Бетина Терзиева за активизма, дипломацията и женското лидерство
Бетина Терзиева: „2 години разработвам план за политиката към българите в САЩ. Мога да работя за връщането на българите в България.“
Хората, които се осмеляват заявят позицията си, да поемат отговорност и да превърнат личните си убеждения в нещо, което може да донесе истинска промяна, някак естествено започват да бъдат възприемани като лидери. Това се случва и при Бетина Терзиева. Първоначално става разпознаваема в България чрез граждански инициативи, към които успява да привлече хиляди хора. Днес тя е част от екипа на Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк. От обикновения активизъм навлиза в света на световната дипломация, като едновременно с това интересът й към лидерството продължава да нараства и през 2026 година става част от лидерската програма за жени на университета Йейл. Програмата се фокусира върху лидерството, стратегическото мислене и вземането на решения в толкова бързо променящият се съвременен свят.
МАДАМСКО разговаря с Бетина Терзиева за различните страни на лидерството и за начина да превърнем активизма в глобално движение към глобална промяна.
М: Кога за първи път осъзнахте, че искате не просто да имате позиция по даден обществен проблем, а активно да се опитвате да променяте нещо?
Бетина Терзиева: Изненада беше за мен голямата обществена подкрепа, която получавах в социалните медии още от времето, когато в България не се използваше масово фейсбук, а инстаграм и туитър не бяха познати. По спомен мисля, че това беше периодът 2011-2012 година. Получавах десетки, а понякога стотици съобщения във фейсбук от хора с различен политически и граждански профил – много въпроси и предложения за промяна и кампании. По това време се роди и идеята за неформален литературен клуб, активните участници бяха около 2000 човека, а през събиранията на групата може би минаха няколко пъти по толкова. Голяма част от тези участници сега се намират в чужбина, с някои от тях все още поддържаме връзка. Всички тези събития, макар и не публични ми дадоха увереност, че тази огромната обществена подкрепа може да бъде катализатор за положителни резултати. Политически партии и лидери никога не са стояли зад този наш труд. Това понякога надгражда увереността, че се движиш в правилната посока.
М: През 2014 г. ставате разпознаваема с инициативата „Накарай депутат да спаси детски живот“. Какво ви даде този първи голям граждански опит и как промени представата ви за това колко влияние може да има един човек?
БТ: Благодарна съм на всеки един от тези над 25 000 българи, които ме подкрепиха в кампанията през 2014 г. Направих всичко възможно да кажа благодаря на всеки един от тях, но ако все пак съм пропуснала някого – искам и сега, дори със задна дата, да благодаря. Нищо от постигнатото нямаше да бъде възможно, ако нямах зад гърба си всички тези хора, които бяха огромна стена, на която имах възможността и привилегията да се опра. Изправих се сама пред всички политически партии, кампанията и идеята изглеждаха незначителни и всичко, което постигнахме щеше да е немислимо без тази лавина от гражданска енергия. Не разглеждам успеха като свой и като постижение на един човек – това беше силата на над 25 хиляди будни българи, с ясен морален компас и обич към България. Готова съм да го направя отново, да поискам гражданска подкрепа, ако обстоятелствата са същите. По-малко от година по-късно над 40 000 българи застанаха зад моето отворено писмо, което беше във връзка с номинацията на осъден за убийство за „Човек на годината“ от Българския хелзинкски комитет. Отново имахме успех.
М: Днес сте част от екипа на Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк. Как се стига от гражданска инициатива в България до работа в среда на международната дипломация?
БТ: Благодарна съм за възможността да помагам в работата на Постоянното представителство. Опитвам да бъда максимално полезна вече шеста година тук. През последните 4 години имах възможността да участвам в над 30 доброволчески инициативи тук, в Ню Йорк. Вярвам, че дадох много в работата си с всички дипломати на терен, както и при посещенията на българския президент и премиери през последните години по време на Седмицата на високо равнище на ООН през септември. Имам честта да работя с посланик от висок ранг, за което също съм признателна. За съжаление в работата на Постоянното представителство няма контакт с българската общност, а ми се иска да бъда полезна и там. Убедено вярвам, че мога да работя за връщането на българите в България. Вече 2 години работя по конкретен план за политиката към българите в САЩ. Обиколила съм 1/3 от американските щати на лични разноски в търсене на българи и сплотяване на общността. Мисля, че официалните данни за българи в САЩ са силно занижени. Има много какво да се желае в работата и политиките към българите в чужбина. Българите в чужбина не са цифра, нужен в индивидуален подход и внимание към всеки един от тях.
М: Как се променя начинът, по който защитаваш една позиция, когато преминеш от гражданския сектор към сферата на дипломацията и то в международна среда? Налага ли се понякога да замениш категоричността с търпение и диалог?
БТ: Част от моите корени са от Четвърти революционен окръг – Панагюрище (смее се) и ние не гледаме с добро око на търпението, поради исторически причини. Приказката за преклонената глава и острата сабя е болезнена за всеки, който има връзка с този край на България. Вярвам, че чрез диалог и постоянство, с ясна цел и визия може да се постигне всичко, но търпението, особено в тази геополитическа обстановка, смятам за по-скоро за слабост, отколкото за сила. Ако има нещо, което можем да научим и пренесем към нашата действителност от тук е „America First“, мисля, че е време страната ни да поеме по пътя на „Bulgaria First“. Да спрем с деленето и определянето към коя друга страна да гледаме – САЩ, Русия или другаде. Време е да гледаме към България и за България. Всичко ще изглежда по-лесно, ако първият въпрос пред всяко решение за страна ни е „Това как променя живота на българите към по-добро?“.
М: Често говорим за необходимостта да има повече жени на лидерски позиции. Но достатъчно ли е просто жените да стигнат до тези позиции, или трябва да се промени и самата представа за това как изглежда един лидер?
БТ: Когато говорим за жени лидери винаги има нещо недостатъчно. Сякаш полът вече ти взема минус една точка и нямаш равен старт. Ще отнеме време. За съжаление… Не мисля, че все още сме там, където не гледаме дрехите или косата на жената, а нейните качества и постижения. Възрастта е порок, само когато става дума за жени. Това е неприятната действителност. Вярвам, че лидерите не се раждат, те се създават през доверие и обществена подкрепа. Това е един много естествен процес.
М: Срещали ли сте ситуации в професионалния си път, в които сте усещали, че към една жена се прилагат различни очаквания – например да бъде едновременно достатъчно категорична, но не „твърде“ категорична? Как се намира този баланс?
БТ: Трудно се научих да не приемам случващото се като нещо лично. Вероятно и днес не винаги успявам. Има различни очаквания, има и различен подход, когато става дума за жена. Тук е отговорността на всяка една от нас във всяко нейно действие или дума – да се опитваме да воюваме свободата да бъдем категорични. Свободата на променящата жена е лукс, който не идва даром и изисква много личен ресурс всеки ден.
М: Когато погледнете назад към жената, която е започнала първата си гражданска кампания, кое нейно качество разпознавате и в себе си днес и кое сте оставили зад гърба си?
БТ: Обществената подкрепа дава повече увереност, дава и сила, идеи. Поглеждайки назад, мисля че днес имам и трите. Много смело работих самостоятелно през последните 2 години за моята нова кауза – българите в САЩ. Иска ми се да вярвам, че не много неща са се променили в моя подход и желание. Надявам се да имам възможност да работя за новата си кауза. Не вярвам, че българите сме само 6 милиона. Имаме таланти, послания и енергия за 60 милиона. Искам моите послания да стигнат до всеки българин зад граница и децата ни да носят титлата Българин като златен медал.
М: И за финал: ако трябва да довършите изречението „За мен една жена лидер е жена, която…“, как бихте го завършили?
БТ: …трябва да бъде смирена, последователна, категорична и същевременно диалогична. Трябва да бъде непоклатима в отстояването на каузите си и да бъде готова да плати цената за тях.
