по целия свят”, казва тя.

“Но най-горда се чуствах от себе си, когато родителите ми казаха, че са се гордеели с мен в този момент.”, продължава Наоми, припомняйки си близките отношения, които има с майка си и баща си, които пътуват с нея. “Не искам нищо да ги нарани. Знам че всички виждат положителната страна, но в същото време аз започнах да получавам смъртни заплахи (в социалните мрежи), така че не исках те да пострадат. Но майка ми и баща ми бяха наистина подкрепа, така че бях щастлива!”

Очевидно е, че движението Black Lives Matter е имало значителен, ефект върху Наоми.

Докосна ме лично, защото аз съм тъмнокожа японка”, каза тя. “Да виждам несправедливостите, пред които се изправят тъмнокожите американци, караше стомаха ми да се свива. Усещах, че е правилният момент да използвам гласа си и платформата, която имам, за да достигна до хората и да кажа своята позиция по въпроса, а не да остана безмълвна.

“В началото на пандемията обещах на себе си, че ще изляза от зоната си на комфорта”, добавя тя. “Затова започнах да използвам гласа си по време на US Open във връзка с въпроса за полицейската жестокост, с която се сблъскват тъмнокожите американци и това беше не само обещание към самата мен, но и призив да привлече внимание към насилието от страна на полицията и други, и да засили дискусията за това, как да се справим с него. Докато 2020 беше трагична година, времето далеч от тениса ми даде възможност да спра и да започна от начало. За първи път от години имах възможност да узная новините в реално време и да помисля за моето място в света. Разбира се, планирането на графика за тенис е по-сложно сега, но това не е най-важното нещо в живота. Имах много продуктивна и фокусирана сесия и нека видим как това ще се пренесе в 2021.”

Без съмнение US Open “отвори очите” на Наоми и е важен момент за нея, позволявайки ѝ да осъзнае, че може да използва платформата си – с повече от 3.6 милиона последователи в социалните мрежи – за промяна. Но, както самата тя признава, “извън тенис корта ми отне известно време да намеря гласа си.” Дали вижда себе си като активист? “Надявам се да привлека внимание към важни хуманитарни проблеми”, отговаря. “Виждам платформата си като някакъв съд за важни съобщения. Не съм твърде притеснена за това как хората искат да определят действията ми – следвам собствения си инстинкт, и това което смятам за правилно.”

Посланието на Наоми също така подчертава, че е била права да прогони съмненията в себе си и да използва гласа си ефективно. “Имаше един младеж, който живееше в Япония и каза, че е наполовина тъмнокож, наполовина японец, и че хората в Япония не обичат да обсъждат тази тема. Но след US Open, е започнала дискусия в неговия клас в училище и той беше наистина благодарен за това. Това ме направи истински щастлива.” признава тя.

В светлината на нарастващата расова омраза срещу азиатците – организацията Спри ААТО (Азиатско-американски тихоокеански островитяни) Омразата (Stop AAPI (Asian American Pacific Islanders) Hate) е събрала 2808 доклада за анти-азиатска дискриминация в Съединените щати в месеците между март и декември миналата година – както и продължаващата дискриминация, с която тъмнокожата общност се бори, с Наоми обсъждаме каква роля е изиграла расовата дискриминация в живота ѝ. “Когато бях малка не разбирах много концепцията за расизма, но усещах, че всички са различни, и някои хора биват третирани различно заради начина, по който изглеждат.” спомня си Наоми.

“Наблюдавах взаимодействията на родителите ми – защото родителите ми, за външият свят, се определят като междурасова двойка – и понякога бяха тормозени малко. Тогава започнах да забелязвам, че някои хора биват третирани различно.” признава тя.

Дали всекидневните прояви на расизъм все още са част от живота ѝ, въпреки позицията ѝ на международно спортно величие? ”Бих казала да, но в същото време, не мога да посоча определен момент, защото ще трябва да се върна във времето преди Ковид, а откровено казано вече не общувам толкова с хора. Имам чуството, че определени мисли са останали от както съм била малка, като например, ако отивам до магазина имам чуството, че трябва да се държа много “правилно”. Не знам как да го опиша, но имам усещането, че трябва да имам определено поведение и да не привличам внимание върху себе си.”

Това нежелание да привлича внимание към себе си, е поставило на Наоми етикет, който тя би искала да махне. “Мисля че най-големията етикет е, че съм срамежлива. Искам да кажа, че частично е вярно, но не и до положението, което се показва в медиите. Това, което хората не знаят е, че всъщност съм страшно шантава и забавна, но говоря само когато знам, че има значение и ако някой иска да определи това като “срамежливост”, нямам проблем, просто съм внимателна с думите и действията си.”

Наоми действително говори меко и спокойно по време на разговора ни, обмисляйки отговорите си, и точно за това я виждам повече мила отколкото “срамежлива”. Не всички шампиони трябва да огласяват постиженията си, и имайки това предвид , продължаваме разговора си за това, как нейната дефиниция за успех и провал се е променила. Все пак в света на спорта “успехът” лесно може да бъде определен, въпреки отбелязаните победи и загуби. “Успехът за мен не е само на корта – искам да бъда добър човек и глас на прогреса и промяната.” споделя тя, преди да признае “Винаги съм строга към себе си, когато не изпълня собствените си очаквания. Понякога можеш да научиш повече от загубата, отколкото от победата.”

Да се научи да се разбира, винаги е било победа за Наоми. “Не е особена тайна с какво е трябвало да се боря – не знам дали да го нарека душевно здраве, но предполагам е това. Борих се с това, особено след като толкова време съм била със семейството си и когато започнах да пътувам сама, беше трудно. Действително имам чуството, че излизам сама на тенис корта, но в същото време имам отбор със себе си, те са моята подкрепа и когато си помисля това, се чуствам по-добре. Те са хората, които пътуват с мен и с които преминавам през всичко, и независимо дали спечеля или загубя, те ще ме подкрепят.”

Имало ли е загуба, която на момента е изглеждала особено негативна, но поглеждайки назад е имала положителна следа? “Може би Уимбълдън, преди две години. Изгубих на първия кръг и си мислех, че живота ми е приключил, защото до преди края на 2019, целият ми живот се въртеше около резулататите ми от тенис мачовете. Чуствах се безполезна, когато не спечелех мач. Бих казала на себе си, че да бъда тенис играч е това, което правя като професия, но не и какъв човек съм.” Наоми добавя “Все още се опитвам да разбера … може би все още съм ученик.”

Една от титлите, които Наоми добавя към вече впечатляващото си CV е собственик на футболен клуб, след като наскоро беше обявено, че е станала съсобственик на женския футболен отбор Норт Каролина Кърижд (North Carolina Courage), който се състезава на най-високо ниво в САЩ – Националана футболна лига за жени (National Women’s Soccer League). Ходът ѝ е истински символ на нарастващото сестринство и солидарност в спорта. “Наистина имам усещането, че съществува много силно сестринство”, признава Наоми. “Чувствам се наистина горда когато жена баскетболист или жена футболист постигне нещо. Всяка от нас следи другите и по някакъв начин се защитаваме една друга.”

Въпреки това няма как да се отрече разликата между половете, когато става въпрос за спорт. Според организацията “Жените в спорта”, спортуващите поне веднъж в месеца жени, са с 1.5 милиона по-малко от мъжете; жените съставят едва 18% от квалифицираните треньори и 49% от обществено финансираните национални органи на управление, в които по-малко от четвърт от управляващите, са жени. Въпреки че тениса е един от малкото спортове в света с относително равностойно заплащане – благодарение на Асоциацията на жените в тениса (Women’s Tennis Association, WTA), основана преди повече от 48 години, с цел да защитава жените тенисисти – все още има много работа, която да бъде направена, нещо с което Наоми е напълно наясно.

“Трябва да кажа, че в тениса прилагането на еднакво заплащане за мъже и за жени, участници в Големия шлем е прогрес”, казва тя. “Определено бих искала да видя тази разлика между половете поне да се намали. Крайната цел е да бъдем равни, разбира се. Тенисът е доста близо до това, благодарение на някои невероятни жени преди мен, като Били Джийн Кинг (Billie Jean King) и Вийнъс Уилямс (Venus Williams). Очевидно има още много работа, която да бъде направена при другите спортове – особено тези, при които участието на жените бързо се придвижва напред, като футбола или баскетбола.”

След като видях репортаж на Евроспорт (Eurosport), в който репортерът отбелязва, че “тя удря доста мощно за жена”, когато Ноами спечели своя четвърти Голям шлем, я питам за собствения ѝ опит със сексизма. “Това, което съм преживяла, откровено, не е толкова лошо, колкото историите, които съм чувала от други жени спортисти.” отговаря тя. “Не мисля, че някога съм се сблъсквала със ситуация, където да чувствам, че не мога да направя каквото и да е, защото съм жена.”

С наближаването на края на разговора ни, Наоми се приготвя да отиде на корта за тренировка и споделя съвета, който би дала на следващото поколение. “Използвайте гласа си и не се страхувайте да се застъпите за важните за вас теми. Знам че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но не се срамувайте от това.”

Но Наоми не е просто вдъхновение за следващото поколение, тя е пример за всички поколения. “Един съвет, който винаги ще пазя дълбоко, е от Коби”, продължава, споменавайки баскетбол иконата Коби Браянт (Kobe Bryant), нейният собствен герой. “Той беше ментор и близък приятел и ми помогна да се справя с някои от най-тежките моменти в живота ми като професионален атлет. Спомням си, че му казах, че искам да съм като него, а неговият отговор беше

“Не, бъди по-добра.” Никога няма да забравя това.”

Източник: https://www.glamour.com/