Депресията – „Чумата на 20ти век“

Депресията – „Чумата на 20ти век“

Депресията е едно от най-честите познати на съвременното общество психични разстройства, оказващо голямо влияние върху качеството на живот.

Тя засяга всички аспекти на съществуването и влияе до такава степен на функционирането на човек, че в по-тежки форми може да доведе до инвалидизация.

Не случайно някои автори я наричат “Чумата на 20ти век”

Емоционалните ни преживявания са ежедневна част от живота на всеки от нас. Мислите и поведението ни съответстват на нашето настроение. Когато обаче положителните или отрицателните ни мисли пречат на ежедневните ни задължения и ни карат да се чувстваме като отделени от външния свят, тогава е необходимо да се обърне внимание на симптомите.

Естествено не всеки човек, преминал през неблагоприятно житейско събитие или преживял загуба, бива диагностициран с болестта. Има строги критерии, описани в диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5-TR), които маркират признаците на болестта. Тежестта на депресивните епизоди също може да бъде различна и в коморбидност (едновременното наличие) с други психични разстройства.

Много съвременни класификации на депресивните разстройства акцентират на продължителността и интензитета на симптомите, промяната в социалното функциониране и поведение на човек.

Причини

Причините за възникването на депресията са обект на широка дискусия. Те включват биологично предразположение, гени, хормони и физическа структура на мозъка. От значение са и различни физиологични фактори, психо-социален компонент, както и влиянието на житейски събития, ресурс на личността и др. По отношение на биологичните фактори, голяма роля върху тежестта на депресивния епизод играят моноамини, серотонин, норепинефрин и допамин, които са и обект на действие на повечето антидепресанти.

Депресията спада в групата на афективните разстройства и в зависимост от протичането си може да бъде разделена на няколко вида. Най-просто казано, има монодепресивен епизод в различна степен на тежест или биполярно афективно разстройство. Всеки един от тях има подвидове. Афективните разстройства са комплексни заболявания. През годините са били обект на изследвания в областта, както на медицината, фармакологията, така и на генетиката, експерименталната психофизиология и други.

Един от основните проблеми в лечението и прогнозата на развитието на болестта е, че само една трета от заболелите търсят помощ през първия си депресивен епизод.

(Boland & Keller, 2009)

Класическият депресивен епизод се състои от три основни симптома: дистимия (потиснато настроение), хипобулия или понижена активност и забавен мисловен процес и реакция. При всеки отделен депресивен епизод са на лице и различни соматични промени.

Безсънието, загубата на апетит и интереси, липса на сексуално желание, главоболие, са едни от най-често срещаните сомато-вегетативни симптоми.

Клиничните прояви на депресията са много и различни. Може да бъде придружена с хипохондрични симптоми, свързана с психотични реакции, сезонна депресия, следродилна депресия, предменструално дисфорично разстройство и др.

Диагноза

За да бъде поставена диагноза депресия е необходимо симптомите да бъдат на лице поне през един и същ двуседмичен период. Те показват промяна от предишното функциониране на човек – загуба на интереси, които иначе са били значими за него.

Хората, борещи се с депресия споделят за потиснато настроение през голяма част от ежедневието си. Това се повтаря няколко пъти през седмицата. Характерна е липсата на интереси и занемаряване на външния вид, незаинтересованост към активности, физическа безпомощност, отслабване или рязка промяна в апетита. Други симптоми са хиперсомния или невъзможност за сън, забавени реакции, перманентна умора. Индикации за депресия могат да са и липсата на концентрация, нарушения в паметта, чувство за безпомощност и вина, чувство за празнота, суицидни мисли, липса на смисъл за живот и др.

Както казахме картината и симптомите на болестта имат различна структура при всеки пациент.

Почти всеки човек е преминавал през депресивен период в живота си, но не всеки развива депресивно разстройство.

Лечението на клиничната депресия в различните й форми (лек, средно тежък или тежък епизод) изисква медикаментозно лечение с антидепресанти по преценка на психиатър и психотерапия, след оценка от психолог. Една от най-доказаните терапии е когнитивно поведенческата, която започва своето начало именно за да лекува такива пациенти.

За депресията знаем още от трудовете на Фройд от 1917 година. В статията си “Траур и меланхолия”, той изследва разликите между нормалния процес на тъгуване и потиснатост и развитието на меланхолична депресия.

Известните личности и депресията

Депресията не подминава и много значими в историята личности като У. Чърчил, А. Линкълн, М. Брандо, Агата Кристи, А. Айнщайн и Шерил Кроу.

Принц Хари сам разкрива проблемите си с депресията в документалната поредица „The Me You Can’t See“. За своите срещи с депресията открито разказват Лейди Гага, Селена Гомес, Адел, Наоми Осака и Райън Рейнолдс. Дуейн Джонсън – Скалата споделя в интервю за People „Чувствам, че най-важно очевидно е общуването и осъзнаването, че молбата за помощ, когато сте потиснати и се чувствате колебливи или когато сте депресирани, всъщност е най-мощното нещо, което можете да направите. Това не е слабост. Всъщност моленето за помощ е нашата суперсила.“

Важно е да говорим за тези състояния и при първи съмнения за себе си или наш близък да се консултираме със специалист. Навременните мерки могат да спрат или контролират хода на заболяването.


Фотка Георгиева
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium.
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“ В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на:  fotkavasileva@gmail.com

Прочетете още: Психологична помощ през бременността

Най-интересното от седмицата в MADAMSKO: