Ина Ясипова отговаря на нашите въпроси за новата си книга „Зодиакът на старите българи“.
🎧 Слушай статията:
Ина Ясипова е автор на двете много популярни книги „Жива“ и „Посветена“, в които писателката завърта сюжета по интригуващи български места. Последната и книга обаче „ Зодиакът на старите българи“ е малко по-различно четиво. По жанр се определя като апокрифен ръкопис, в който Ина събира методите на древните българи да предсказват съдбата си. Самият календар се разделя на 52 седмици, като всяка една седмица отговаря за различна зодия и носи знака на различно животно, дърво, цвете или камък. За всички 52 знака Ина събира информация за качества и черти на характера, лечебни билки и недостатъци.
- Идеи за визии в новогодишната нощ
- Рада Якова за създаването на „Розов облак“
- Ed Sheeran и новия му албум „Autumn Variations“
Пред Madamsko Ина Ясипова отговаря на няколко въпроса, свързани с нея и новата й книга
Какво те накара да се завърнеш в България и да напишеш „Зодиакът на старите българи“ и останалите ти две книги „Жива“ и „Посветена“?
Живеех от доста години в Австралия, ала зовът на корените се оказа по-силен от мен. Усещах някаква мистична сила, която ме дърпа да се върна. Моята родна земя сякаш искаше да ми предаде някакво послание. Върнах се в България и изкарах едно вълшебно лято в една изоставена махала в Балкана. Там усетих земята си, открих мъдростта на старите хора и пренаредих ценностите си. Почувствах нужда да записвам преживяванията си, за да не ги забравя. Така се родиха романите ми „Жива“ и „Посветена“. След това лято започнах да се връщам често в родината си и да обикалям места, по които рядко стъпват туристи. Привлякоха ме забравените кътчета, които съхраняват тайните на старите българи.
Как може да разграничиш старобългарския хороскоп от останалите? Има ли сходства и разлики?
Това не е хороскоп. Хороскопите представляват карти на разположението на небесните тела и изследват влиянието им върху хората. Старите българи обаче са търсели отговори на въпросите си в природата около тях. Българският зодиак е много по-точен, защото разделя съдбите по седмици. Тоест не дели хората на 12 големи групи със сходни качества, както правят традиционните зодиакални системи, а на 53. Така че характеристиките на родените под тези съдби са доста по-прецизни. Аз например съм родена под знака на Нефрита в годината на Бухала. Описанието, което прочетох за жените Нефрит, ме изуми – изцяло отговаряше на моя характер и емоционалност. Още по-впечатляващо беше, че зодиакът предупреждава жените Нефрит да избягват родени под съдбите Божур, Заек и Леска.
В увода на книгата разказваш, че във века на Перуниката, който започва от 2032 година е последния български век. Това означава ли, че съществуването на българите ще приключи или просто ще навлезем във века на Вълка като започнем наново цикъла?
Не мога да гадая какво точно са имали предвид старите българи, когато са написали, че след 2032 година започва последният български век. Това може да означава, че народът ни ще се разпилее по света – процес, който вече е започнал – почти три милиона българи живеят извън пределите на родината си. А би могло и да означава, че тогава ще настъпи някакъв световен катаклизъм и много народи ще изчезнат от лицето на земята. Но така или иначе няма вечни нации. Историята на всеки народ си има начало и край. Изчезнали са траките, хазарите, шумерите, финикийците, някой ден вероятно ще изчезнем и ние, българите.
В книгата си споменаваш и за извора на твоите знания по старобългарския хороскоп – Учителя М.Т. Освен наученото от него, това накара ли те да преосмислиш цялото българско съществуване и да промениш мирогледа си?
Срещата ми с Учителя беше много вълнуваща. Случи се в една много мразовита зима. Навън виеше страховита виелица, а аз седях с Учителя до огнището му в една изоставена родопска махала, пиех чай от горски билки и слушах разказите му за изгубените знания на старите българи. Усещането беше много странно – сякаш смътно съм знаела всичко, за което говорим, но никога не съм успявала да го формулирам. Думите на Учителя ми подействаха като забравен красив сън, който изведнъж се избистря в съзнанието ми и заблестява в приказно великолепие. Може би точно това е родовата памет – нещо, което носим скрито дълбоко в подсъзнанието си, но една среща може да го отключи и чак тогава да го разберем.
