Как преводачите променят съдбата на книгите
Имената Андрей Манолов, Владимир Германов ,Кристофър Бъкстон звучат ли ви познато? Обикновено споменаваме авторите на любимите си книги, но рядко се замисляме за хората, благодарение на които тези произведения достигат до нас и се превръщат в наши любими истории, а зад всяка преводна книга стои не само нейният автор, но и преводачът, чиято работа ни позволява да се докоснем до думите, емоциите и света на писателя.
Българският автор Георги Господинов успя през 2023 година да запише не само името си, но и това на страната ни в литературната световна история, печелейки наградата “Международен “Букър”” с романа си „Времеубежище“, но той нямаше да успее да заслужи това признание сам. Плътно до него застава преводачката Анджела Родел, преводачката, която прави възможно книгата да достигне до всички читатели, говорещи английски.
Три години по-късно, през 2026 г. година, още едно подобно партньорство, това между авторката на романа „Остайница“ Рене Карабаш и преводачката Изидора Анджел, отново носи международно признание за България, след като романът попада в краткия списък за Международния „Букър“.
Признателността към българските преводачи беше демонстрирана и по време на годишната церемония на наградите „Перото“ на 2 ноември 2026 където преводачката Мариана Манджуля-Жатоп спечели награда за “Най-добър превод от български на чужд език” (румънски), като тя участва с цели четири книги, издадени в рамките на една година- „Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов, „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, „Вулкан“ на Елена Алексиева и „Направени от вина“ на Йоанна Елми. Изидора Анжел също бе удостоена с номинация в тази категория, а Анджела Родел пък връчи награда в категория проза.
Всички тези факти доказват колко важна е работата на преводача по пътя на една книга към сърцата на читателите. Честванията по повод Европейския ден на авторите, които тази година се провеждат в рамките на един месец в периода 11 ноември – 12 декември са чудесен повод да обърнем поглед към невидимите съавтори на книгите-преводачите.
Европейският ден на авторите- 11 ноември, в рамките на инициативата #ReadForReal до 12 декември, ни открива чудесна възможност да насочим вниманието си към тези често пренебрегвани литературни гласове.
Литературният превод е изкуство, а не просто механична работа и се изисква много повече от това просто да се знае един чужд език, за да се предадат успешно стилът на автора, характера на героите и емоцията между редовете. Една шега например може да разсмее читателите на даден език, но на друг да няма абсолютно никакъв смисъл. Хуморът може да зависи от различните значения на дадена дума или да произлиза от историческа препратка или културна традиция, които са непознати на чужденците. От своя страна преводачът трябва да намери решение, което запазва смисъла и кара диалога да звучи естествено. Някои от най-забавните примери идват от известната френска поредица комикси „Астерикс“, където историите са изпълнени с игри на думи, исторически препратки и имена на герои, създадени така, че да разсмиват френските читатели. Буквалният превод на тези имена често би унищожил шегата. Английската преводачка Антеа Бел, която работи по поредицата заедно с Дерек Хокридж, става известна с намирането на находчиви алтернативи. Малкото куче, което в оригинала се нарича Idéfix (игра на думи с френския израз idée fixe, означаващ „натрапчива мисъл“ или „фикс идея“), на английски става Dogmatix (съчетание от dog – „куче“, и dogmatic – „догматичен“, тоест упорито придържащ се към убежденията си), а друидът Panoramix – Getafix (игра на думи с английския израз get a fix, който тук шеговито препраща към магическата отвара, приготвяна от друида). Тези решения успяват да пресъздадат игривия характер на оригиналните имена, вместо просто да възпроизведат тяхното звучене. Форматът на комикса допълнително затруднява преводачите, защото разполагат с много ограничено пространство в „балончетата“ с реплики, което означава, че добавянето на обяснения или използването на дълги варианти често е невъзможно. Те трябва да открият изрази, които са кратки, забавни и имат смисъл на английски.
Понякога преводачите могат да срещнат предизвикателство и в самия език, какъвто е случаят при Ан Голдстийн, която превежда романите на италианската авторка на бестселъри Елена Феранте. Прозата на Елена Феранте се отличава с емоционална наситеност, детайлни психологически наблюдения и дълги, плавни изречения, които често са трудни за пресъздаване на английски език, където същите синтактични структури биха могли да звучат неестествено. В свои интервюта Голдстийн споделя, че едно от най-големите предизвикателства пред нея е било да съхрани интензивността на писането на Феранте, без това да става за сметка на яснотата.
Романите изследват и социалните различия чрез езика и по-конкретно връзката между стандартния италиански език и неаполитанския диалект. Феранте често описва как героите говорят на диалект, без обаче да предава целите им разговори изцяло на този диалект и на Голдстийн се е наложило да запази разграничението между различните начини на говорене, без при това да внася изкуствени регионални акценти в английския текст. Това разкрива, че преводът не се свежда само до това какво казват героите, а и до начина, по който езикът им отразява техния произход, взаимоотношения и емоции.
Дори когато двама преводачи работят с еднакъв текст, техните интерпретации могат да доведат до различни резултати, какъвто е примерът с „Одисея“ на Омир. Древногръцкият епос е превеждан на английски език многократно, но преводачите продължават да подхождат по различен начин към неговия език и персонажи. През 2017 г. Емили Уилсън става първата жена, публикувала пълен превод на поемата на английски език. Нейната версия привлича вниманието отчасти заради съвременния си език и интерпретацията на гръцката дума polytropos („политропос“), използвана за описание на Одисей. Тази дума носи няколко възможни значения, свързани с находчивост, многопластовост и многобройните обрати в пътешествието на героя. Уилсън избира определението „сложен човек“ (a complicated man), докато други преводи акцентират върху странстванията или изобретателността на героя.
Следователно една-единствена дума може да повлияе на това как читателите възприемат един от най-известните литературни образи. Това не означава, че всяка интерпретация е еднакво точна. По-скоро показва, че преводът изисква вземане на решения относно смисъла, тона и акцентите, често без да съществува един-единствен „съвършен“ еквивалент. Това също така обяснява защо издателите продължават да поръчват нови преводи на литературната класика.
Литературният превод позволява на читателите да открият различни исторически преживявания, обществени традиции и начини за възприемане на света. Роман от Япония може да запознае българските читатели с аспекти от японското ежедневие. Френска книга може да разкрие непознати обществени нагласи и културни препратки. Творба на български писател може да помогне на читатели в чужбина да се запознаят с историята, традициите и съвременната литературна сцена на страната.
Разбира се, нито една книга не може да представи цяла нация или култура, но литературата може да предложи лична гледна точка, която да насърчи читателите да научат повече. Работата на преводачите е особено важна за езици, които имат сравнително малка международна читателска аудитория. Без хора като Анджела Родел,Изидора Анджел и Мариана Манджуля-Жатоп българската литература няма как да достигне до чуждестранна публика.
Когато един роман ни докосне дълбоко, често си спомняме за неговите герои, сюжета и писателя, който го е създал може да го препоръчаме на приятели, да се върнем към любим откъс или да потърсим други творби от същия автор, но когато книгата е написана на друг език, някой друг е помогнал това преживяване да стане възможно. Литературните преводачи съхраняват хумора, емоцията, културната памет и индивидуалните гласове. Те вземат творчески решения, които могат да определят начина, по който читателите възприемат истории от места, които може никога да не посетят, а тяхната работа може да помогне литературата на цяла една страна да привлече вниманието на света.
