Актрисата Биляна Петринска: „Работете за душата си!“
В Международният ден на театъра се срещаме с една от най-популярните и обичани български театрални актриси – Биляна Петринска.
Заглавна фотография - Кайя Христова
Вече 24 години тя е част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Завършила е театрален колеж „Любен Гройс“ през 1994 г. в класа на проф. Елена Баева. Има номинация за АСКЕЕР`98 за изгряваща звезда, ИКАР`98 за главна женска роля за ролята на Софрона и награда „Дионисий`95” за главна женска роля за ролята на Милкана в „Майстори“. Можем да я гледаме в знакови спектакли на сцената на театъра. Тя е и една от пеещите актриси и то в един от най-трудните стилове – оперния.
Най-актуалното ѝ предстоящо участие е в КАРМИНА БУРАНА под диригентството на Йордан Камджалов – 18-ти май, зала „България“ в София и 20-ти май Античен театър Пловдив.
Театърът в живота ви избор или призвание?
Как и кога се срещнахте със сцената?
На сцена съм от малка, въпреки че тогава пеех и танцувах повече отколкото да правя театър. От дете имам афинитет към поезия, литература и музика и когато трябваше да реша кое ме прави щастлива като професионална изява – реших да „събера“ всичко и да се реализирам в тази посока. Изкуството за мен е панацея и няма значение дали е в рамката на театъра или музиката, литературата или изобразителното изкуство. Изказът на вътрешното ми светоусещане ме е водел през годините. Изкуството изисква освен талант и характер.
Коя беше първата ви роля?
Пепеляшка. Беше добър урок. Партнирах си със Стоянка Мутафова, Емилия Радева, Елизабет Каракостова, Димитър Манчев, Стефан Стефанов. Големи творци. Учебници. В детските представления се научаваш на честност към професията.
Кое е най-важно за вас да се получи, когато работите по една роля?
Да ми е интересно да разказвам за този герой. Всеки път. Да го изследвам. Трябва да запазиш любопитството си към този човек, за да го живееш. Винаги нещо кореспондира с теб…или ти харесва, или генерално те отблъсква, но ако откриеш какво, започва пътя на откривателството. Моята професия е интересна с това, че се занимава с човешката душа. А тя е бездна. Има много общо с психологията – друга моя любима професия.
Кои са ролите, които са ви затруднявали най-много, с какво?
Не деля ролите на трудни и лесни. Не мога да направя такова разделение. Има роли, за които би ти било рано, поради липса на житейска зрялост, но ако човек е чувствителен би се „напъхал“ успешно в кожата на героя независимо от това.
Кои са ролите, които посрещате с усмивка?
Всички. Защото вярата е важна предпоставка. И въпреки всичко, тези роли, които не ме провокират, не намирам, че са подходящи за мен – отказвам. Но не винаги е достатъчно да погледнеш самата роля. Аз гледам цялата история, сюжет, пиеса, екип… Това е важно, защото никой не е сам на сцената. Понякога малките роли са важно камъче в кулата… Случва се и обратното – големи „безинтересни“ роли. Ние ги наричаме резоньорски.
Разбира се, доста е важно режисьорското решение, екипа… Така че симбиозата от хора е базова предпоставка за спектакъла. Не само драматургично добре написаната роля.
Имате ли любима роля? Коя и с какво е оставила най-траен отпечатък?
Не мисля че имам любима. Всяко е любима. Вярвам да имам все по-интересни предизвикателства. Така че най точният отговор е – следващата.????
Играете много силни женски образи,
мислите ли, че част от всяка една оставя отпечатък върху вас самата ?
Тук е мястото да кажа, че не се чувствам изиграла много силни образи, или поне толкова колкото бих могла и бих искала. В театъра ни, както и в киното няма съвременни силни и плътни женски образи, за каквито копнеят всички актриси. За мъжките роли нещата стоят доста по-добре. Така е в цялата световна драматургия. Тъжно ми е, че наистина тук малцина пишат съвременни истории и те доста спорадично и рядко стигат до реализация. Театрални български текстове липсват осезаемо. Същото е и в телевизионните сериали. Нещата по-скоро са случайни, отколкото организирани и целенасочени в посока силен женски филм или женски драматургичен текст. Драматурзите са ни длъжници. И това ми го е признавал драматург! Учим се все още.
Имате много роли в киното и то в международни продукции,
появявала ли се е дилемата киното или театъра?
Отговора ми се припокрива с предишния въпрос донякъде. Но за дилемата кино-театър, бих могла да кажа, че обичам да снимам, чувствам се в свои води. Средствата са други, играта се променя. Когато тръгнах към професията, предпочитах киното. Сега вече не съм сигурна.
Може би съм влюбена в киното.. но обичам театъра. В театъра актьорът се изгражда и развива. Най-големите световни звезди „поддържат форма“ в театъра.
А въпросът в България или не?
Искала съм да се пробвам навън. Не съм имала този шанс. Играла съм в чужд театър доста време, но с български екип, това е различно. Смея да твърдя, че така ни харесаха и толкова високо ни оцениха, колкото никой в България.
Ние сме странна порода хора, но това е друга и дълга тема. И съм го надживяла. Никой критик тук не може да определи усещането ми за стойност.
Когато съм работела с чужденци и в театъра и в киното дишам по-леко. Да знаеш, че този човек не те познава, гледа на теб като на „чисто бял лист“, не знае колко си „успешен“, до колко си „популярен“ или познат от телевизионно шоу – страхотно облекчаващо. Знае за теб това, което вижда на момента, работи с ТЕБ, а не със „звезда“, която ще му дърпа публика.
Тук всички се знаем и доста често страдаме от предразсъдъци. Чувствам се прекрасно когато работя с чужд режисьор и екип. Тук често се задушавам.
Ако можехте да изберете времето и мястото,
в което да живеете кое щеше да бъде то?
19 век. Италия, Франция, Англия….
Отново в театъра?
В Операта.
Една от ролите, в която сега може да ви гледа публиката е в „О ти, която и да си“ – спектакъл за жените на Вазов.
Какво е хубавото, интересното в този спектакъл?
Красотата и любовта. Отношението между Мъжа и Жената. Колегите ми, екипа, музиката, танците. Усещането за ухание на люляци… Обичта към Природата, към България – такава, каквато е била в мечтите на дедите ни. Щастие е да участваш в такова представление. Чисто.
Какво ви предстои в професионален план?
Предстои ни турне в екзотична Япония. Народният театър е поканен със спектакъла КАЛИГУЛА. Той не беше игран дълго време поради ковид пандемията и сега го възстановихме специално за това турне. Ще имаме щастието да го играем две вечери на един интересен международен фестивал в град Шидзуока. Това е изключителна покана. За наша радост през следващия сезон отново ще се играе и на сцената на Народния театър. Моля се само Бог да е с нас – човеците да се вразумим, да има МИР и да сме здрави. Нищо други няма значение.
Казват, че в мириса на сцената има магия и веднъж като я вдишаш никога не можеш да се отървеш от нея. Какво е вашето послание към тези, които сега се срещат със сцената и може би ще я изберат за свое призвание?
В нашата работа има голяма доза егоцентризъм. Внимавайте да не ви води само той. Работите за душата си. Само така ще има какво да кажете от сцената.
Днес е Международния ден на театъра, какви са мислите ви в този ден?
Как да празнувам Международен ден на театъра … когато нито изкуството, нито пандемията в световен мащаб не може и не можа да укроти страстите човешки за власт и терор, разединение и смърт.
Вярвам, че трябва да пазим сърцата си. Да ги пазим от страха, който сковава и от безнадеждността, която убива. Това става трудно, когато виждаш плачещи, самотни и изоставени деца. Болно ми е и много мъчно. Човечеството е в остра липса на емпатия и съпричастност. Наш дълг е да направим нещо, с което да променим това.
