Бурното детство на Ален Делон
Приемни домове, бягство от вкъщи, военен затвор…
Корица от Oliver Spencer
Новините за смъртта на Ален Делон, олицетворението на мъжката красота, бяха посрещнати с тъга навсякъде по света. Много хора си спомнят с носталгия най-известните му филми, други говорят за динамичния му и бурен семеен живот: вечните спорове със синовете му, любовта към дъщеря му и множеството му връзки. Малко се говори обаче за детството му и как е израснал, а тази история не отстъпва по нищо на най-добрите му филми.
Приемен дом
Родителите на Ален Делон се развеждат, когато той е едва на четири години, и всеки от тях се жени повторно. Никой от тях не иска да „обременява“ новото си семейство с дете от минал брак и той е оставен в приемен дом. На тази възраст Ален Делон е достатъчно голям, за да осъзнае предателството на родителите си, което оставя рана, която никога не зараства напълно.
„Не можеш да върнеш любовта, която е била изгубена в детските ти години. Има белези, които не минават. Дори когато обичам жена, се чувствам самотен.“
За жалост, приемните му родители почиват млади и той е поверен обратно на биологичните си, които решават да си споделят попечителството над него. Те го изпращат по всевъзможни пансиони, за да не са ангажирани с него. Поради липсата на внимание от тяхна страна, Ален Делон развива поведенчески проблеми – сбива се често със съученици, не слуша учителите си, нарушава дисциплината и краде. Най-дръзката му постъпка е да открадне мотора на свой учител. Всичко това кулминира в неговото изключване от редица училища.
На 14 години решава, че не иска да учи повече и че ще замине за Америка. Планира бягство със свой приятел, но то бива осуетено, когато двамата достигат град Шателро, където полицията ги хваща. След това родителите на Ален Делон решават, че той не е подходящ за академичната среда. Карат го да започне работа като месар при новия съпруг на майка му. Това не го укротява, а напротив – той се прочува в местността с пиянствата и побоите си.
Военна служба
Когато е на 17 години, родителите му го записват в армията. Той служи във флота между 1952 г. и 1956 г. по време на първата индокитайска война и участва в битката при Диен Биен Фу. Неговото бунтарско поведение не се спогажда добре със строгите правила на армията и му навлича множество проблеми. През 1953 г. го хващат да краде оръжия, а към края на войната отново го хващат да краде – този път джип, над който той губи контрол и го вкарва в реката. Заради това го изгонват от флота. Дисциплинарно наказан и арестуван е – прекарва 20-ия си рожден ден в килия.
През 1956 г. приключва неговата военна служба. Той е дълбоко оскърбен от постъпката на родителите си и решава, че не желае повече да поддържа връзка с тях. В интервю, отразено от The Guardian, той споделя, че мечтае, когато почине и отиде в рая, да срещне родители, които наистина го искат и обичат.
Дано сега желанието му се е сбъднало…
Прочетете още: Блейк Лайвли: крадлата на бижута
