70 години здраве
Веска Недева – най-възрастния активен треньор на Балканския полуостров
Корица от The Red Gym.
Разговорът ни от миналата седмица със семейство Недеви продължава. Този път само с Веска, която ще ни „разходи” през годините и ще ни разкаже по-подбробно за своята кариера и живот.
Докато се подготвях за нашето интервю, се натъкнах на твое интервю с BBT от 2011 г. Тогава спомена, че ти предстои да навършиш 60 години, и още тогава изглеждаше впечатляващо, че си способна да поддържаш такива тренировки. Какво би казала сега, когато вече си в 70-те си и продължаваш да водиш толкова интензивен начин на живот? Смяташ ли, че си родена по-устойчива от останалите хора, или всеки, който е достатъчно отдаден на здравето си, може да бъде в твоята завидна форма на твоята възраст?
Не обичам да се говори за „индивида“ и колко е уникален. Не съм специална, а обикновена жена. Правила съм това, което и другите – отгледала съм си децата и съм работила. Това, което ме движи, е обичта ми към живота. Обичам живота и го живея, както мога и както искам. Човек винаги може да живее по-добре. Да, може да е твърде късно да стане спортист или невероятен атлет, но винаги може да подобри живота си. Пътят към това е най-често движението.
Какво те подтикна да смениш позицията си от треньор по академично гребане на треньор, който води групови тренировки? Липсва ли ти нещо от предишната ти кариера?
Имах страхотен отбор от момчета, които в десети клас бяха конкурентни на мъжете. Но поради вътрешни интриги и схеми, все ни даваха по-лошите лодки. Безброй пъти съм спорила с шефа ми тогава, че тези деца заслужават по-добри условия, че оборудването не отговаря на постиженията им, но нямаше ефект. Той единствено ми тряскаше по масата и казваше, че хубавите лодки ще останат при друг треньор, когото не искам да споменавам сега. Аз продължавах да се боря за тях и да настоявам за по-добри условия – всичките стресове рефлектираха върху здравето ми. На 28 години на нервна основа получих заболяване на сърдечно-съдовата система – аритмия. Предписаха ми едно от най-тежките лекарства – Обсидан. Десетина дни седях вкъщи, а в този период от живота ми бях сама с двете си деца, брат ми беше започнал да получава епилептични пристъпи, а майка ми също имаше здравословни проблеми. Запитах се какво следва, ако взимам толкова много лекарства на тези години… Трябваше да избера дали да мизерувам вечно с моето семейство, или да се опитам чрез движение и дух да надвия всичко това. По онова време четях един страхотен философ – Славой Жижек, от когото научих, че човекът е програмиран по един конкретен начин, и не можеш да се върнеш и да го „поправиш“, щом веднъж е изграден. Не накъде ще продължи „човекът“, зависи от теб. Това ми помогна да преодолея аритмията си постепенно.
Спомням си, че имахме оперативка. Тогава, предвид обстоятелствата, ми се очакваше да съм потисната и да се боря… Но аз си спомням просто една прекрасно красива есен. Малко след това беше и първата ми нощ, когато успях да спя без хапчета.
Можеш ли да разясниш какъв е времевия интервал между диагнозата и подобряването ти?
Около месец ми отне да мога да спя от време на време без хапчета. Помогна ми, че успях да погледна философски на ситуацията си. Започнах да си търся ново прозвище. Бях на „Спартак“ и гледах тренировките по аеробика, където имаше четири различни треньорки. Аз веднага си избрах най-усмихната – сближихме се и по-късно през годината тя отиде да дава уроци по ски за зимата, а аз поех нейните групи. За около три месеца започнаха да се пълнят и моите групи. Щом смених обстановката си, стресът намаля – от болна жена, сама с двете си деца, се превърнах отново в здрава треньорка. Отне ми около осем месеца да спра всички лекарства – вече имах сили да ходя не само на работа, за да нахраня семейството си, но и на културни мероприятия, за да нахраня и душата си. Обръщах повече внимание на децата си – преди, когато се занимавах с кану-каяк, нямах време за такива неща. Бях намерила своя път.
Докато сме на темата за контузиите и тяхното преодоляване, аз знам, че ти си имала и две дискови хернии. Защо не разкажеш за тях: кога ги получи и как се отразиха на живота ти?
Преди да започна да се занимавам като треньор по кану-каяк, бях една от най-добрите български състезателки. Няколко пъти съм била републикански шампион и съм стигала до четвърто място на световно първенство. Гребането натоварва много кръста и ако си неразумен, това може да доведе до много контузии. По време на състезателната си кариера получих две дискови хернии, но те не пречеха значително на качеството ми на живот, докато не започнаха проблемите с аритмията. Тогава, докато ходех по доктори, се установи, че имам и остеопороза на пети и шести прешлен. За повечето хора това е смазваща диагноза, тъй като между двата прешлена почти няма синовиална течност и те могат да се търкат един в друг, което е много болезнено. По онова време препоръчаното лечение за такива случаи беше човек да лежи и да забрави за друго до края на живота си. Дотогава спортът беше обогатил живота ми във всяко едно отношение и аз бях сигурна, че не е решението да го спра. И напук на всички тогавашни виждания, аз започнах с аеробиката и съм сигурна, че нямаше да имам толкова високо качество на живота днес, ако не бях. Нека вметна обаче, че когато човек има някакви сериозни проблеми, както аз, е важно да проучи внимателно с какво се захваща. Когато планирам своите тренировки, се „допитвам“ до човешката анатомия и съобразявам избора и последователността на упражненията, така че никоя става да не бъде претоварена.
- Започна Седмицата на модата в Милано
- 5 от най-добрите етерични масла и тяхната употреба
- От какви промени се нуждае учебната програма?
Ти спомена проучване. Каза, че е важно човек да знае с какво се захваща, и че по твое време тенденцията за справяне с контузии е било да се почива. В момента все повече се говори за „активно възстановяване“ и физиотерапия. На болните се предписва често движение, за да се мобилизират засегнатите стави, да се кръвоснабдят меките и свързващите тъкани, т.н. Това се препоръчва най-често за ревматологични и други ставни проблеми. Ти сама ли се насочи в тази посока или някой те подтикна към нея?
Тогава все още нямаше интернет и нямаше толкова широко достъпна информация. Сега продължавам да се интересувам, но тогава беше по-трудно. Реших за себе си, че трябва да експериментирам. Не можеше едно движение да не е полезно. Създателят ни, който и да е той, ни е направил, за да ходим. Най-доброто нещо, което може един човек да стори, е да ходи. Да тичаме, да се движим. Оцелели сме като вид, не защото само сме мислили, а защото сме се и движили. Човекът е направен и за двете – вършенето на двете подсигурява по-хубав живот. Това се опитвах да предам и на децата, които тренирах, и на жените, които идват при мен днес. Иска ми се да оставям някаква следа у хората, с които общувам. Не като „най-великата“ или нещо подобно, а като някой, който им е помогнал да направят положителна промяна в себе си. Спомням си, когато бях треньорка по кану-каяк, бяхме отишли с момчетата на спортен лагер. Бяха тъкмо станали гимназисти и им бях казала всеки да си носи седем чисти фланелки. Минаха пет дни, но никой не си сменяше блузата. Щяха да ме удушат от миризми вече. Казах им: „Момчета, ако не си смените фланелките, ще тичате десет обиколки допълнително. Ако го направите и се изкъпете до час, можете да ми зададете каквито си искате въпроси инкогнито.“ Вечерта всичките бяха изкъпани и с чисти фланелки. Не можех да повярвам! И ми поднесоха една шапка с въпроси. Най-честият въпрос беше: „Какво да направи момчето, за да го хареса момичето?“ Аз как им отговорих – „Да си смени блузата и да се изкъпе.”
Веска Недева е самото доказателство, че движението и любовта към живота са всичко, което ни е нужно, за да запазим здравето си на всяка възраст.
Прочетете още: Треньорите, които не спират да вдъхновяват
