Anti-Hero е водещият сингъл от 10-ия студиен албум „Midnights“ на Тейлър Суифт.
🎧 Слушай статията:
Its me, hi…
Хотелска стая. Камера и една толкова известна жена.
Тейлър Суифт.
Но вместо приказка за принцеса, тя разказва пред Лана Уилсън (режисьора на Miss Americana) историята на един от онези сиви, неразбрани от обществото персонажи, тръгнали по пътя на самоунищожението.
Историята на всяка една жена, бореща се с тялото си и виждаща в огледалото не себе си, а нещо деформирано, грозно и страшно.
I’m the problem, it’s me.
Във въпросния документален филм на Нетфликс, Тейлър споделя за пръв път, открито и болезнено, колко години наред индустрията, а и обществото, налага върху нея всякакви нереални стандарти за красота.
В интервю пред Variety звездата разказва за първата й някога корица на списание:
“Бременна на 18?”
И то защото на снимката певицата носела дреха, подчертаваща долната част на корема й.
За Тейлър тази случка останала като наказание. Потвърждение на факта, че е твърде дебела и недостатъчната й “мотивация” да стане по-добра. Защото жената не трябва да заема място.
Трябва да е свита, скрита, малка и незначителна. Женското тяло, храм на живота, магическо и пленително с всяка своя извивка, всъщност е било и продължава да бъде линчувано за размерите си.
At teatime, everybody agrees.
Суифт споделя и друг болезнен момент пред Variety – по време на фотосесия служител в друго списание възкликва удивен:
“Уау, невероятно е, че можеш да се побереш в тези размери. Обикновено се налага да правим корекции по дрехите, но сега можем да ги вземе директно от модните ревюта и да ги сложим на теб!”
Това е награда. Тейлър е изчезнала.
В продължение на години успешно е гладувала и ограничавала себе си, така че да се “побере” в представите на едно болно време. Стремяла се е именно към този момент на одобрение. По нейни собствени думи:
“Чуваш това достатъчно пъти и просто започваш да приспособяваш всичко към похвала и наказание, включително собственото си тяло.”
И се ражда жената антигерой. Отритнатият персонаж в приказката. Този, който разрушава себе си, за да го забележат другите.
Започва историята на безкраен глад и себеомраза – спирала, която води единствено към мъчение на душата.
I’ll stare directly in the sun, but never in the mirror…
Големият парадокс обаче е, че макар физически тялото да се смалява, психически то става все по-тежко. Образът в огледалото само се разширява… нещо повече – подиграва ни се. Омагьосаният кръг, в който така упорито се въртим, го забавлява, а колкото по-малко храна консумираме, толкова повече плът показва той.
Докато нашето собствено отражение не се превърне в най-ужасяващия демон.
Накрая певицата говори пред Variety и за още нещо, свързано с това безумно преследване на желаното тяло:
“Смятах, че е нормално да се чувствам сякаш ще припадна. Главата ми винаги беше замаяна. Правих и много упражнения, но не се храних. “
За съжаление думите й, сега повече от всякога, отразяват тревожното нормализиране на подобни опасни хранителни навици. Проблемът е надскочил многократно женското и е станал общочовешки.
Всички сме не-герои. Не-себе си. Не-перфектни.
Не притежаваме героични (и безкрайно идеализирани) качества, като кураж, красота и честност. Само хора сме.
Но защо все пак очакваме съвършенство един от друг?
- Идеи за визии в новогодишната нощ
- Рада Якова за създаването на „Розов облак“
- Ed Sheeran и новия му албум „Autumn Variations“
It must be exhausting always rooting for the anti-hero.
Освен изтощителната борба с демоните в огледалото, личната история на Тейлър Суифт ни показва и друго – има изход от тъмнината на себеомразата. По един или друг начин тя успява да заглуши голяма част от мислите и несигурностите, които я разяждат в продължение на толкова време. Връща същността си. Става цяла.
Отново заема място в този свят.
Затова следващия път когато по радиото върви песента й Anti-hero, се вслушайте. Между болката ще откриете и малко надежда.
