Ейми Уайнхаус и посланието на черния цвят
Ейми забравя текстовете си, но ние не
Аурата ѝ е черна, защото е черна и душата ѝ. Черното ѝ отива, защото е различна. В очите на другите – “черна овца”. Еврейка по произход, възпитана по юдистките семейни ценности, но бунтарка по призвание. След всичко преживяно, след стремежите на баща ѝ да я вкара в клиника, след славата…тя е “обратно в тъмнина” (Back to Black). Запазената ѝ марка е черната и дебела очна линия. Дългите ѝ кичури се като черна пелерина, а нагоре се издигат във вечно емблематичен обем.
Дали целият ѝ живот е увенчан с трънен венец? Дали просто е била самотна? Била ли е жертва на тормоз? Трагичната ѝ история я убива на едва 27 години… Но след нея кой не знае за контраловия ѝ и неповторим глас и лирики?
Тя е Ейми Уайнхаус.
Малката Ейми
През късното лято на 1983 г. се ражда очарователно бебе, което само 20 години по – късно ще разтърси света. Малката Ейми расте със широка усмивка и детски непокварени очи. В семейство на баща такисметров шофьор и монтажник на прозорци, и майка фармацевт. Постепенно от работническа класа, родителите ѝ се издигат до средната по британските стандарти. Освен еврейските си корени, тя носи и Русия в кръвта си. Пра-прадядото на Уайнхаус – Харис Уайнхаус емигрира от Минск, Беларус, в Лондон век и половина преди тя да се роди. Като много малка никой не открива музикални наклонности в нея, но светело щастие на лицето ѝ, когато баща ѝ, Мичъл, ѝ пеел песни на Франк Синатра.
Когато малката Ейми навършва 9 години, родителите ѝ се развеждат и семейният портрет се чупи. Тя и брат ѝ Алекс са отгледани от майка им, за която тя не говори много, по – близка е с баща си, тъй като често прекарвала време с него и приятелката му в дома им. През 2009 г. майка ѝ Джанис бива прикована към стола на множествената склероза.
Тя учи в училище Osidge, след това гимназия в Ashmole School. Уайнхаус посещава еврейско неделно училище, докато е дете. В интервю след възхода си към славата, тя изразява несъгласието си към еврейкото си обучение, като казва, че е молила баща си да ѝ позволи да не ходи и че не е научила нищо за това, че е еврейка. Било ѝ безполезно. Синагога посещавала веднъж годишно “от уважение”. Въпреки това, тя носи в себе си еврейските семейни ценности и често на концерти я виждаме с гердан със звездата на Давид.
Ключът сол в мелодията на Ейми
Ейми започва да изпитва привличане към музиката на много ранна възраст, както всеки друг артистичен гений. Взима уроците си по пеене на 8 години, а по – късно жаждата за сцената я изпива.
Много от чичовците на Уайнхаус по майчина линия са били професионални джаз музиканти, според Уикипедия. Бабата на Ейми, Синтия, един от най – бзликите ѝ хора, е била певица и е имала връзка с английския джаз саксофонист Рони Скот. Тя и родителите на Ейми повлияли на интереса на момиченцето към джаза. Всеки път, когато я наказвали в училище, тя пеела „Fly Me to the Moon“ на Синатра, преди да отиде при директорката, за да бъде наказана.
През 1992 г. баба Синтия предложила на Ейми да посещава театралното училище Susi Earnshaw всяка събота, за да продължи вокалното си образование и да се научи да танцува степ. Тя посещава училището четири години и основава рап група, на име Sweet ‘n’ Sour, с Джулиет Ашби, нейна приятелка от детството. Нейният устрем е порязан заради пиърсинг на носа. Уайнхаус е била изключена на 14 години от театралното училище, но тези твърдения биват отречени от Силвия Йънг, учителката ѝ по английски : „Тя смени училището на 15 …Чувала съм, че е била изключена; никога не бих изгонила Ейми.”
Госпожа Йънг предрича съдбата ѝ на брилянтен текстописец като казва, че нейният стил ще я направи романист или журналист. И да, закратко тя е развлекателен репортер за World Entertainment News Network и пее с местната група Bolsha Band паралелно.
Учи се на китара сама, на тази на брат си. На 14 години си купува собствена и се плъзга по струните с лекота. Сред първите ѝ музикални постижения става част от Националния младежки джаз оркестър.
- Ключът към вечната младост
- Спомени и преживявания от Лазурния бряг
- Могат ли тренировките да подобрят кожата?
Тайнствената Ейми прави всеизвестен фурор
Уайнхаус подписва с 19 Management на Саймън Фулър през 2002 г. и получава £250 на седмица срещу бъдещи печалби. Докато се разработва от управляващата компания, обаче Уайнхаус е пазена в тайна на звукозаписната индустрия. Ето колко ценен глас била тя! Месеци наред биват подготвяни нейните демо записи, но все още никой не знае за нея.
Нейният бъдещ A&R представител в Island, Даркъс Бийз, чува за нея случайно, когато мениджърът на Lewinson Brothers му показва някои продукции на негови клиенти, в които Уайнхаус е ключов вокалист. Когато пита коя е певицата, мениджърът му казва, че няма право да казва. Бийз прави всичко възможно, за да открадне находката. Тръгва по стъпките ѝ и търси самоличността ѝ с месеци.
По това време обаче Уайнхаус вече е записала редица песни и е подписала издателска сделка с EMI.Скоро след това, Уайнхаус вече е звезда. Дебютният ѝ албум Frank, е издаден на 20 октомври 2003 г. Тя е съавтор на всички песни, а те стават хит. Получава признание от критици като е сравнявана с Мейси Грей. Албумът влиза в горните позиции на класацията за албуми на Обединеното кралство през 2004 г. От там тя е главно действащо лице на много фестивали и концерти, всеки я иска за себе си. Ейми Уайнхаус вече е фурор.
“Back to Black” и черната стигма на талантлива съпруга
“Завладяващо е да се гледа нейният работен процес: нейният перфекционизъм в студиото и как тя записва това, което е изпяла”, това разказва баща ѝ Мич в биографичната книга „Ейми, моята дъщеря“. Той обичал да си пуска на компактдиск нейни песни в таксито си, за да чуят музиката ѝ възможно най – много хора.
Върхът на кариерата ѝ безспорно е “Back to Black”. Издаден на 30 октомври 2006 г. Той отива на номер едно в класацията за албуми на Обединеното кралство за две седмици през януари 2007 г. В САЩ влиза на седмо място в Billboard 200. Това е най – продаваният албум в Обединеното кралство за 2007 г., продаден в 1,85 милиона копия през годината.
Ейми бързо се превръща в една от най – влиятелните жени музиканти в Англия. Първият сингъл от албума „Rehab“ достига челната десетка във Великобритания и САЩ. Списание Time я определя за най-добрата песен на 2007 г. Тази песен печели място на Уайнхаус в Книгата за рекорди за Гинес за най – много спечелени награди Грами в една нощ – Запис на годината , Песен на годината , Най-добро женско поп вокално изпълнение за сингъла „Rehab“ и Най-добър поп вокален албум, общо 5 награди. Певицата също спечели Грами като най-добър нов изпълнител. Тя става изключително популярна в Европа и е част от емблемите на певицата.
Разказът ѝ за това как баща ѝ иска да я вкара в клиника за зависими пробужда противоречиви мнения. Тази песен се ражда случайно. Докато тя и продуцентът ѝ и много близък неин приятел Ронсън крачат из прашните лондонски улици, Ейми му разказва за това как всички я мислят за зависима алкохоличка, дори баща ѝ. Kогато на Уайнхаус ѝ е предложено да посети рехабилитационен център, тя отговаря с фразата: „I ain’t got the time and if my daddy thinks I’m fine“ („Нямам време и ако баща ми мисли, че съм добре“).
Зависимост
След този албум, пълен с неразбрана и противоречива любов, Уайнхаус потъва в тъмнина. Певицата започва да тегли проблем след проблем. От нея се носи аромат на алкохол, а наркотиците са неотлъчна част от деня ѝ. По това време тя вече е омъжена за първата си любов Блейк Фийлдър-Сивил. Тяхната връзка е буря. Мнозина казват, че съпругът ѝ я е подтикнал към наркотиците. Вследствие на тях, тя получава пристъпи на агресия. Между тях често има искри на гняв и насилие.
Синините по тялото на Сивил са вече естествени нюанси, а драскотините на Ейми – нейни украшения. И двамата са лежали в затвора, Ейми в Германия за притежание на марихуана, а Сивил за побой над собственик на заведение за невърнати пари, които той твърди, че са на съпругата му. Талантливата актриса с неповторим глас бавно започва да губи цветовете си, черното ѝ отива. Връзката ѝ продължава едва две години, но тя носи следите от нея до края на живота си.
Жестове на насилие
Звездата на Ейми залязва бавно, но светлината в очите ѝ не. Гласът ѝ е вечен и има милиони фенове. Въпреки това, тя е сама. Има последващи взаимоотношения с мъже, мечти за деца. Този дар, тя не оставя на света. След “Back to Black и огромният ѝ фурор, тя става “най – вкусната хапка за журналисти” и не случайно. Последват агресия към фенове, изморен вид, бързо отслабване и неадекватно поведение на сцена.
Уайнхаус забравя собствените си текстове, закъснява за участия, не излиза на сцена, бяга от нея по средата на изпълненията си и дори многобройно отменя турнета. Така и не се състоява източноевропейската ѝ обиколка, Ейми не лети до Атина и Истанбул. Отказва и участия на световни сцени като фестивала Coachella. През ноември 2007 г. първата вечер на турне от 17 дати е помрачена от освирквания в National Indoor Arena в Бирмингам. Тогава Ейми получава първия “шамар” в кариерата си. Критик за Birmingham Mail казва, че това е „една от най-тъжните нощи в живота ми… Видях един изключително талантлив артист, разплакан, припадайки на сцената и, непростимо, ругаещ публиката.“
Други концерти завършват по подобен начин, като например феновете на нейното изпълнение на Hammersmith Apollo в Лондон казват, че тя „изглеждаше силно опиянена през цялото време“, докато не обяви на 27 ноември 2007 г., че нейните изпълнения и публични изяви са отменени за остатъка от годината, позовавайки се на съвета на лекаря си да си вземе пълна почивка.
Това не е сигнална лампа. Нейната зависимост се влошава
Просто е била тъжна? Тежки раздели? Тежкият кръст на звезда? Това е нейна тайна. Въпреки това, баща ѝ споделя, че част от зависимостта ѝ е провокирана от смъртта на баба ѝ. Тя е била нейната опора и човекът, повярвал първи в нейния чудовищен талант. В нейна чест Уайнхаус си татуира името Синтия и неин силует.
Зад завесите на сцената Ейми е сама. Въпреки богатствата, които печели, тя не се чувства пълноценна. През 2008 година тя е включена в списъка на „Сънди Таймс“ с богатство, оценено на 10 милиона паунда. Често е сама в резиденцията си. Често злоупотребява с кокаин и крек. Често наркотиците са ѝ лекарства. Този омагьосан кръг я смазва, но тя не го осъзнава до онзи ден
През 2008 г., наред с други заболявания и психични разстройства, Уайнхаус е диагностицирана с емфизем, което е белодробна болест, причиняваща балончета въздух в долните дихателни пътища. Алвеолите ѝ разрушават стените си поради редовна употреба на крек. Диагнозата я свестява. Следват няколко периода на рехабилитация в клиника за зависими. След като чува, че ако продължава да приема верично наркотични вещества, ще трябва да носи кислородна маска до края на живота, който няма да е прекалено напред във времето, Ейми започва рехабилитацията. Наркотиците обаче, тя замества с алкохол.
Уайнхаус и “водковъртежа” към вечността
Последните публични изяви на певицата с дълбок глас са осеяни с трагедия. Тя трудно стои на краката си, многократно забравя текстовете си в следствие на редовна употреба на наркотици.
През май 2009 г. Уайнхаус се завръща за участие на джаз фестивал в Сейнт Лусия на фона на проливни дъждове и технически проблеми. По време на сета ѝ е съобщено, че е нестабилна на краката си и има проблеми със запомнянето на текстове. Тя се извинява на тълпата, че е „отегчена“ и приключва сета по средата на песен. Последната публична изява на Уайнхаус е в Camden’s Roundhouse на 20 юли 2011 г., когато тя прави изненадваща поява на сцената, за да подкрепи своята кръщелница Дион Бромфийлд , която пее „Mama Said “ с The Wanted . Уайнхаус умира три дни по-късно.
Последните дни
В последните дни от живота на Ейми единствено нейният бодигард е бил до нея. Той е пристигнал в резиденцията ѝ три дни преди смъртта ѝ и е почувствал, че тя е била малко пияна. И така тя остава сама в мрака си, а бодигардът я наблюдава от разстояние. Той разказва за нея, че тя се е „смяла, слушала музика и гледала телевизия в 2 часа сутринта в деня на смъртта си“. Това е нейният утопичен свят, в последните си дни е далеч от шумна публика и шепнещи журналисти за нестабилното ѝ състояние.
В 10 сутринта на 23 юли 2011 г. бодигардът ѝ я вижда да лежи на леглото си и се опитва да я събуди. Това не предизвиква съмнения, защото тя обикновено спяла до късно след нощно излизане. Според бодигарда, малко след 15:00 часа, той я проверил отново и я наблюдавал да лежи в същата позиция, както преди, което довело до допълнителна проверка, при която той заключил, че тя не диша и няма пулс. Той каза, че е извикал спешна помощ. В 15:54 две линейки пристигат до дома на Уайнхаус в Камдън, Лондон.
Уайнхаус е обявена за мъртва на място. Докладът, публикуван на 26 октомври 2011 г., обяснява, че съдържанието на алкохол в кръвта на Уайнхаус е било 416 mg на 100 ml (0,416%) към момента на смъртта ѝ, повече от пет пъти над законовия лимит за шофиране в нетрезво състояние. Тя приключва живота си с алкохолно натравяне.
Красивата усмивка на Ейми, красивите ѝ дела и красотата на таланта ѝ
Знаете ли какво свързва Уайнхаус с Джанис Джоплин, Джими Хендрикс и Браян Джоунс? Всички те непредумишлено се самоубиват. Малко по малко душите им, запалени от вредни вещества, догарят. Славата не прощава. Всички те, заедно с още куп световно признати талантливи личности членуват в клуб 27. Свързва ги това, че всички са починали на 27 години.
Но добротата на Ейми не е помрачена от смъртта ѝ. Тя многократно подкрепя благотворителни каузи приживе и нейните дела няма да бъдат забравени. Тази, която ме разтърси най – много бе тайното дарение към мъж, за който Ейми чува. Мъж от Карибите Джулиан Жан Де Баптист разкри, че Уайнхаус е платила за спешната му операция, струваща £4000 по време на престоя ѝ в Сейнт Лусия през 2009 г. „Направих си операция на 1 юли 2009 г…. струваше цяло състояние и Ейми плати всичко. Опитах се да ѝ благодаря, но тя просто ме прегърна и ми каза да не казвам нищо. Нейната щедрост ми върна живота.“ Тя оставя това свое дело скрито.
Фондацията на Ейми
След смъртта на певицата от алкохолна интоксикация през юли 2011 г., фондацията на Ейми Уайнхаус беше създадена от семейството на Уайнхаус и стартира на 14 септември 2011 г. (когато щеше да бъде 28-ият рожден ден на Уайнхаус). Неговата цел е да помогне на уязвими млади хора или млади хора в неравностойно положение и работи с други благотворителни организации, за да осигури подкрепа на първа линия. Централният му офис е в Северен Лондон, но има и офис в Ню Йорк (работещ под името „The Amy Winehouse Foundation US“). Джон Сноу е покровител на благотворителната организация, с Барбара Уиндзор също, преди да умре през 2020 г., а посланиците включват Джес Глин , Патси Палмър , Джеси Уолъс , Кийра Чаплин и Мика Парис . През октомври 2015 г. Марк Ронсън стана патрон. Братът на Ейми Алекс работи на пълен работен ден за фондацията, след като се отказа от кариерата си на онлайн музикален журналист.
Ейми е красива. Тя остава в очите и ушите на света с дълбоките си, експресивни контралови вокали и еклектичната си комбинация от музикални жанрове, включително соул , ритъм енд блус , реге и джаз. Бунтар по душа, но с чисто и детско сърце.
