10 форми на изкривено мислене, които водят до депресия
Според д-р Дейвид Бърнс когнитивните или познавателни изкривявания водят до появата на психични разстройства, включително депресия.
Д-р Дейвид Бърнс е психиатър и почетен професор в катедрата по психиатрия и поведенчески науки в Медицинския факултет на Станфордския университет. Д-р Бърнс популяризира когнитивната поведенческа терапия на Аарон Т. Бек.
Д-р Дейвид Бърнс придобива своята бакалавърска степен от Колеж Амхърст през 1964 година и докторска степен от Медицинския факултет на Станфордския университет през 1970 година. Той е сертифициран от Американския съвет по психиатрия и неврология през 1976 година. Д-р Бърнс води лекции и провежда много семинари в областта на психичното здраве. Спечелил е много награди за своите изследвания и преподавателска дейност.
Книгата „Да се чувстваш добре: Клинично доказано лечение на депресията без медикаменти“
Книгата „Да се чувстваш добре“ е издадена за първи път през 1980 година и има продадени повече от 4 милиона екземпляра. Това е най-често препоръчваната от американските психиатри книга при депресия. Д-р Дейвид Бърнс описва научно доказани техники, които повдигат духа на човека и помагат за развитието на положителен поглед към живота. Той учи читателите си как да премахнат отрицателните чувства и емоции, как да се справят в чувството на вина, как да отхвърлят самокритиката и как да се чувстват добре всеки ден. Научете повече за книгата „Да се чувстваш добре“ и съветите, които предлага д-р Дейвид Бърнс.
Кои са десетте вида когнитивни изкривявания, които водят до депресия?
Ако негативните мисли предхождат депресията, е полезно хората да знаят и идентифицират тези различни начини на мислене. Десетте вида изкривено мислене включват приемане на най-лошото за дадена ситуация, като се изключи всичко положително:
Черно-бяло мислене – разглеждане на света и себе си само в тези две крайности – или съм умна или не, хората са или добри или лоши.
Свръхгенерализиране – приемането на едно-единствено негативно събитие като вечен модел на поражения.
Ментален филтър – обръщане на прекалено голямо внимание на един негативен детайл, вместо да се вижда цялата картина.
Дисквалифициране на положителното – обезценяване на позитивното. Хората си казват, че положителните преживявания и ситуации нямат значение.
Емоционални разсъждения – човек мисли, че дадено нещо трябва да е вярно, защото така го чувства, пренебрегвайки и обезценявайки доказателствата за обратното.
Прибързани заключения – отрицателна интерпретация на нещата, макар че няма категорични факти, които да подкрепят едно такова заключение.
Уголемяване или минимизиране – преувеличаване на нещата или тяхното омаловажаване.
Цялостно или погрешно етикетиране – поставяне на фиксиран, общовалиден „етикет“ на себе си или другите.
Твърдения с „трябва“ и „на всяка цена“ – създаване на строги правила и точна идея как човек трябва да се държи. Когато действията не съответстват на тези правила, човек се чувства ужасно и като пълен провал.
Персонализация – хората виждат себе си като причина за някакво отрицателно събитие, за което всъщност не са отговорни.
Когнитивните изкривявания са грешки в мисленето на хората, които причиняват емоционални терзания и депресия. Всички хора допускат когнитивни изкривявания, но за да се справят с тях е необходимо да ги разпознаят и след това контролират.
