Валентин Ганев в „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд /част първа/

Валентин Ганев в „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд /част първа/

Може да гледате „Контрабасът“ в Народен театър „Иван Вазов“ на 16.10.2021 на сцена „Апостол Карамитев“ от 19:30 ч.

През 2000 г. на сцена на IV етаж в Народния театър, режисьорът  Пламен Марков поставя „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд, като в главната и единствена роля влиза актьорът Валентин Ганев.

Отличен с много награди, едни от които са Аскеер и Икар на Валентин Ганев за главна мъжка роля, този спектакъл и до ден днешен продължава своя живот, като интересът към него никога не затихва. За своя 300 път постановката бе качена на голяма сцена на Народния театър, където се отбеляза нейният юбилей. Интересен е контрастът, че едно толкова камерно представление, а в случая говорим за  моноспектакъл, е изиграно на голямата сцена на Народния. Със сигурност това е предизвикателство за Ганев и неговото актьорското присъствие, което трябва да  придобие по-голям мащаб откъм мимики, жестове и сила на гласа, за да запълни цяла голяма сцена с присъствието си. Преди да изиграе първия си моноспектакъл, Ганев изиграва десетки роли, но за първи път той остава сам на сцената.Ще се спра на актьорската му игра в пиесата „Контрабасът“, тъй като благодарение на нея той прави една от най-емблематичните си роли. Първото нещо, което виждаме на сцената, е домът на контрабасиста – четири звукоизолирани стени, хладилник и контрабас – така е пресъздаден неговият свят. На фона на класическа музика излиза Валентин Ганев, чийто глас  чуваме отдалеч с репликите: „Идва, идва“, той излиза на сцената по халат, цялото му лице е в гел и започва много активно да маха остатъците от него по лицето си, връхлитайки активно с енергията си на сцената, започва да разказва за своята професия като контрабасист. Не мога да пропусна и костюма на неговия персонаж, който е един много важен елемент във всяко едно представление. Почти през цялото време той е облечен в бледосиня пижама и  бяла раздърпана блуза, което очертава неговия характер на един скромен, беден музикант, който пие много бира, няма семейство и изкарва скромни доходи от професията си.           

Снимки: Народен театър „Иван Вазов“

С този изключително масивен инструмент Валентин Ганев танцува на сцената, целува го, гали го, вози го с колелцето, което му е направил ръчно. Освен физическа, той придава емоционална плътност на отношението си към него – обича го, мрази го, сърди му се, общува си с него, задава му въпроси, чака отговори, които, разбира се, не получава.  Валентин Ганев е от актьорите, поне по моему, които могат да изиграят всичко. Подхожда към всяка следваща роля  като към бял лист хартия, работи в посока на това да бъде различен във всяка една от тях и го постига отново с лекота, която идва от огромния опит, който има зад гърба си. Ганев владее и комичното, и драматичното. В неговата актьорска природа се крие огромна палитра от емоции и чувства, които той с лекота пресъздава на сцената. Чувствителен, деликатен, винаги с отношение към своите партньори на сцената, както и с предметите, с които  си служи, Валентин Ганев няма как да остане незабелязан.     

Ето какво казва и самият Валентин Ганев за дългия живот на „Контрабасът“ в интервю за списание Homoludens : „Постановъчният екип и театърът отглеждат с много внимание това представление и може би това е причината за дългия му живот. Толкова дълго общуване с една и съща драматургия те насърчава да ровиш и откриваш нови смисли и начини за въздействие, да синтезираш и опростяваш, да махаш излишното и да се задълбочаваш в главното. Създава ти модел за подход и към следващи роли.“

Следва продължение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *