С какво родителите могат да помогнат при адаптирането на първокласниците към училищното ежедневие?

С какво родителите могат да помогнат при адаптирането на първокласниците към училищното ежедневие?

Първият звънец за всеки родител на първокласник е вълнуващ момент, криещ в себе си както много трепет и очакване, така и доза страх за предстоящото.

Същото се отнася и за самото дете, което напуска рутината и свободата на детската градина и за пръв път се изправя пред нов свят, изпълнен с очаквания към него, изисквания, променен режим и нови познанства.

Това е рязка промяна за всяко дете, дори и някои от тях да преминават по-плавно и леко през този преход. Променя се абсолютно всичко. С навлизането в новия етап от живота на първокласника се променя цялостната му позната до сега рутина. Понякога новите изисквания към детето, липсата на свобода на движение и игра, могат да се отразят сериозно върху неговия психичен баланс. Сменят се приятелите им и налага се да бъдат оценявани за постиженията и възможностите си. Налага им се да се сблъскват с нови трудности и да се научават да се справят сравнително самостоятелно с тях.

Как да преминем плавно към училищния режим?

Както вече споменахме, не всяко дете има проблеми при преминаването в училищния режим. Адаптацията на всяко дете е строго индивидуално и зависи от множество фактори. Те включват лични черти, семейна среда, училищна среда, личността на самия учител, сложността на училищния процес и това до колко детето е подготвено за него и др.

Едно от най-важните неща за подпомагане процеса на адаптация на децата е подходът на всеки родител. До колко той вярва в детето си, как го подкрепя, проектира ли върху него лични амбиции и очаквания. Това как детето ще се справи с новата му роля на първокласник до голяма степен зависи и от ресурса на родителя в различните аспекти. Важно е родителят да може да разговаря свободно с детето за важните за него теми. Също, да приема всеки негов страх абсолютно сериозно. Трябва да го подкрепя в новата му задача да спазва училищния ред и процес. В отговор на това детето ще бъде по-спокойно, уверено и с умения за справяне с трудния процес за него.

Ако детето ни ходи с удоволствие на училище, чувства се уверено и подкрепено, справя се с поставените домашни и има свободата да говори за преживяванията си от деня, тогава можем да говорим за успешна и плавна адаптация.

Поставете се на мястото на детето си. Как бихте се почувствали, ако от работата Ви ви изпратят на ново непознато място с хора, които виждате за пръв път и ви поставят нови задачи? Със сигурност разговор с мениджър, колега или приятел би снижил напрежението във вас и би помогнал да се справите по-лесно с целия процес. Същото е и с първокласника. Ако вижда разбиране и подкрепа, възможност да говори с учителите, съучениците и родителите си свободно, ще направи прехода към новата среда по-поносим и приятен.

Ако се съобразим с всичко това, детето не би трябвало да изпитва трудност при адаптирането. Или поне не такава, че да се наруши психическия му комфорт.

Добре е да се вземе предвид и темперамента на всяко дете

Ако детето ни е по-буйно и енергично, ще му трябва малко повече време и търпение, за да се нагоди към новия режим. Наблюдавайте децата си, какво се е променило в поведението и навиците им в следствие на новия начин на живот. Това са симптоми, те подсказват, че детето е тревожно, несигурно и има нужда от внимание. Всяко нетипично за него поведение като агресивни прояви, плач, нарушен сън или хранителни навици, проблеми с ходенето до тоалетна, потайност и други, са признак, че нещо го безпокои.

За да подготвите детето си за това, което му предстои, не му спестявайте нищо. Разкажете му какво е училището и какво ще прави в него. Обяснете му какви са задълженията му след като се прибере и каква е системата на училищния процес. Разкажете му истории от вашето детство, свързани с училище. Създайте в него усещането за нещо ново, значимо и най-вече приятно.

Помагайте на детето си в началото за всяка задача, дори и да не поиска само помощ. Така му показвате, че сте ангажирани и за вас е важно какво се случва с него.

Негово величество режимът отново е на помощ – сън, почивка, навици, добра храна, разходка и чист въздух. Те помагат на децата да се адаптират и прави всичко около тях предвидимо и лесно. Говорете с него за това как се чувства, създало ли е приятелства, преживяло ли е нови приключения.

Разбира се приспособяването изисква време и търпение и от страна на родителя, на детето и на учителите. В случай, че трае повече от 2 месеца, е добре да се консултирате със специалист, който да подпомогне този процес.


Фотка Георгиева
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium.
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на:  fotkavasileva@gmail.com

Най-интересното от седмицата в MADAMSKO: