Кодът на таланта – книга на Даниел Койл

талант

Човек не се ражда велик, а става такъв. Каква е тайната на таланта? Как да го отключим в живота си?

Фотография: Greg Rakozy on Unsplash

В тази новаторска книга журналистът и автор на бестселъри, Даниел Койл, предоставя на родители, учители, треньори, бизнесмени – и всички останали – инструменти, които могат да използват за увеличаване на потенциала в себе си и в другите. Традиционното мнение е, че талантът е вроден – или го имаш, или нямаш. Но в книгата „Кодът на таланта“ авторът разкрива, че реалността е много различна.

Независимо дали обучавате дете да свири на китара, или тренирате футбол, пишете роман или се опитвате да подобрите своите бизнес умения, тази революционна книга ви показва как да развиете талант, като се възползвате от новооткритите и безценни практики, описани в нея. 

През 2008 година авторът Даниел Койл пътува по целия свят. Той се опитва да разбере как някои определени места по света успяват да произведат изключително количество таланти. Например как в един малък закрит тенис корт в Москва могат да се обучат повече топтенисистки на световно ниво, отколкото са в целите Съединени щати между 2005 и 2007 година. Той е изненадан как една страна като Южна Корея, в чиято история никога не се е играло голф, може да създаде 33 от стоте най-добри жени – играчи на голф, по света.

Или как една училищна система в Съединените щати може да изпрати в колеж с 400% повече ученици от малцинствата, отколкото всяка друга училищна система в целите Щати. Койл нарича всичките тези тайнствени източници на таланти – инкубатори за таланти. Когато посещава един такъв „инкубатор“, той вижда ученици, които действат на границата на своите възможности. Като си позволяват да се провалят и често да допускат грешки. 

Децата в „инкубаторите за таланти“ научават съответния спорт или изкуство така, както едно бебе се учи да ходи. Те правят опит, спъват се, после отново опитват. Всеки от тях е готов да допуска грешки, за да може да стане по-добър. Това е странно, защото всички ние инстинктивно мразим да се проваляме и отчаяно се опитваме да не изглеждаме зле в очите на другите.

Защо тогава хората в „инкубаторите за таланти“ са толкова ентусиазирани да посветят хиляди часове за упражнения с неимоверни усилия, които понякога ги правят да изглеждат глупаво?

В книгата „Кодът на таланта“
откриваме трите основни причини.

Нека ги наречем трите основи на таланта.

Можете да си представите тези три основи като три двигателя в основата на една ракета. Те подсигуряват необходимото ускорение, за да се изтласкаме и преминем отвъд желанието си да се откажем. Точно както ракетата пробива през съпротивлението на земната атмосфера, преди да влезе в орбита.

Тези три ускорителя са необходими, за да се прехвърли установената граница във всеки спорт, изкуство или професия и за да може един средностатистически човек да се превърне в изключително талантлив.

Ускорител на таланта №1 – Моментът на откровение

На 18 май 1998 година млади жени, които играят голф из цяла Южна Корея, виждат нещо, което никога преди това не са виждали. На турнира от професионалния шампионат по голф за жени тяхна съгражданка на име Ше-ри Пак прави лек удар към последната дупка и става първата корейка, която някога е печелила професионална игра на голф. Кристина Ким – млада спортистка, играеща голф по онова време, казва: „Тя не беше руса, нито синеока. И ние сме от същата кръвна група. Затова си казах, че щом тя може да го направи, защо да не мога и аз.“

След като Ше-ри Пак печели първия си турнир по голф, в ума на жените – играчи на голф в Южна Корея , се засажда едно семенце. Все едно семенцата на глухарче са били издухани по всичките игрища из цялата държава.

След десет години жените, играещи голф в Южна Корея, запълват редиците и доминират в женския голф, спечелвайки една трета от всичките женски професионални турнири по голф. Този миг на Ше-ри Пак на 18 май 1998 година е моментът на откровение, защото той изцяло променя онова, което младите корейски момичета смятат за възможно.

Подобен момент на откровение настъпва и през 1954 година. По онова време всички смятат, че пробягването на една миля под четири минути е напълно невъзможно за човешките същества. Но на 7 август 1954 година Роджър Банистър опровергава това твърдение и чупи рекорда.

В следващите месеци като че ли всички лекоатлети по света изведнъж стават по-талантливи. Десетки от тях започват да се справят с четириминутното предизвикателство. Нищо не се е променило в човешките гени. Променило се е единствено вярването, че пробягването на една миля за четири минути е напълно възможно и това вярване е породено от един-единствен момент на откровение.

Ускорител на таланта №2 – Подкрепа от околните 

Училищата Кип, които се посещават от ученици с ниски доходи, са местата, от които се изпращат най-много ученици в колеж.

Учениците започват да посещават колежи още щом се запишат в Кип. Всяка група от новозаписани петокласници в училище Кип в Калифорния започва да посещава университети като Станфорд, Университета на Лос Анджелис, Калифорнийския университет и др. Там разговарят с бивши възпитаници на Кип, които приличат на тях и са със същия произход като тях.

След такова пътуване младите ученици в Кип вече вярват, че макар семейството им да не разполага с необходимите средства и никой от тях да не е посещавал колеж, те могат да са първите, които да го направят.

В училища Кип знаят, че вярата от този момент на откровение може да избледнее. Ето защо учителите в училища Кип напомнят на учениците си за мечтата за колежа поне по сто пъти на ден. 

Един от преподавателите по английски в гимназии Кип казва: „Ние казваме думата „колеж“ толкова често, колкото другите хора в другите училища казват „ъ-ъ“.“ 

Авторът Даниел Койл посещава една от гимназиите Кип. Той забелязва, че всеки кабинет е наречен по името на колежа, който е посещавал съответният учител в него. Часовете по математика се провеждат в кабинет „Бъркли“. Социални науки се провеждат в кабинета „Университет на Южна Каролина“. Специалното образование е в кабинета с името на училище „Корнуел“. Дори и надписите над огледалата по коридорите питат: „Ти в кой колеж избра да идеш?“

Всеки „инкубатор“ за развиване на таланти е пълен с неща в обкръжението, които да препотвърждават вярата в това, което е възможно и което е важно.

През 60-те години Ласло Полгар се заема да докаже, че гениите се създават, а не се раждат такива. За да докаже това, той обещава да превърне неродените си деца в шампиони по игра на шах. През следващите две десетилетия в семейство Полгар отглеждат три дъщери. Дома е пълен с книги за играта на шах, множество шахматни дъски, снимки на известни шахматисти и чести разговори за шаха. 

Обкръжаващата ги среда им сигнализира непрекъснато, че шахът е нещо важно. А децата явно успяват да доловят този сигнал. През годините и трите момичета развиват мания по тази игра и трите стават гросмайстори по шах. 

Ускорител на таланта №3 – Първичен сигнал за принадлежност

Даниек Койл разказва в своята книга за семейство Полгар най-малката дъщеря Джудит е определено най-добрата в играта на шах. През 1991 година, едва на 15-годишна възраст, тя става най-младата шахматистка в историята по онова време.

Въз основа на разкритото в книгата „Кодът на таланта“ нейният успех е в резултат на безумно упорита работа още от най-ранна възраст. А готовността ѝ да работи толкова упорито се дължи на този първичен сигнал, че тя изостава и трябва да навакса.

Когато започва да играе шах, сестрите ѝ са много по-добри от нея. За първичната част от мозъка на Джудит посланието е ясно: „Положи необходимите усилия, иначе ще изостанеш“. Това явно е същото подсъзнателно послание, което чуват и олимпийските шампиони по спринт още от най-ранна възраст.

Авторът Даниел Койл разглежда развитието на най-бързите атлети в историята. Той открива, че олимпийските шампиони по спринт са все четвъртите деца в семейства с по 4 или 5 деца. Койл казва: „Скоростта не е просто дарба, а е умение, което се развива чрез усилена практика, разпалвана от първичния сигнал, че вие изоставате. Затова поддържайте темпото.“

Всички ние получаваме този първичен сигнал. Амбицията да бъдем част от желаната от нас група, която повишава статуса ни в обществото.

„Инкубаторите“ за създаване на таланти се възползват от тези първични сигнали и предизвикват вроденото желание за принадлежност. За да мотивират учениците да работят още по-усилено от своите връстници.

Някои такива „инкубатори за таланти“ стигат до крайности. През 80-те години на ХХ век малкият клуб по тенис на закрито „Спартак“ в Москва, който създава много повече топтенисистки, отколкото целите Съединени щати, започва уроци по тенис с група от 25 седемгодишни момиченца. После на всеки 2 седмици треньорът на клуба изключва по едно детенце от групата. Ако тези малки тенисисти не се стараят, не тренират и не се борят, за да останат в отбора, те биват изключвани.

Източник: Coyle Daniel, The Talent Code: Greatness Isn’t Born. It’s Grown,  Arrow Books, 2010

Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги – първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.  
Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега: 


Прочетете още: Да задвижим нещата

Най-интересното от седмицата в Madamsko: