Как хранителните ни навици могат да вредят на психичното здраве

Как хранителните ни навици могат да вредят на психичното здраве

Орторексията е толкова екстремна форма на здравословно хранене, че се превръща в е нездравословна мания

Изборът ни на храна диктува много повече ритъма ни на живота, отколкото може би си даваме сметка. Днес, в света има толкова много видове диети и хранителни ограничения, че можем да се изгубим в търсенето на перфектната формула за нас. Веганство, вегетарианство, пескатарианство, диети без млечни продукти и без глутен и още много други. Когато прекомерното фокусиране върху съставките в храните стане нездравословно, говорим за орторексия.

Храната е само един от елементите за цялостното ни психическо и физическо здраве. Според американския психолог д-р Марк Травърс лошата диета или избор на начин на живот често остават незабелязани. Храната, гладът и диетата играят много по-голяма роля за психичното ни здраве, отколкото предполагаме. В своя статия за Psychology Today той дава два примера, подкрепени от изследвания, за това, как нашите хранителни навици влияят на психичното здраве.

Изборът на храна може да доведе до социална изолация

Трудно е да се каже дали изобилието от възможности на диети и правила за хранене е добро или лошо за нашето психично здраве. Има обаче изследвания, които показват, че диетите с много специфични хранителни ограничения могат да имат нежелани последици за увеличаване на чувството за самота и социална изолация.

Как хранителните ни навици могат да вредят на психичното здраве

„Консумацията на храна е присъща социална дейност – тъй като хората често придобиват, приготвят и ядат храна в социален контекст“, твърдят изследователите Кайтлин Уули, Айелет Фишбах и Ронгам Мишел Уанг. „Открихме, че хранителните ограничения предсказват самота. Хората, които не могат да ядат това, което другите ядат, до известна степен са по-малко способни да се свържат с другите по време на хранене.“

В своите проучвания учените забелязват, че връзката между ограничаването на храната и самотата е еквивалентна по величина на връзката между липсата на брак и самотата.

„Както хранителните ограничения, така и самотата са обществени проблеми, които ескалират през последните години и дори могат да приемат размерите на епидемии“, предполагат те.

Те съветват, че ако смятаме нашите хранителни ограничения за пречка в социалния ни живот и ни правят по-самотни, да проведем разговор с близките си за живота си. Може да ги помолим да имат предвид специфичните храни от нашата диета при планиране на семейни или приятелски събирания. Ние също можем да помислим какви компромиси сме склонни да направим, с които да улесним координирането на храненето, което да се хареса на всички. Много родители вече имат опит в това отношение. Например вечеря с кашкавал, сирене и сок или някаква друга съмнително здравословна, но одобрена от деца комбинация от храни.

Изключително здравословното хранене може да бъде нездравословно

Загубата на тегло и слабото тяло се считат за черти на здравия човек в съвременното общество. Това обаче е доста ограничен начин за поглед върху цялостното здраве и благосъстояние. Стремежът към стройно тяло може да доведе до няколко психични състояния, включително хранителни разстройства.

Как хранителните ни навици могат да вредят на психичното здраве

Орторексията е състояние, свързано със значителни диетични ограничения, включително пропускане на цели групи храни. Орторектиците са склонни да не консумират храни, които са обработени с пестициди, хербициди или изкуствени вещества. Това звучи разумно. Но те са силно притеснени от техниките и материалите, използвани при приготвянето на храната. Това превръща орторексията в толкова екстремна форма на здравословно хранене, че е нездравословна.

„Орторексията е нервоза, вид хранително разстройство, което лесно може да се скрие зад предпоставката за чисто или здравословно хранене“, обяснява д-р Уенди Оливър-Пят, главен медицински директор на Within Health. Според нея стремежът към здраве за орторексиците се превръща в нещо като механично изживяване.

„Социалният аспект на храненето и удоволствието от храненето се считат за неуместни от страдащия, който ще се откаже от социалните взаимодействия и потенциално смислените и важни аспекти от живота си, преследвайки здравословно хранене. Свръхфокусът върху съставките в храните лишава човек от много истинското човешко и радостно преживяване по време на хранене.“ – казва тя.

За хората, изложени на риск от развитие на това състояние, д-р Оливър-Пят предлага да се съсредоточат върху коригирането на връзката си с храната чрез практикуване на това, което тя нарича вътрешно регулиране.

„Когато храненето ни стане вътрешно регулирано – внимателно хранене, моделите ни на хранене се променят по такъв начин, че да не ядем нито прекомерно, нито недостатъчно. Оркестърът от невротрансмитери и хормони, които свързват мозъка, червата и тялото, могат да си взаимодействат и да ни насочват към хранене според нашите биологични и дори психологически нужди.“

Баналната фраза „ние сме това, което ядем“ се отнася и за нашето психично здраве. Изследванията върху диетите и нейните ефекти върху нашия ум, по безспорен начин посочват, че психичното здраве не е само справяне с емоциите ни, но и поддържане на здравословен начин на живот.


Варвара Генова е журналист с повече от 20 години опит, специализирала е арт мениджмънт. Била е редактор в регионално радио, културен репортер в регионална телевизия. Водила е публицистична и културна рубрика в редица печатни и онлайн издания. В работата си е отразявала театрални фестивали, културни събития и социални кампания. От 2018 г. е главен редактор на MADAMSKO.

Прочети още: Коя е най-добрата поза за сън?

Най-интересното от седмицата в MADAMSKO: