5 невероятни жени, носители на Нобелова награда
60 жени в историята са признати с почетни награди в областта на науката, мира и литературата
Слушай статията:
И жените сме дали много на света. Отдавна жените не са само пионка в традиционния патриархален свят. Тези жени, записали името си в историята, показват със славните си дела, че не са създадени само за кухнята. Вижте пет представители на нежния пол, притежаващи огромна мощ, достигнали върхове в науката, допримесли за света и заслужили достойно Нобелова награда!
Мария Кюри-откривателката на радиоактивността
Няма дете в училище, което да не е учило по физика и химия за тази вдъхновяваща жена. Нейният принос за откриването на елемента радий ни помага всеки ден, особено когато си правим рентгенова снимка. Тя и съпругът й Пиер Кюри откриват два нови радиоактивни елемента (1898 г.). Тя става и първата жена професор във Факултета по науките в Сорбоната (1906 г.), член на Съвета по физика Солвей (1911-1933 г.) и на Медицинска академия (1922 г.) и е двукратен носител на Нобелова награда (1903 и 1911 г.).
Мария Склодовска- Кюри е родена във Варшава на 7 ноември 1867 г., дъщеря на гимназиален учител. Тя получава общо образование в местните училища и известна научна подготовка от баща си, пише официалният сайт на Нобеловите награди.
Мария посвещава живота си на науката и прави много за създаването на лаборатория за радиоактивност в родния си град . През 1929 г. президентът Хувър на Съединените щати й връчва подарък от 50 000 долара, дарени от американски приятели на науката. С тях закупува радий за използване в лабораторията във Варшава.
През целия си живот Кюри активно насърчава използването на радий за облекчаване на болки
По време на Първата световна война, подпомагана от дъщеря си Ирен. Тя също е носител на Нобелова награда в областта на химията лекуват ранени войници безвъзмездно.
Тя получава много почетни научни, медицински и юридически степени и почетно членство в научни дружества по целия свят. Заедно със съпруга си тя получава половината от Нобеловата награда за физика през 1903 г. за тяхното изследване на спонтанното лъчение, открито от Бекерел, който получава другата половина от наградата. През 1911 г. тя получава втора Нобелова награда, като признание за нейният принос в химията. Кюри също така получава, заедно със съпруга си, медала на Дейви от Кралското общество през 1903 г. През 1921 г. президентът Хардинг на Съединените щати, от името на жените в Америка, й подарява един грам радий като признание за нейната служба към науката.
Според списанието „Бг Наука“, тя за първи път се запознава с Алберт Айнщайн на Солвеевския конгрес в Брюксел, където тогава Кюри е единствената, присъстваща жена.. По това време Франция е на върха на сексизма, ксенофобията и антисемитизма. Поради всички тези тогавашни предразсъдъци, Кюри е изключена от всички подобни мероприятия, макар да има капацитета да засенчи всеки мъж на тях. Айнщайн решава да се свърже с Кюри, като ѝ изпраща писмо. Отбелязва, че е дълбоко впечатлен и вдъхновен от нейния стремеж и интелект. Призовава я да продължава да работи със същата отдаденост.
В тези консервативни и сексистки времена, отделът за разглеждане на наградите, решава да изключи Кюри от всички споменавания, свързани с въпросните открития.
За щастие членът на комисията Магнус Густав Миттаг-Лефлер пише лично писмо до Пиер Кюри, предупреждавайки го за лошите намерения на комисията.
Пиер осъществява контакт с организацията и излага подробно пред тях факта, че Мария Кюри е изключително важна за провеждането на проучванията им и че работата на екипа просто би била невъзможна без нея. По-късно тя се превръща в първата жена, получила Нобелова награда.
Франсоаз Баре-Синиус и неспирната борба със СПИН-а
Франсоаз Баре-Синуси е родена в Париж през 1947 г. От малка изследва света около себе си. Събужда се любопитството й за живата среда.
За себе си тя казва: „През ученическите ми години моята страст към науката беше отразена в оценките ми, които бяха много по-добри по научни предмети, отколкото по езици и философия. След като завърших бакалавърската си степен през 1966 г. Първоначално не бях решила какво да избера между медицината и биомедицинските науки като предмет за моето университетско обучение.“, цитирана от Nobel Prizes.
Присъединява се към Инситута Пастьор в Париж в началото на 1970-те години. От изследователски разработки за вируси скоро се специализира в разработката на ретровируси. В края на 1982 г. много професионални вирусолози във Франция наблюдават тревожна нова епидемия, която засяга някои хомосексуалисти. Люк Монтание се свързва с нея и иска да работят заедно по нов проект за определяне дали ретровирус може да е отговорен за болестта. Приема предложението. Под ръководството на Люк участва в откриването през 1983 г. на ретровируса ХИВ, предизвикващ СПИН. Това откритие показва спешната необходимост от диагностични тестове за контрол на заболяването.
Баре-Синуси активно допринася за учредяването на няколко научни дружества и комитети към Института Пастьор, както и на други организации, занимаващи се с „Чумата на ХХ век“ – СПИН, като Националната агенция за СПИН изследвания във Франция. Също така е консултантка на СЗО и UNAIDS-ХИВ.
През 1992 г. е назначен за ръководител на Отдела по биология на ретровирусите. Нейният професионален живот е неразривно свързан със сътрудничеството със страни с ограничени ресурси. Посещава Африка и Виетнам. Потресена е от видяното социално състояние и се отдава на каузата да помага на страни от третия свят.
За приноса си през 2008 г. е отличена с Нобелова награда в областта на медицината.
Франсоа Синиус е и активна обществена личност с ясно игзрадена позиция. През 2009 г. пише отворено писмо до папа Бенедикт XVI в знак на протест по изявленията му, че презервативите не са най-доброто средство за борбата със СПИН.
Алва Мирдал
Тази целеустремена дама вече има дълга кариера зад гърба си, когато е избрана в шведския „риксдаг“ (законодателно събрание) през 1962 г. Тя учи филология и педагогика. В годините между войните се посвещава на подобряването на условията на работническата класа чрез Социалдемократическата партия. Тя също така си създава име като борец за правата на жените.ю
Родена е 31 януари 1902 г., Упсала, Швеция. Винаги е обичала да помага на слабите, споделя тя.
След Втората световна война Алва Мирдал заема видни постове в системата на Обединените нации, подбрани лично от генералния секретар. Освен всичко друго, тя беше ръководител на секцията по социални науки на ЮНЕСКО. От 1955 г. тя е посланик на Швеция в Индия.
Въпреки това, като министър в правителството, отговарящ за въпросите на разоръжаването, Алва Мирдал наистина се откроява като новатор. Като представител на необвързана Швеция, тя работи активно, за да убеди суперсилите да се разоръжат. Ядрената надпревара е основен проблем и тя се бори за зони без ядрени оръжия в Европа. Всяка отделна страна трябва да поеме инициативата и да забрани ядрените оръжия на територията си.
Университет на Лийдс, доктор по литература (1962), Западногерманска награда за мир, Награда за мир Уотлер. Но най-значимата сред тях е Нобеловата награда за мир от 1982г. за нейната работа за разоръжаване и зони, свободни от ядрени оръжия.
Елфиде Йелинек- музикант с литературата си
Родена е в град Мюрццушлаг, Австрия на 20 октомври 1946 г.
Според Wikipedia, през 2004 г. получава Нобелова награда за литература, като Нут Ахнлюд, който е член на журито, в знак на протест напуска Шведската академия.
За нея Елфриде Герстъл казва:
„Който се ужасява от текстовете на Йелинек, се ужасява от самия себе си: от собствените си отмъстителни фантазии, от собствената си ярост… от границата, наложена му от собствената му Майка.“
Йелинек е известна с противоречивите си творби за отношенията между половете, женската сексуалност и популярната култура . Полемична феминистка, Йелинек често пише за потисничеството на пола и женската сексуалност. Тя запалва пожар от феминизъм със своите писания. В сатиричния Die Liebhaberinnen (1975;Жените като любовници , 1994), тя описва прихващането и виктимизацията на жените в едно дехуманизиращо и патриархално общество. Йелинек смело отхвърля условностите на традиционната литературна техника в полза на лингвистични и тематични експерименти.
Освен с литературните си текстове и творби Йелинек е известна с антихайдеровистките си позиции и с обвиненията ѝ в безотговорността на Австрия по отношение признаването на грешките на нацизма.
Въпреки нейните позиции, и макар не веднъж обвинявана и заклеймявана от критиците в Австрия, след удостояването ѝ с Нобелова награда Йелинек е наречена „Нашата австрийска гордост“. Набързо е реабилитирана като писател.
Малко след получаването на наградата Йелинек престава да пише по женски въпроси и поставя доминантата в текстовете си на политически ангажираното писане.
По едноименния роман от 1983 г. на Елфриде Йелинек е заснет филмът „Пианистката“ през 2001 г.
Лейма Гбоуи
Лейма е най-известна с това, че ръководи ненасилствено движение. To обединява християнски и мюсюлмански жени, за да изиграе централна роля в прекратяването на опустошителната, четиринадесетгодишна гражданска война в Либерия през 2003 г. Това историческо постижение проправи пътя за избирането на първата жена държавен глава в Африка, президентът на Либерия Елън Джонсън Сърлийф. То също така отбеляза авангарда на нова вълна от жени. Те се появяват по целия свят като основни и уникално ефективни участници в посредничеството за траен мир и сигурност.
От много малка я сполетяват трудности. На седемнадесетгодишна възраст, тя преживява гражданската война в Либерия. Тя която я превръща, по нейните собствени думи, „от дете във възрастен за броени часове“. Докато конфликтът бушува, тя става млада майка и в крайна сметка се обучава като социален работник и съветник по травми, работейки с бивши деца войници. Тя повярва в отговорността на жените към следващото поколение да работят проактивно за възстановяване на мира. Става член-учредител и координатор на Либерия на мрежата „Жени в изграждането на мира“ (WIPNET) на Мрежата за изграждане на мира в Западна Африка (WANEP).
Гбоуи се превръща в световен лидер, чието участие е търсено на срещите на Комисията на ООН за положението на жените и други големи международни конференции.
През 2006 г. тя съосновава Африканската мрежа за мир и сигурност на жените (WIPSEN-A) в Акра. Продължава да служи като неин изпълнителен директор в продължение на шест години. WIPSEN-A е фокусирана върху жените, ръководена от жени панафриканска организация с нестопанска цел, посветена на насърчаването на стратегическото участие и лидерството на жените в управлението на мира и сигурността на континента.
Гбоуи е удостоена с Нобелова награда за мир за 2011 г. Заслужила е с нейната ненасилствена борба за безопасността на жените и за правата на жените за пълно участие в работата по изграждане на мира.
Прочети повече: “Кралицата на всички медии”- Опра Уинфри
