АКТА и реформите в политиката за сценични изкуства
Всяка година на 27 март светът отбелязва Международния ден на театъра, празник, посветен на изкуството на сцената и хората, които го създават. Този ден е възможност да отдадем признание на актьорите, режисьорите, драматурзите, сценографите, техниците и всички, които правят театъра жив и вълнуващ.
За съжаление, културния сектор в България, част от които е и театъра, е изправен пред множество предизвикателства. Непостоянно държавно управление, липса на финансиране и неправилно управление на средства са само част от темите. Тези проблеми ескалираха в последния месец и поставиха акцент върху необходимостта от нов подход.
В отговор на това, независими театрални продуценти и културни организации обявиха създаването на Асоциация на креативните театрални агенции (АКТА). Това е професионална организация, която цели да представлява интересите на частния театрален сектор и да работи за прозрачна, устойчива и конкурентна културна среда. В новото обединение участват Артвент, Арт Билет, База Х, Брейк А Лег, Контраплан, Опшън Би и Фери Арт, а председател е Велизар Величков.
Асоциацията възниква в контекста на активния обществен дебат за държавната културна политика и нуждата от по-ясни правила за взаимодействие между държавните, общинските и независимите културни организации.
От Мадамско се свързахме с тях, за да ни разяснят конкретно каква е тяхната цел и как смятат да работят по осъществяването й.
Мадамско: В началото на месец март беше проведена среща между Министъра на културата г-н Найден Тодоров с хора, отговарящи за развитието на театъра, както в частния, така и в държавния сектор. Доволни ли сте от тази среща и мислите ли, че ще има някакъв позитивен ефект от нея?
АКТА: Театралният сектор в България е сложна екосистема, в която участват държавни културни организации, независими продуценти, частни компании, експериментални артисти, технически екипи и много други професионалисти. Затова е изключително важно различните страни да имат възможност да разговарят директно и открито.
Трябва да уточним, че на срещата с министър Найден Тодоров в началото на март бяха представители на една от компаниите, които по-късно станаха част от АКТА – Artvent.
Срещата в Министерството на културата беше именно такава възможност – да бъдат споделени различни гледни точки и да се поставят конкретни въпроси, свързани с развитието на сектора. Ние я приемаме като първа стъпка към по-структуриран разговор за бъдещето на културната среда у нас.
Дали ще има позитивен ефект ще зависи от това доколко този диалог ще продължи и ще доведе до реални работещи механизми, по-ясни и честни правила, повече прозрачност, ограничаване на порочни практики, които създават напрежение в сектора и водят до източване на публични средства, създаване на предвидима среда за всички участници в театралния живот.
Мадамско: Как се стигна до сформирането на АКТА и как би следвало тя да защитава интересите на частния театрален сектор?
АКТА: Разговорите за създаването на Асоциацията на креативните театрални агенции вървят още от 2025-а, а самото ѝ учредяване беше през януари тази година. Организацията възникна като естествена стъпка в развитието на независимия театрален сектор. През последните години редица частни продуценти и културни организации създадоха значителен обем сценични продукции, инвестираха в нови проекти, развиха публика и реализираха представления в десетки градове в страната.
Въпреки това, до момента не съществуваше организация, която систематично да представлява този сегмент на сектора и да участва в разговорите за културни политики.
Целта на АКТА не е противопоставяне между държавни и независими структури. Макар компаниите в асоциацията да са конкуренти на пазара, театралният сектор е силно взаимосвързан. Нашата идея е да допринасяме за работеща и устойчива екосистема, която подкрепя развитието на сектора и създава по-добра среда за всички участници в нея.
Ролята на асоциацията е да създаде платформа за професионален диалог, както между самите продуценти, така и с институциите, и да поставя теми като прозрачност на правилата, измеримост на резултатите, развитие на публиката и достъп до културна инфраструктура. За нас е важно сцените на публичните културни институции, които се поддържат със средства на данъкоплатците, да бъдат част от една по-отворена и балансирана културна екосистема.
Мадамско: АКТА излезе с няколко конкретни предложения за промени, които да бъдат предприети. Какво следва от тук нататък? Ще бъдат ли те официално внесени и разгледани от министерството?
АКТА: Предложенията, които представихме, са отправна точка за разговор. Те са насочени към въвеждане на по-ясни и измерими критерии за оценка на дейността в сектора – например показатели като запълняемост на залите, развитие на публиката, брой представления, географско покритие и други индикатори, които се използват и в редица европейски държави.
Нашата идея е културната политика да се основава на ясни и прозрачни принципи, които дават възможност да се оценява реалният принос на различните участници в сектора.
Отворени сме за диалог с всички страни в този разговор, както с Министерството на културата, така и с други представители на театралния сектор. Очакваме също асоциацията постепенно да се разширява и към нея да се присъединят нови членове.
Мадамско: От пост на Захари Бахаров във фейсбук става ясно, че не всички от театралното съсловие подкрепят новото обединение. От къде идват негативните реакции и каква е причината за тях?
В културната среда у нас съществуват различни мнения и това е напълно естествено. Театърът е пространство на идеи, а когато се поставят въпроси, свързани с културни политики, финансиране или правила за работа, е нормално да се появят различни гледни точки.
Част от реакциите вероятно се дължат на притеснения, че създаването на подобна асоциация може да доведе до противопоставяне между различни части на сектора. Нашето разбиране е, че подобно противопоставяне не е нито необходимо, нито полезно.
От самото начало идеята на АКТА е да бъде конструктивен участник в разговора за развитието на културния сектор в България. Различните мнения и гледни точки са част от този разговор и ние ги приемаме като възможност за по-широка дискусия за правилата, прозрачността и бъдещето на театралната среда.
