HomeИНТЕРЕСНОЗа народните танци с любов и как никога да не забравяме мечтите си

За народните танци с любов и как никога да не забравяме мечтите си

Катина Велинова: За народните танци с любов

За народните танци с любов и как никога да не забравяме мечтите си

Катина Велинова ни запознава от първо лице със своята история с народните танци

Снимки: Личен архив

Никога няма да забравя как кръвта ми кипваше от народната музика когато бях дете. Настръхвах, усещах прилив на енергия, на позитивна емоция, усмихвах се и горях от желание да изиграя едно хоро като големите. Възхищавах им се и си мечатех и аз някой ден да бъда като тях! Танците и музиката са моята голяма любов и страст от малка и така до днес. През годините никога не забравих това чувство, което усетих тогава, и все ме гъделичкаше тази нереализирана мечта не просто да науча няколко хора, а да бъда танцьор. И макар професионално да се занимавам с нещо съвсем различно от музиката тя все намираше път обратно към мен…или аз я усещах при всеки удобен повод.

Народни танци2

Животът винаги те изненадва когато най-малко очакваш и така и се случи при мен

Вече бях на 25 години и изпуснах шанса да стана професионален танцьор по ред причини. Но мечтата си остана жива в мен и някак несбъдната. Знаех, че съм родена за това. И просто дойде правилният момент, за да се случи. Отидох на фолклорен фестивал за аматьори в София, за да подкрепя участието на една приятелка. Залата беше пълна и имаше страшно много участници от различни школи по народни танци. Започна състезанието, всички танцьори минаваха по ред, а школата на моята приятелка спечели!

Но нещо много важно се случи вътре в мен, което сякаш ме събуди от един дълъг зимен сън и ми припомни дългочаканата мечта – да танцувам! Веднага! Усетих същия прилив на енергия, сякаш огън се разгоря в мен и едно вътрешно гласче ми прошепна – „твоето място е на сцената, а не в публиката, трябва да слезеш долу“. Послушах го. Беше приключило всичко и поканиха и публиката да отиде на сцената, защото всички се хванаха на голямо хоро. Вече нямах търпение и тръгнах надолу. Изиграхме няколко хора – към онзи момент знаех точно четири на брой: право, Бяла роза, шопско и македонско. Почувствах се страхотно и исках да продължавам да изпитвам това чувство. Сякаш беше да зърнеш някой, който много си харесвал преди 20 години, но така и не сте реализирали любовта си. Но чувствата са същите.

След това се разгоря истински пожар в душата ми и животът ми буквално се промени в положителна посока

Записах се в същата школа още веднага без никакви очаквания – просто исках да танцувам. Много хора започват такова хоби, за да се запознаят с нови хора. При мен единственото желание беше да науча повече хора. Бях изключително редовна и бързо напреднах, но за три месеца не се запознах с никой, бях фокусирана единствено върху танците. След това започнах да забелязвам какви весели и усмихнати хора има покрай мен. Започнахме да излизаме заедно и да танцуваме извън залата, което беше страхотно. Всъщност най-големия и неочакван подарък, който ми донесоха танците, бяха хората, които срещнах. Интелигентни, зареждащи, готини и весели хора, които обожавах. Всички ходехме на репетиции, за да се видим, освен да танцуваме. А след всяка тренировка излизах като преродена – каквито и проблеми да имах през деня за един час танци всичко забравях и ми това ми действаше доста терапевтично.

Първото ми излизане на сцена

Народни танци1

Постепенно започнахме да се изявяваме с концерти на школата – никога няма да забравя първото ми излизане на сцена в… НДК! Бях много щастлива и не можех да повярвам, че това се случва. Пътувахме из цяла България на фестивали, танцови лагери, организирахме се и сами за морета, планини, екскурзии в чужбина и т.н. След което последваха участие в ансамбъла на школата, голям концерт в зала 1 на НДК, а след това в танцова формация, с която участвахме на различни концерти, сватби и частни празненства. И най-сладкото от всичко – за около година бях инструктор по танци, имах собствена група! Не бях и мечтала за такова нещо. Предадох знанията на други хора. Чувствах се страхотно, че успях да правя това, което истински обичам и за което съм създадена. А той, животът ни е даден, за да го живеем щастливо и от сърце, не просто да съществуваме.

Трябва да горим. Да мечтаем. Да обичаме. Тук и сега. Просто е.

Целият път, който извървях, бих го описала като едно невероятно пътуване към сбъдване на голяма мечта, това бяха едни от най-хубавите години в живота ми. Без излишна припряност и нетърпение да стигна до целта, а просто се насладих на цялото това преживяване за десет години време. Бях танцьор, макар и непрофесионален, дори и инструктор. А цената, която платих, е неуморни репетиции в залата, отделно от основната ми професия, желание и хъс да ставам все по-добра, да изчистя всеки детайл, за да мога да се докосна до това вълшебно място, наречено сцена. Да, там се чувствах наистина жива, греех и копнеех да се вдигне завесата и да изляза отново и отново. Всичко минава само за няколко минути, но споменът топли с години.

Изключително благодарна съм за това, което ми се случи – за страхотните приятелства, за веселите моменти, за неуморните репетиции, за усмивките и аплодисментите на публиката, за тази магия, наречена танц. В момента за мен това е затворена страница, защото е нещо, което е вече изживяно. Но е като онази голяма любов, която знаеш, че е приключила, но я пазиш сантиментално в едно кътче в сърцето си до края на живота си. А кой знае, може и пак да се разгори?

Преследвайте мечтите си. Без извинения. Никога не е късно.


Катина Велинова е завършила специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Към момента работи като Senior Project Manager в онлайн казино. А свободното си време запълва с различни хобита от четене до бачата танци и ветроходство. Катина е част от #Авторите на MADAMSKO.

Прочетете още: Зодиите на рожден ден

Най-интересното от седмицата в MADAMSKO:

Share With: