Изложбата на Енхедуана – първият автор в света, в музея The Morgan представя нейното творчество.
Изкуството да редим думи и да разказваме истории с писано слово сякаш е съществувало вечно. Желанието да бъдат превърнати думите в следи, които да оставят отпечатък във времето може би е едно от най-старите. И все пак – кой е първият писател, записал думи?
Учудващо, но не е е Омир, който е написал Илиада и Одисея около края на осми или началото на седми век пр. н. е. Нито някой друг мъж. Първият автор е бил е жена. Но не Сафо, която е дошла 1000 години по-късно, а висша жрица и поетеса на име Енхедуана от Месопотамия.
Тя е не само първият автор в света, но и е писала от първо лице за богини, жрици, поклонници, майки, работници и владетели
Интересно е, че една от темите в творбите ѝ е сексуалното насилие. Енхедуана ( En-hedu-ana ) (2285 г. пр. н. е. – 2250 г. пр. н. е.), също и като Енхедуанна, означаващо „повелителка, принадлежаща на Ану“ или „висша жрица, принадлежаща на Ану“ (Ану – небето, небесата, рая) е била акадска жрица на Луната или Нанна в Ур. Тя първа е държала титлата „Ен жрица“, роля от огромно политическо значение, често държана от кралски дъщери.
Дъщеря на акадския цар Саргон (ок. 2334–2279 г. пр. н. е.), Енхедуана съставя своите литературни произведения на шумерски със стихове, показващи нейната преданост към богинята на сексуалната любов и войната. И докато голяма част от древната месопотамска литература не е преписана, Енхедуана включва името си и автобиографични подробности в няколко от стихотворенията си.
В Месопотамия писарите са били обучавани да пишат чрез копиране на химни и митове, които предишните поколения са записали върху глинени плочки. Така писанията на Енхедуана са били копирани в продължение на стотици години в училищата за писари.
COURTESY OF THE PENN MUSEUM
В един от нейните химни е описан узурпатор, който идва, малтретира я, изхвърля я от дома й и й предлага кама, за да се самоубие. За щастие Енхедуана е спасена от богинята Инана. В друг химн е описан процеса на раждане, който започва със запален огън в брачната стая. Достатъчно изненадващо, не защото Енхедуана е била дъщеря на крал, а защото в епохата на Месопотамия жената е имала повече власт, отколкото жените от 19-ти век в Англия.
Изложено сега в Библиотека и музей Морган в Ню Йорк, е творчеството на Енхедуана
Енхедуана и жените от Месопотамия, около 3400-2000 г. пр.н.е.. За първи път селекцията от произведения на изкуството улавя променящите се изражения на живота на жените в древна Месопотамия през края на четвъртото и третото хилядолетие пр.н.е. Изложбата включва представяния на други жени от най-ранните месопотамски градове, предлагайки поглед върху пренебрегван аспект на древното патриархално общество: женствеността.
Колин Б. Бейли, директор на Morgan, казва: „След неизбежни забавяния поради пандемията сме щастливи да си сътрудничим с колеги от музеи по целия свят, които останаха непоколебими в своя ангажимент да помогнат на Morgan при представянето на тази новаторска изложба. Наследството на Енхедуана е многостранно и е чест да представи нейната история на ново поколение посетители.“
THE METROPOLITAN MUSEUM OF AR
Акценти в изложбата включват фрагмент от съд с лицево изображение на богиня от раннодинастичния период (ок. 2400 г. пр.н.е.). Едно от първите изображения на антропоморфна богиня, създадени в Месопотамия. Божествената същност на фигурата е изразена с рогова корона с пера (или листа) и животинска глава, както и от растителни елементи над раменете. Богинята се взира директно в зрителя, излъчвайки сила и власт.
Нейната обемна коса и гроздът фурми в дясната й ръка я изобразяват, като божество на плодородието и изобилието.
Цилиндрични уплътнения с дължина около един инч са били използвани в древни времена за валцуване на отпечатък върху двуизмерна повърхност, обикновено мокра глина
Те са били гравирани с писмени знаци или фигуративни сцени, или и двете. Цилиндричните печати са изобретени около 3500 г. пр.н.е. в местата на Урук в Южна Месопотамия и малко по-късно в Суза в югозападен Иран. Те са свързани с изобретяването на клинописното писмо върху глинени плочки.
Един от най-забележителните изложени обекти е погребалният ансамбъл на кралица Пуаби (открит при разкопките на нейната гробница през 1927 г.). Няколко венци, оформени с флорални и растителни мотиви, са били открити на челото на Пуаби. Те са с панделки от тънко изковано злато, обграждащи косата й, и златни намотки, обрамчващи лицето й. На темето на главата й има голям златен кочан, включващ седем деликатно извити цветя. От ушите й висят обеци, а на врата й лежи чокър с централна розетка.
Гърдите й са покрити с карнеол, лапис лазули и златни мъниста, нанизани в ритмични шарки
Тези предмети, представляващи най-ранното съвършенство на техниките за обработка на метали, се използват и днес. снимка, визуализация, задължително с посочен източник.
Изложбата, която ще продължи до 19 февруари 2023 г. включва Диска на Енхедуана от период, ок. 2300 г. пр.н.е. с частично запазен надпис от едната страна на диска, възстановен от копие на старовавилонска плочка. Издълбаната сцена показва Енхедуана в центъра, изобразена малко по-голяма от прислужниците си (за да отрази нейния статус). Двама свещеници зад нея извършват ритуали. Енхедуана носи многослойна дреха и прическа под формата на кръг.
LES FRERES CHUZEVILLE
„Енхедуана не е нищо по-малко от първия известен автор в историята. Това, че тя не е по-известна, е нещо, което тази изложба се надява да поправи. Образите на жени от този период, представени тук за първи път често са били пренебрегвани. Време е да разгледаме по-отблизо изключителната артистичност на тези изображения, както и начина, по който те отразяват приноса на жените в началото на историята.“
Изложбата включва публични разговори, четене с музика на живо и работилница „Подписано, запечатано, доставено: Семейна работилница за цилиндричен печат“ – разказва от Сидни Бабкок, куратор на експозицията.
