Живот със Синдром на Даун

Как личната семейна история се превръща в кауза на живота.

По повод 21 март – Международният ден на хората със синдром на Даун, Сороптимист Интернешънъл Европа Съюз България – част от международната женска организация SOROPTIMIST организира онлайн среща на 11-ти март със Силвена Христова и нейното щастливо семейство. Както разказват те самите „неочаквано се сблъскахме с диагнозата синдром на Даун, когато се роди дъщеря ни Микаела.“  Неочаквано, защото всички медицински изследвания показват, че плодът е здрав. Щастливо, защото превръщат своята история в кауза и намират начин да показват, че въпреки на пръв поглед страшната диагноза, животът продължава и е пълен с усмивки и любов.

Събитието във Facebook

Микаела, Крис, Силвена, Краси освен, че създават фондация, която е инициатор на много интересни  активности, имат изключително интересен сайт, от който могат да бъдат закупени продукти с кауза, но и имат изключително интерес видео канал в You Tube, където показват синдрома на Даун по един по-различен начин – според своите  преживявания и усещания. Разкриват една непозната част за синдрома на Даун свързана с щастието.

Кога и защо решихте да посветите живота си на каузата живот със Синдром на Даун?

Преди малко повече от 6 години се роди дъщеря ни Микаела напълно неочаквано със синдром на Даун.  Като всички отговорни родители и ние преминахме през необходимите изследвания – 2д, 3д, 4д ехографии, 3 биохимични скрийнинга – ранен, късен и интегриран, 3 фетални морфологии, прегледите бяха при 7 лекари и нямаше абсолютно никаква причина за притеснение, че нещо не е както трябва. Преминавайки през първоначалния шок и стрес, ние решихме, че искаме да разказваме и показваме на всички, че животът с диагнозата синдром на Даун не спира. Важно е да я приемем като начин на живот и да се стремим да развиваме детето си, колкото е възможно повече. Не намерихме положителна и окуражаваща информация, а само черни прогнози и статистики, за разлика от прекрасни примери на хора със синдром на Даун извън България. Стартирахме със създаване на професионални видеоклипове, които да показват части от живота и развитието на нашата дъщеря със синдром на Даун в нашето семейство. Виждайки от какво има нужда тя и кое на нея и помага, решихме, че искаме да подкрепим и други деца със синдром на Даун и нашата лична семейна история се превърна в каузата на живота ни.

Във вашите видеа споделяте много моменти и лични чувства, но кое най-много ви помогна да престроите живота си, позитивната си нагласа и да включите толкова много любов в ежедневието си ?

Това, което ни мотивира и е двигател на всичко, което правим са двете ни деца Микаела и Крис. Стремежът те да имат по-добро бъдеще в България, да са щастливи, обичани и това да прехвърлят и като отношение един към друг.

На мен, лично ми помогна Краси още в болницата, защото той ми каза, че до голяма степен от нас зависи как ще продължим живота си и дали ще се усмихваме и ще правим всичко, което и до сега. И така до ден днешен – повече от 6 години това е водещата мисъл в семейството.

Защо избрахте да покажете хубавата страна, а не да споделите трудностите и как ги преодолявате?

Защото хубавата страна, усмивките, любовта и щастието съществуват, въпреки че много хора не вярват в това. Навсякъде синдромът на Даун се свързва с драма, страдание и съжаление. Трудностите са ясни, защото те са ежедневно предизвикателство. За някои хора не е истина и не вярват, че можем да се усмихваме. Искаме да покажем точно обратното и да окуражим и насърчим много нови родители, които се сблъскват с диагнозата синдром на Даун и не виждат надежда. Искаме обществото ни да приема хората със синдром на Даун без съжаление, защото те нямат нужда от това. Те получават и раздават много, много любов и това не е повод за сълзи и страдание, а за щастие и усмивки.

Кои са основните кампании на фондацията, какви средства набирате с тях и къде отиват те? Защо избрахте шарените чорапи?

Вече стартирахме една от кампаниите на фондация „Живот със Синдром на Даун“ по повод 21 март – Международният ден на хората със синдром на Даун. На този ден всички по цял свят обуват шарени чорапи в знак на подкрепа и за да покажем, че светът е шарен и цветен. В България вече 6-та поредна година фондация „Живот със Синдром на Даун“ отправя предизвикателство към всички хора да обуят от шарените чорапи с кауза на фондацията, да се снимат и да споделят в социалните мрежи с хаштаг #животсъссиндромнадаун. Разчитаме, че и тази година ще се получи една шарена и позитивна вълна и все повече да се чуе, че съществуват хора със синдром на Даун.

Шарените чорапи са символ на хората със синдром на Даун и фондацията създаде 11 модела шарени чорапи с кауза по наша идея и дизайн.

100% от продажбата на шарените чорапи по време на кампанията са за организиране на Летен лагер 2021г за четвърта поредна година, напълно безплатно за деца със синдром на Даун и техните семейства. Тези лагери са целогодишно очаквани от децата и родителите, защото срещата на живо е незаменима. Важно е да обменим опит, да се запознаят и опознаят децата, да се забавляват и всички заедно за четири дни да се откъснем от динамиката на ежедневието, терапиите и всички допълнителни дейности. През останалото време фондация „Живот със Синдром на Даун“ влага ежедневно усилия в стремежа си да набира средства за всички дейности, инициативи и проекти. Това се случва благодарение и на продажбата на останалите артикули с кауза детски книги „Приключенията на Крис и Микаела“ Част 1 Слънце в семейството и Част 2 Искам при баба, чаши и тетрадки, но основно от малки дарения и спонсорства. През 2021г участват 46 деца със синдром на Даун от 7 града в България напълно безплатно и ние успяваме да поддържаме тези проекти четвърта поредна година, което е изключително важно, за да не загубят децата постиженията си и усилията да не са напразни. Проектите са по адаптирано плуване, музикотерапия, физиотерапия и арт терапия. За да се случи всичко това е необходима ежедневна работа.

Вашето послание към лекарите?

Когато се роди дете със синдром на Даун, родителите имат нужда от подкрепа, насърчаване, надежда и актуална информация. Съобщете, че детето им се е родило със синдром на Даун в присъствието на двамата родители и психолог. Бъдете щадящи! Не давайте непоискани съвети да се изостави детето, както и черни прогнози, че то няма да живее дълго, нито да се развива и че обществото не ги приема. Никой не може да предвиди, колко и как ще живее даден човек. Това води до проваляне на човешки съдби. Благодарим на тези лекари, които са подкрепа за родителите, защото добрите примери съществуват! Имаме нужда обаче да стават все повече. За съжаление ние нямахме късмета да попаднем на тях и това е травма за цял живот. Живеем в динамично време, в което навлизането на ранната детска интервенция, развитието на медицината и промяната на обществените нагласи и предразсъдъци, са от решаващо значение за живота на хората със синдром на Даун. Прекрасни примери има на успели личности със синдром на Даун извън България  като Пабло Пинеда, Микейла Холмгрен, Тим Харис, Кенеди Гарсия, Анжела Бачилер и много други. Дайте шанс на хората със синдром на Даун и в България, за да стартират още от раждането!

А към родителите на деца със Синдром на Даун?

Вярвайте в децата си, защото те могат да надхвърлят вашите очаквания и не губете никога надежда! Ежедневната работа, постоянството и усилията дават добри резултати. Борете се срещу всяка несправедливост, проявена  към тях, защото само така можем да постигнем промяна.

А към обществото?

Приемете децата ни такива, каквито са! Не се притеснявайте да ги заговорите и децата ви да бъдат техни приятели! Единственият начин да разберете, дали могат, е като им се даде шанс. Не ги съжалявайте, а ги подкрепяйте и се отнасяйте с тях като с равни.

Предизвикваме ви да обуете от шарените чорапи с кауза на фондация „Живот със Синдром на Даун“ на 21 март, поръчайте от тук >>>

Направете снимка и я качете в Instagram (lifewithdownsyndrome) и Facebook (Живот със Синдром на Даун) като добавите хаштаг #животсъссиндромнадаун. Благодарим на всички, които ще споделят това предизвикателство и ще привлекат близки и приятели!

Как срещата, организирана от СОРОПТИМИСТ може да помогне на вас, на вашата мисия?

Важно е да достигаме до все повече хора, които да научават за синдрома на Даун и да примат хората в това състояние. Искаме да дадем повече гласност на проблемите, които съществуват и да получим подкрепа, за да можем да променим и съществуващите наредби, които ощетяват хората със синдром на Даун.

Основната борба тази година на фондация „Живот със Синдром на Даун“ е свързана с промяна на Постановление 152 oт 26.07.2018г за изменение и допълнение на наредбата за медицинска експертиза, раздел генетични аномалии. В сега съществуващия си вид тя ощетява неправомерно хората със синдром на Даун, като ги лишава от право на качествен живот и на развитие, защото след 3г възраст децата със синдром на Даун получават 30% инвалидност заради основна диагноза, което = на 0%  и не получават подкрепа.

Промяната, която искаме да направим и имаме нужда от съдействие е: Хората със синдром на Даун да получават минимум 50% инвалидност заради основната диагноза и пожизнено необходимата чужда помощ за всяко дете/възрастен със синдром на Даун, с право на преосвидетелстване при влошаване на здравословното и/или психичното състояние.

Институцията, която решава и е отговорна за това е Министерството на здравеопазването, които отказват да го направят. Имаме нужСОПОПТИМИСда от финансова подкрепа всяка година за проектите на фондацията. През 2021г са необходими общо малко над 44 000 лв за 4-те проекта на фондацията в които участват 46 деца със синдром на Даун от 7 града в България. Подкрепа е и да последвате социалните ни канали в Youtube и Facebook – Живот със Синдром на Даун и Instagram – lifewithdownsyndrome. Всяко споделяне на видеоклип и ангажиране с харесване или коментар води до разпространение и достигане до още повече хора, което е изключително важно и за развитието на фондацията.

За какво мечтаеш?

Мечтая децата ни да живеят пълноценно и щастливо. Мечтая хората със синдром на Даун да имат равни права и възможности, и да не бъдат подценявани. Мечтая да не се налага да развиваме фондацията и дори да няма нужда тя да съществува, а държавата да ги подкрепя качествено и да не се страхуваме ние, родителите за тяхното бъдеще. Оптимист съм, че това ще се случи, защото израства поколение, което разсъждава и има широко скроено мислене и е приемащо. Обратната връзка от много деца, които следят това, което споделяме в социалните мрежи и изразяват подкрепата си, го доказва. Промяна е необходима обаче веднага.

Гледайте онлайн срещата със Силвена Христова на живо във Facebook.

Марина Григорова – човекът зад любимите ни събития

Какво е да си човекът, който дърпа конците на любимата ни конференция, обучение, тиймбиндинг или каквото и да е събитие? Event мениджърите по цял свят карат искри от интересни идеи да оживеят, за да наситят сетивата на десетки хора с красота и усмивки. Вижте какво ни разказа един от необикновените Event мениджърите в България.

Името й е Марина Григорова. А страстта й са събитията. С десетгодишния си опит като организатор на десетки ивенти под формата на обучения, семинари, детски еколагери, конференции за насърчаване на четенето и много други, Марина е овладяла изкуството да създаваш невероятна атмосфера, оставяйки участниците с усмивки на лице. Към цветното си портфолио тя записва възложители като Център за развитие на човешките ресурси, Прокуратурата на Република България, а едно от любимите ни събития, в които тя е участвала активно, е Денят на Жената предприемач.

През 2019 г. Марина сбъдва една своя мечта с основаването на My Event Academy. Единствената в България академия за управление на събития на свой ред дава възможност на десетки хора, които споделят страстта на Марина, да се потопят в изкуството на еvent мениджмънта. Академия за управление на събития. В нея ще се обучават хора как се правят събития в различните направления – Основен клас: Ивент мениджър и направления Детски празник, Сватби, Бизнес събития, Събития с кауза и др. Първият продукт на Академията стана факт с формата My Events talk –  затворено събитие, с подбрана аудитория, в което Вдъхновители разказват как правят събития. На 20.02.2020 се състоя откриването на Академията в Capital Fort.

My Event Academy е една различна Академия

“Благодарение на съмишленици, които повярваха в идеята и мисията, успяхме да създадем екип, който седи всъщност зад всичко постигнато до момента. Тук е моментът да благодаря на всеки дал приноса си за да започваме да правим реалност от един амбициозен проект. Да си заобиколен от правилните хора, на които можеш да разчиташ, е истинско щастие. Благодарна съм и на Международното висше бизнес училище в София, което ще ни подкрепи в идеята. Академията ни е специална, защото в нея ще каним хора с опит, практици, които по най-добрия начин могат да предават знания и умения не само на бъдещи ивент мениджъри и специалисти в индустрията, а и на обикновени любители на събития, които искат да научат повече за това, което обичат да правят” – изтъква Марина.

Какво предстои да се случи на 11.04?

С вълнение Марина ни разказва: „На 11.04 планираме отворено събитие на тема “Събитията сега и в бъдеще” и Как се справят ивент мениджърите в криза. Темите, които ще бъдат засегнати, са интересни:

  1. Как се комуникира събитие по време на криза;
  2. Вербална и невербална комуникация;
  3. Използване на иновации в събитията;
  4. Събития с преживяване във виртуалния свят и събития с емпатия;

Лектори в това online приключение са три дами, които за мен лично представляват моделът на един успешен и добър ивент мениджър – благородни, интелигентни и очарователни са малка част на качествата, които притежават. Високият професионализъм и отдаденост в това, което правят, може да бъде пример за всяка друга сфера. Това са Деси Авджиева, Тони Керчева и Надя Ванева. Повече информация за тях и събитието може да намерите на facebook страницата ни“.

Марина си представя всички, преминали обучение в My Event Academy, усмихнати и успешни, уверени в знанията и уменията, които са придобили! А професионалистите –  вече разбрали,  че да си ивент мениджър е едно голямо приключение. Колкото до любителите – с широки нови хоризонти пред себе си.

Но как от искра талант се достига до стихията Марина Григорова? Тя ни споделя, че винаги е носила страстта си към събитията. 

Ели Николова и Лъчо Африканов - Верни съмишленици и съоснователи на My Event Academy
Ели Николова и Лъчо Африканов – Верни съмишленици и съоснователи на My Event Academy

Просто с течение на времето преоткриваш колко много нюанси носи тя в себе си и колко те зарежда. Веднъж намериш ли призванието, което ти носи радост и удовлетворение, всичко си идва на мястото – допълва тя

Връщаме Марина назад към първото по-мащабно събитие, което е организирала. А с усмивка тя се пренася във времето, когато е била част от рекламния отдел на PC Magazine, където за пръв път вижда от първо лице как около една идея се изгражда събитие – набират се лектори, аудитория, запазва се зала, кетъринг, регистрация и… целият процес оживява. А постепенно с опита си Марина открива, че “магията се крие в самия процес на организиране на едно събитие”.

Като тайната на “доброто събитие”, което се отличава със своята атмосфера, професионалистката изтъква необходимостта “винаги да влагаш частичка от себе си”.

Като пример за такова събитие тя ни разказва за едно на вид скучно 3-дневно обучение в Бургас – 65 човека, където програмата първоначално била стандартна: настаняване, изхранване, разпределение на участниците в залите за обучителната част.

Когато обаче имаш визия и знаеш точно какво искаш да се получи, постигаш много повече със същия заложен ресурс – загатва с усмивка Марина.

В крайна сметка с няколко нестандартни кафе-паузи, тематични вечери със специално изготвено меню и много лично отношение събитието придобива своя единствена по рода си атмосфера. И всичко се дължи на едно от златните правила: комуникацията между организатори, лектори и персонала на хотела-домакин и като един отбор получават най-голямата награда, а именно усмивката и светналите от радост очи на участниците.

Като заговорихме за златни правила, ние полюбопитствахме какво е първото нещо, което Марина прави, когато трябва да организира събитие.

Да открия отговора на въпроса “Какво стои зад идеята на събитието?”. Важно е да знаем какво искаме да бъде постигнато и каква е целта. А след това идват параметрите – къде ще е най-удачното място да се проведе, с какъв ресурс разполагаме, кои са хората, на които ще разчитаме, и как по най-добрия начин да съживим събитието.

По време на 10-годишния си опит трупа цяла колекция от интересни ситуации – от онези, на които се смеем, или онези, които ни учат.

Един интересен момент се развива в Боровец – 5-дневно обучение на 60 човека административни ръководители от цяла България:

“В последния ден дойде предложение да излезем за следобедната сесия навън. Само това ми трябваше – обсъдих с лекторите, програмата беше адаптирана бързо с ролеви игри – обадих се веднага в Царска Бистрица за посещение, и поведохме групата, която се наслади на природа, слънце и сняг едновременно. Нарушихме протокола, не се обадих да поискам разрешение (както е редът), но пък резултатът беше наистина запомнящ се. Усмихнати участници, доволни лектори, много снимки за спомен и… удовлетворени организатори”.

Затрудняваме Марина с един простичък на пръв поглед въпрос: Кое е събитието, с което се гордее?

Замислено тя си пропомня:

„Замислих се кое е събитието, с което се гордея – дали са детските Еко лагери  в Копривщица, проведени три поредни години и съчетали толкова много емоции и детски смях – фолклорните вечери в Дядо Либен, залесяване с цветя и дръвчета по къщите музеи. Месене на хляб и тъкане на плъсти на реката. Посрещането на всички деца от усмихнати баби – с пържени филийки и домашно сладко…

Или Конференцията за насърчаване на четенето в Балчик, в което се налагаше да препускаме от единия край на Двореца до другия, за норматив на 40 градуса жега. Настаняването на участниците там беше във вилите, пръснати из целия комплекс, изхранването в ресторанта на брега, кафе-паузите в конферентните зали, намиращи се на върха на комплекса. Логистиката беше забавна и запомняща се“.

Събитието обаче, с което най-много се гордея, е в личен план – Това е абитуриентският бал на голямата ми дъщеря Стефани. Около месец преди събитието, в продължение на няколко дни ходихме да обядваме двете на набелязаните от нас места за бала. Така обсъдихме и се спряхме на място, което впоследствие оправда и надмина очакванията ни. Наслаждавахме се заедно на процеса и това е много важно послание към всички родители. Направихме чудесно градинско парти в центъра на София, декорирахме с фунийки от сладолед пълни с цветя. Гостите се наслаждаваха на малките кътчета със спомени на порасналата госпожица и вкусно кетъринг меню. Родителите – грееха в гордост. Всички участваха с принос към благотворителна кауза.

От слънчевите спомени на Марина рязко се прехвърляме в днешния свят на COVID-19, където виждаме как стотици големи и малки събития се отменят, за да я попитаме: Какви предизвикателства вижда пред event мениджмънта и какво е бъдещето му?

“Ситуацията, в която се намираме в момента, наистина е необичайна и плашеща. Никой от нас не си е представял, че може да се случи такова нещо в наши дни. Като в сюжет на холивудска продукция сме. А еvent  мениджмънта е една от най-засегнатите индустрии от кризата – разговарям ежедневно с хора, професионалисти в областта, и те споделят, че месеци труд се е канселирал в рамките на няколко дни. Прехвърлянето на офлайн събитията в онлайн средата вече е факт. Получи се бързо адаптиране на всички към един различен модел на комуникация. Можем да извадим и доброто… Кога сме мислили, че ще направим такъв скок в дистанционното обучение на децата, както и да реорганизираме толкова бързо и ефективно комуникацията на милиони събития“.

Винаги съм била горда от факта, че съм българка, но сега повече от всякога се гордея, че съм част от това общество, от тази народопсихология, от всички дадености, които имаме. Показваме не само пред Европа, но и пред целия свят как се справя с кризата една малка страна, обединена и силна. С отговорност, дисциплина и грижа за обществото ни. Това ще остане в историята ни.

А колкото до бъдещето на event мениджмънта – той ще се развива с все по-бързи темпове. Мисля, че ще достига различни висоти – от информационни събития, до събития с реални преживявания, всички много повече ще се възползват от иновативните технологии и дигитализация, без която сякаш вече не можем. България има много с какво да се гордее от постигнатото в сферата – правим уникални събития, не само местни, но и на международно ниво. Имаме специалисти в областта, които има много какво да разкажат и да предадат като опит на настоящите и бъдещи мениджъри в професията.

Говорейки за обучение и бъдещето е неизбежно да попитаме и за основаването на единствената по рода си My Event Academy.

Една умна жена, събитиен мениджър, ми каза „Марина, мила, това е чудесно, но няма смисъл да измисляш топлата вода – проучи международния опит, там вече има създадени такива места…“ Аз се вслушах в съвета й и наистина намерих няколко такива академии, които предистават до голяма степен, това, което исках, но не ми беше достатъчно да копирам някой модел. Исках Академията да бъде автентична, да отговаря на пазара на събитията тук, в България. Да ползваме нашите възможности, като черпим добри практики от света, но запазваме духа и традициите си.

Анджела Боева: Естет в кухнята и креативен ураган в живота

Живот, превърнат в балансирана рецепта с основни съставки кулинария, мода и изкуства

Анджела Боева – движещ се талантлив ураган, който завладява сетивата ни с красотата на изкуствата. Към днешна дата тя води кулинарния блог Taste Combinatorics, където вкусът и естетиката доминират всяка рецепта. Анджела се оставя на страстта си към кулинарията и се потапя в преживяването на HRC Culinary Academy, а през септември й предстои шестмесечен стаж в Европа, а след това и в Америка. Като истински креативен ураган живее в света на изкуствата, покорявайки всяко желание на сърцето си – каквото е и модата. Ето защо прекарва последните 4 години в Лондон, където завършва бакалавър “Мода, стайлинг и журналистика” (Fashion Styling with Creative Direction) в Иституто Марангони Лондон. Но се връща в България водена от желанието да намери бъдещето си тук.

За себе си Анджела споделя:

“Обичам модата, кулинарията, пиша много (поезия, статии, разкази), ценител съм на изкуството, а преди да замина за Лондон, страст ми беше и музиката (пеех много, сега вече не толкова често) – общо взето съм един креативен ураган”

Какво беше първото ястие, което приготви сама?

Тирамису. Това определено е рецептата, която изцяло приготвих сама, а след това и усъвършенствах. За първи път реших да пробвам, когато бях на 16 –  майка ми беше някъде в командировка и аз бях шефът в кухнята, та си позволих да се развихря. Оттам насетне всеки път пробвах по нещо различно в приготвянето, докато не стигнах до своята си рецепта, и този десерт се превърна в задължителния гвоздей на всяка вечеря или парти, което организирам.

Какво те вдъхновява, когато готвиш?

https://www.instagram.com/p/B-Hm7mwjvQ5/

Вдъхновението при мен идва като лятна буря – връхлетява внезапно, развива се светкавично бързо и отминава сякаш изобщо не се е появявало. Обикновено тези моменти са изключително наситени с идеи и ако нямам възможността да ги осъществя точно тогава, записвам точно какво ми се върти в главата, за да успея да запечатам какво искам да създам. Случвало ми се е да сънувам рецепта и да ставам от леглото по нощите, за да запиша идеите си. Другият ми извор на вдъхновение са самите продукти – не съм фен на това да се изхвърля нещо, само защото е останало в повече от друго ястие, и винаги търся начин да го използвам в нещо ново и вълнуващо, вместо да го запратя на боклука.

Най-любимата ми история е когато имах малко свежа салата в хладилника и си спомних за един телешки стек, който хапвам в любим ресторант в Париж. Накрая благодарение на салатката (която овкусих с класически горчичен винегрет и орехи), сготвих прекрасен ентракот със сос и картофено пюре.

Можеш ли да опишеш кулинарията като изкуство в едно изречение?

Кулинарията за мен е малко като комбинаториката в математиката – безкраен сет от комбинации и вариации на вкусове, вдъхновението за които започва от един простичък продукт.

От там идва и името на блога ми – вкусова комбинаторика (taste combinatorics).

Изкуството идва в момента, в който трябва да измислиш формулата от вкусове, и именно как ще я нарисуваш върху чинията, за да възбудиш и петте човешки сетива.

Коя е любимата ти рецепта?

С избирането на любими неща имам доста голям проблем. Мога да кажа какво обичам и какво не обичам, но за мен любимата рецепта е като с избирането на любим цвят. Според мен всички тези цветове съществуват, за да ги оценяваме и да се наслаждаваме на красотата им, не мога да избера само един, който да ми бъде любим.

Но ако наистина трябва да си избера любима рецепта, тя би била патешко магре с портвайн сос, пухкаво картофено пюре с мащерка и сотирани гъби пачи крак.

Как реши да се занимаваш с кулинария?

Кулинарията винаги е била част от моят живот – всичките ми баби (и прабаби) са кулинарки, майка ми също – тя е моят основен ментор в кухнята. Преди 6-7 години беше пикът на кулинарната страст на майка ми, когато и я побутнах да създадем кетъринг фирма – аз се занимавах с рекламата, фотографията и социалните мрежи (тогава фейсбук беше еквивалентът на инстаграм), както и с какви ли не кухненски задачи. Тийнейджърските си години прекарах чистейки скариди.

Личен архив: Анджела Боева

Истинската страст в себе си открих, когато заминах да следвам бакалавър в Лондон преди четири години. Сблъсках се с един невероятен свят, наситен с различни ресторанти, заведения и пазари от всички кътчета на света… Всеки ден опитвах нови ястия и виждах продукти, непознати за мен. Цялото това запали в мен една искра, която скоро прерасна в цял огън, тъй като имах огромното желание да пробвам всички тези нови съставки и да намеря своя начин да ги приготвя.

Какво е златното ти правило в кухнята?

Винаги се сещам за едно детско кулинарно филмче, когато някой ме попита този въпрос, в което една от героините казва: “Чисти работното си място, или ще те очистя!”. Редът в кухнята за мен е много важен, тъй като доста често по време на креативния процес, аз самата съм една леко хаотична фурия. Ако не съм подредила и въвела някаква организация преди да започна да готвя, резултатът хич не е красив. Или вкусен.

Какво те накара да направиш блог?

Личен архив: Анджела Боева

Когато започнах да готвя все по-често, за мен беше важно да мога да аранжирам всяка чиния и да я снимам добре, така че да мога да я запечатам поне за себе си. С течение на времето, започнах все по-често да публикувам творенията си в Инстаграм, както и къде ходя да хапвам в свободното си време, кои пазари посещавам в търсенето на даден продукт, къде пътувам и какво хапвам… Станах си ходещ блог някак по естествен път. Всичко, което документирах и все още документирам, го правех изцяло за свое собствено удоволствие. В един момент, обаче, започнах да получавам все повече съобщения от приятели и познати, с молба за съвети – било то рецепта, препоръка, съвет за някой град или държава. Тези съобщения прераснаха в молби да си обособя блог, в който да споделям всичко това и накрая взех, че се поддадох и така.

Без какво не може едно ястие?

Любов. Знам, че звучи много клиширано, слушам го от малка от бабите си – “винаги трябва да готвиш с любов”. И именно когато започнах да готвя, започнах истински да разбирам тази философия.

Коя е подправката на живота според теб?

Шафранът. Той е изключително ароматен и наситен с характер и почерк, дори и в малки количества. За един килограм шафран, са нужни 75,000 цветчета, което за мен наподобява и самия човешки живот – всеки ден, месец, година са наситени с изключително много малки моменти, наситени с много спомени, знания и чувства.

Би ли написала тук своята go-to рецепта, когато искаш нещо вкусно и набързо?

Паста (във всичките й разновидности) определено е ястието, което готвя за себе си, когато съм изморена или нямам много време. Почитател съм на италианската кухня, защото смятам, че всеки би могъл да си я приготви лесно и вкусно. Когато разполагам с повече време, предпочитам да си я правя сама. Напоследък обаче станах страшен почитател на кърита като се старая да измислям рецепти, които да са леки и без месо, но в същото време да са богати на витамини, минерали и необходимите нутриенти. Тази, която ще ви споделя ми е една от любимите такива рецепти, тъй като е много лека, но изключително богата на аромати и разбира се, е много вкусна. Най-хубавата част е, че е готова за под 30 минутки и е нужен само един тиган за приготвянето й!

Начин на приготвяне:

Загрейте дълбок тиган (може и уок) на умерено силен огън. Добавете малко зехтин и след като се нагрее, сложете накълцания лук. Добавете всички подправки, джинджъра и чесъна, и сотирайте за около 3-4 минути. Измийте, обелете и нарежете тиквата на средно-големи кубчета (с размер на хапка). Добавете в тигана и я разбърквайте от време на време. Когато леко поомекне, сложете нахута и кокосовото мляко, оставете да заври. Намалете котлона на слаб огън и оставете да покъкри за 10тина минутки или докато тиквата омекне напълно и кокосовото мляко е поело всички аромати. Изключете котлона и добавете спанака, той ще се сготви с помощта на топлината от тигана.

Цялата рецепта можете да прочетете тук.

 

10 години любов и “Надежда за малките”  (ЧАСТ 2)

Продължаваме с историята зад „Надежда за Малките. Разговора с Дани ни накара да преживеем заедно с екипа зад фондацията десетки емоции, които екипът преживява ежедневно. Основаването на Консултативен център “Заедно с надежда”, както и клуб “Родители на надеждата”, заедно и с двете “Малки къщи”, среща фондацията с десетки предизвикателства.

Тези десет години обаче не са белязани единствено с тъга и трудности. Докато среща тъжните съдби на десетки дечица, Дани среща и чистата добрина на стотици хора. Със следваща си история тя ни припомня колко силно е доброто сърце: 

Още преди да започнем да приемаме дечица в първата Малката къща, докато я оборудвахме, дойде заедно с майка си едно момченце, Ники. Той лично ни подари своя огромен Мечо Пух. Личеше си, че трудно се раздели с него, само за да може да зарадва Малките и те да имат хубави играчки. После години наред нашите момиченца и момченца проговаряха с този Мечо, като му казваха „бечо” или ръмжаха усърдно сочейки го с пръстче. Незаменими са детския смях и игрите с мама и татко всяка година на партито по случай Рождения ден на Малката къща. Гости са десетки щастливи семейства, деца и родители отново заедно или за първи път заедно, незабравимо е! Да видиш порасналите Малки, които поемат микрофона и пеят песен или пожелават на всички деца да имат „най-хубавите мама и татко”…След 10 години и повече от 120 уникални детски съдби, мога да не спирам с разказите.

За десет години “Надежда за малките” променя десетки животи, но запазва най-важното – екипа и идеалите си. Със същия ентусиазъм и стремеж към невъзможното и черпейки вдъхновение от детската чистота и доброта, екипът оперира с желание и любов към най-малките. Получавайки ежедневното най-голямата награда – детския пламък на щастие в очите на малчуганите, жените от Малките къщи даряват времето и обичта си всеки ден. Когато се заговорихме с Дани за равносметка от последните 10 години като част от фондацията, тя открои няколко най-големи постижения като организация:

След 5 пет години усилена работа, с подкрепата и помощта на дарители имахме възможност да открием втора Малката къща. В края на 2018 получихме лиценз и стартирахме Консултативен център за деца и семейства „Заедно с Надеждата“. През годините осъзнахме, че мисията ни е много по-голяма и се грижим не само за детето, а за цялото семейство. Ние оставаме в живота на децата и семействата, защото грижата и обичта са недостатъчни и безплодни, ако секват със затворената врата зад гърба ни при всеки един „приключен случай”. Когато и където е необходима помощ, подкрепа, съвет, насочване, споделяне, ние сме насреща. Вече ни търсят институции,  колеги, родители, самотни бъдещи майки, за да подкрепим и придружим семейството преди или в началото на кризата, за да остане заедно.

Мечтите на екипа от “Надежда за малките” не се изчерпват дотук. С поглед устремен към по-добро бъдеще Дани ни споделя своята мечта:

Надяваме се един ден, Малките къщи да са само Центрове за кризисно настаняване. А ние да сме в подкрепа и взаимопомощ на семействата.Да разширим екипите ни, които  помагат на терен в домовете на нуждаещите се от помощ деца и семейства.

А след още десет години се виждаме пораснали… и с внуци вече. Може би ще сме предали щафетата на следващите, които се преоткриват в нашата кауза. А първите настанени деца в нашите къщи ще са млади възрастни, които покоряват всеки пореден връх в живота си с доброта и любов. Точно както го е правила досега и фондацията.

Посланието, което “Надежда за малките” предава от сърце на сърце е… 

Да бъдем обичащите Големи, допълва Дани с усмивка. 

А моето послание за Вас, Фондация “Надежда за малките”, е “Продължавайте”, защото сте едно от големите “малки вдъхновения”, които правят света по-добър. 

Мария Богомила: Любовта е вдъхновение

Българската поетеса Мария Богомила вече с първа стихосбирка – “Слънцето в мен”

Срещнах се с Мария Богомила в страниците на дебютната й стихосбирката “Слънцето в мен”. От всеки ред прозираше тайничко огледалният образ на един лъчезарен човек с големи мечти и още по-голямо сърце. А по-късно в няколко разговора се запознах и с жената зад Мария Богомила, а именно Мария Георгиева. В днешно време често виждаме хората в изкривени огледала, където образите рядко отговарят на първоначалното ни впечатление. Е, Мария Богомила е чист като капка роса образ на Мария Георгиева.

Но коя е тя? Родена и израснала в Русе, поетесата винаги е имала афинитет към писането. Като доказателство виждаме дългогодишния й опит в журналистиката, PR-a и организирането на събития. Тя определя себе си като:  „Изключително емоционален и лъчезарен човек, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си.“

Първият ми въпрос изниква светкавично още докато чета последните страници на стихосбирката: Би ли ни разходила из спомените на своето творчество?

Пиша стихове от много малка. В училище пишех и детски приказки, разкази, съчинения. И все пак поезията си остава моята първа и голяма любов. Обичам да се изразявам в рими и съм щастлива, когато дори непознати за мен хора съпреживяват стиховете като свои. Мисля, че това е най-важно в изкуството, да докосваш с емоция, да разплачеш или усмихнеш някого. Вкъщи се шегуват с мен, че трябва да не чета книги и да не гледам филми, защото аз самата изпитвам силни емоции и често ми се насълзяват очите.

Завъртам лентата назад още веднъж, за да разбера кой е първият стих на Мария.

Да, спомням си го, защото още си пазя тетрадката от първи клас със стихове. Беше от четири реда и се казваше „Искаме мир“. Следващото беше „Мечта за космоса“… което в днешно време, като се има предвид страхът ми от летене, който лекувам с писане на стихове по време на полет, направо ме изумява.

Начин на живот – кратко и ясно отговаря Мария, когато я питах какво е писането за нея.

Нейната дебютна стихосбирка “Слънцето в мен” излиза тази година, но как е дошла идеята за нея?

Идеята да събера най-добрите си стихове в книга дойде след една специална за мен среща. Лятото на изминалата година бях част от екипа, организирал представянето на книгата на Христо Стоичков в Русе.

За мен това е един велик българин и съм щастлива, че имах възможността да се докосна до него извън публичния му образ. Толкова сърцат човек, който проявява огромно уважение към всеки, с когото работи, проявява активност и е професионалист в своята област. Днес повече от всякога се гордея, че именно той е визитната картичка на България навсякъде по света.

Покрай организацията на това събитие се запознах с Милена Стефанова и прекрасния екип на издателство „Софтпрес“, които ми подадоха ръка в това начинание и буквално за един месец подготвихме книгата за печат.

Има хора, които се появяват в живота ни като ангели и които обикваш от пръв поглед. Милена Стефанова е един от моите ангели и безкрайно й благодаря за доверието.

Нямаше как да не полюбопитствам къде Мария Богомила открива своето вдъхновение? И ако трябва да съм честна, не съм очаквала друг отговор, освен този, който получих: “В Любовта. Във всичките й измерения.”

За себе си мога да кажа, че прочетох стихосбирката на един дъх, но как поетесата обича да пише?

Пиша на един дъх. Преди винаги държах на нощното си шкафче хартия и писалка, защото ми се случва да пиша и през нощта. Сега ги записвам в телефона си. Той се е превърнал в една електронна книга, пълна с поезия.

И все пак, „Софтпрес“ ме срещна с прекрасен редактор на поезия – Виктория Иванова. Беше удоволствие да работим заедно, както и с Радослав Донев, който буквално прочете мислите ми и оформи дизайна на корицата.

Мария е човек, който цял живот борави с най-силния инструмент на света – езика. А любимата й думичка е думичката на мечтателите:

Магия. Защото започва с моята първа буква и защото животът ни е вълшебство и магия. И сега, повече от всякога, трябва да го пазим – допълва тя

Но в кой свят живее поезията на Мария Богомила – външния или по-скоро скрития в душата й?

Външният и вътрешният свят трябва да са в хармония. Не можеш да живееш изолиран от външния свят, само с чувствата и емоциите си и обратното, нали? Знам, че е много трудно да се постигне, но за мен ключовата дума е баланс. Това за живота като цяло. А за стиховете разчитам на въображението си.

Какво е посланието на поезията й?

Обичайте се и си прощавайте. Не забравяйте, че и това ще мине – и хубавото, и лошото. Важното е да бъдем добри към себе си, към близките си, към всички.

Ако трябваше да определиш с една дума своята поезия, каква би била тя?

Слънце. Слънцето да е във всички нас и да намираме вдъхновение в живота си.

В света, в който живеем, виждаме много проблеми. С епидемията, която ни заключва у дома, имаме все повече нужда от проблясъците на красотата, която неволно пропускаме. Затова в заключение оставяме Мария да завърши с нежното перо на поезията си.

Надежда
Вселената има от всичко.
За всеки по нещо отрежда.
Понякога липсва парченце едничко
и пъзелът сам се подрежда.
 
И това всъщност ще мине!
Един мъдрец тихо нарежда…
Родари търся само, господине,
и неговото магазинче за Надежда.
 
Парите стискам във ръка и моля,
зад ъгъла да има две полички…
Нали се стигало далеко с воля,
нали надеждата била за всички…
***
 
Пропадам в бездната на чаша вино…
Препъвам се във камъни от лед.
Заспивам все по изгрев. Като в кино.
И будя се във кошер, но без мед.
 
Предателства преглъщах и присядаха.
Прокарвах ги със сълзи, но едва-едва.
Безброй присъди ми раздаваха.
В сърцето всичко имаше…Но не вина.
 
Събрах парчетата от себе си.
Завърнах се, но сякаш беше минал век.
Проблясва мисъл във душата ми.
Домът не място е. Домът ни е човек.

 

Зорница Иларионова за новия си албум: „Там е душата ми, емоциите ми и мислите ми…“

Във времена като днешните едно от най-важните неща е да си напомняме за красотата, с която е наситен светът. Тя се вижда в добрите дела на много хора, но най-силно си личи в изкуството. Красота създава и младата цигуларка Зорница Иларионова. Тя има зад гърба си десетки успехи на национални и международни конкурси. Свирила е с големи имена на камерната музика като проф. Марио Хосен, проф. Милена Моллова, Светлин Русев и много други. Младата българка е завладявала с музиката си десетки световноизвестни зали като парижката зала “Гаво”. Наскоро Зорница Иларионова пусна своя музикален албум, който ни кара да усетим същата невероятна емоция, каквато се разнася във въздуха по време на нейни концерти.

Откога работиш по новия си албум?

Работата по албума отне повече от година. От първия запис в студиото до цялостния завършек на нещата. Но с мен работиха изключителни професионалисти, на които дължа голяма благодарност! Това са пианистите, с които записвахме – Мария-Елена Средева и Любен Илиев, тонрежисьорът Павел Стефанов, който беше на разположение ден и нощ, докато се направят всички записи, фотографът Йордан Петков, с когото снимахме за обложката, след това дизайнерът Йордан Лазов, който сътвори изключителни неща! На всички тях дължа голяма признателност и благодарност!

С какви предизвикателства като артист те срещна издаването на албума?

След всяко предизвикателство, пред което се изправяш в професионалния си път, израстваш. Това е един безкраен процес, развиваш се непрекъснато… след концерт, след конкурс особено много. Различно е, когато влизаш да записваш в студио. Когато си на концертния подиум, адреналинът е много голям, публиката дава невероятен заряд, имаш този момент във времето, в който искаш да дадеш всичко на хората, много е важно какво внушаваш и как. В много случаи зад теб стои цял оркестър или пианист, или няколко човека. В студиото оставаш насаме със себе си, много от записите бяха направени нощем, когато е абсолютно тихо и имаш времето и спокойствието да търсиш, да пробваш различни начини, да достигнеш състоянието, в което си най-откровен.

Как избра произведенията, които да влязат в албума ти?

Всички тези произведения, които са включени в компактдиска “Flying through the music”, съм изпълнявала много пъти на различни сцени, на различни места по света. Всяко едно от тези произведения ми е по някакъв особен начин много любимо и усещам близко до моята същност и душевност. Абсолютен връх в цигулковия репертоар за мен са „Поемата“ на Шосон и Третата соната за цигулка и пиано на Брамс. Хоро на Панчо Владигеров пък е една от най-красивите и вдъхновяващи български творби. Винаги, когато чуя началото на това произведение, настръхвам. Записът на тази пиеса се случи много непринудено. С пианиста Любен Илиев имахме уговорка една вечер да репетираме, след това трябваше да отида в студиото и да записвам Бах, но го попитах: “Какво ще кажеш да отидем и да запишем Владигеров тази вечер?”. Останахме до късно, записвахме и така се роди записът, който оставихме като финален в компактдиска.

Какво почувства първия път, когато го изслуша?

Разбира се, чувството е много вълнуващо, но не съм от изпълнителите, които обичат да си слушат собствените изпълнения. Правя го защото професионализмът го изисква, защото това ти дава възможност отстрани да чуеш какво звучи, какво може да се коригира и да се получи по-добре. Когато слушам изпълнения, които съм свирила преди месеци или години, понякога се изненадвам приятно, друг път си казвам: “Ех, това, ако имах възможност да го изсвиря в момента, бих го направила иначе…”. В изкуството никога не си един и същи през цялото време, променяш се непрекъснато и слава богу, защото точно в това е магията на музиката!

Какво разказваш с музиката си в този албум?

Едно от чудесата на музиката е, че  липсват думи, имаме само звуци, цветове, нюанси, чрез които се изразяваме, и това дава възможност на слушателя сам да почувства историята на една творба, всеки от нас може да си създаде различна картина в главата, слушайки едно произведение. Да вземем за пример финала на Шосон – “Поема”. Един от най-гениалните и съвършени финали на произведение в музикалния репертоар въобще, написано от Шосон по един много загадъчен начин, който оставя слушателя сам да си създаде картината на финалния сюжет. Самата  “Поема” е написана от Шосон под вдъхновение от любовна новела на Иван Тургенев.

Какво следва след този албум. Да очакваме ли координиране на премиерата му с концерт на живо… или онлайн?

Със сигурност бихме искали да направим и официална премиера и представяне на албума “Flying through the music”. За съжаление в момента обстановката в света е много тежка, цялото човечество е подложено на огромно изпитание. Сега е трудно време, в което трябва да бъдем обединени и по-смирени и добри един към друг, но и много важно време за всеки един от нас поотделно, да останем насаме със себе си, да притихнем и да си преосмислим съществуването. Защо сме тук, какво всъщност е същественото и ценното в животите ни… ние имахме нужда от тази тишина. Вярвам, че след това всички ще излезем от бурята малко по-различни и много по-силни! Пожелавам на всички да останат здрави, да останат вкъщи, защото сега това е необходимо, и се надявам, че в много скоро време отново ще можем да бъдем заедно, за да споделяме още вълнуваща музика и красиви емоции!

Какво е посланието, което предаваш с албума си?

Оставам това на слушателите, нека всеки сам да усети по свой собствен начин тази музика. Единствено мога да кажа, че там е душата ми, емоциите ми и мислите ми… в един момент от времето! Пожелавам на всички приятно слушане!

 

10 години любов и “Надежда за малките” 

Вече 10 години екипа на фондация “Надежда за малките” помага на изоставени деца да получат равен старт в живота и да ги учи на любов с … ЛЮБОВ

Затворете очи. Представете си как гледате безпомощно отдалечаването на онези двама човека, които най-силно обичате. Те са единственото сигурно нещо, което познавате. Образите им бавно се размиват, за да се изгубят както в далечината, така и от съзнанието ви. Вие оставате уплашени в тъмнината на самотата си. Всичко е непознато, непознати сте си дори и вие самите. Усещате само едно – чувството да си сам. Но в сърцето ви се прокрадва и още нещо – надежда, защото някъде дълбоко в себе си вярвате, че някой ще ви обикне и ще запълни празнотата, която онези два образа са оставили във вас. Може би точно това усеща всяко едно дете, изоставено в дом за сираци от родителите си. 

Тази “самота” в допълнение с постоянното разочарование от липсата на осиновители и лошите условия в сиропиталищата не позволява на малчуганите с тежка съдба да имат равен старт в живота си. Точно този отпечатък, който оставят първите няколко години от живота на един човек, трябва да бъде избегнат. Защото децата заслужават да бъдат обичани и да обичат колкото всеки от нас.  

Със задачата да поставят изоставените дечица наравно с останалите им връстници “Надежда за малките” се появява на социалната карта в България преди 10 години, за да превърне мечтите за обич на децата в реалност. “Надежда” – малка думичка с голямо значение. Особено силно послание носи в съзнанията на децата, които виждат света по-чист и добър през призмата на детската си невинност. 

С двете си къщи, в които децата живеят обичани и учещи се да обичат, екипът зад “Надежда за малките” е помогнал на над 100 деца да открият своя дом. Но как започва всичко? Отговаря ни Динилия Кръстева, социален директор във фондация “Надежда за малките”:

Група съмишленици, (чиито деца вече бяха ученици) се запитахме – какво можем да направим за някой друг, което да е полезно за цялото ни общество? Голяма част от нас са специалисти с опит, свързан с грижата за уязвими хора, най-вече деца. Избрахме най-малките, защото искахме да ги спасим от участта им да попаднат в институции, да им  помогнем да не натрупат травми и дефицити още в началото на техния живот, които в последствие е невъзможно да не оставят своя отпечатък върху зрялата личност. Най-малките да не са сами в тяхната лична драма, но да бъдем заедно с тях, да ги обичаме, гушкаме, да им осигурим дом, топлина и уют, от които се нуждае всяко едно дете. И така се осмелихме да опитаме…

През десетте години на своето опериране в България фондация “Надежда за малките” открива двете “Малки къщи”, които са домове за настаняване на деца от семеен тип. Организацията отваря вратите на първия подобен дом изобщо в България през 2009 г. и за едва 3 години е временното “вкъщи” за над 40 деца, където те се радват на индивидуална грижа и отношение, основано на любов. 

Но кое е първото нещо, което жените от екипа казват на едно дете, което влиза в голямото им семейство, дори за кратко?

“Здравей, добре дошъл/дошла в Малката къща. Много се радвам, че мога да те гушна. За известно време ще живееш тук и ние много ще те обичаме, а после ще отидеш  у дома с мама и татко.”

През 2015 г. фондацията вече е посрещнала с тези думи десетки деца и решава да потърси още начини да помогне на децата да израснат в здравословна и изпълнена с любов среда. Отваря врати Консултативен център „Заедно с надежда“, който помага на лица и семейства да преодолеят кризи и трудности, за да бъдат отново заедно със своите деца. Основават клуб „Родители на надеждата“ – за споделяне на трудности и радости между семействата на малките. 

Но с какви истории се е сблъсквал екипа на “Надежда за малките”? Отговорът е “Много” – и хубави, и лоши. Някои от тях ни разказва Дани, за да разтупти сърцата ни и да насълзи очите ни заради трудната реалност, с която животът посреща малките изоставени дечица. 

Може би най-разтърсващи са моментите, когато поемаш дечица директно от ръцете на техните майки. В един момент оставаш безпомощен пред ужасения поглед на детето, който казва „ти не си мама”, докато гледаш отдалечаващия се, съсипан от живота и решенията си, възрастен с отпуснати рамене и празна детска количка. 

Като част от екипа от самото създаване на фондацията Дани си припомня и други тежки моменти: 

Друг момент е, когато прегърнала мъничкото телце недохранено момченце, което на годинка тежи едва 4 кг. виждам онова пламъче на надеждата в очичките. А след това заедно се преборваме трудностите, преди които го е поставило живота. Или онзи мъник, който в България никой не пожела и той прелетя океана, за да заживее там с новото си семейство.  Сега е грижовен батко на три по-малки братчета…

Продължението на историята зад „Надежда за Малките“ очаквайте скоро…

Пламена Вияреал: „Усмивката е най-важният аксесоар на всяка дама!“

Нова рубрика в MADAMSKO ще ни напътства из необятния свят на модата.

Кои са най-актуалните модни тенденции на годината? Как да направим своя гардероб не само красив, но и функционален? Как да облечем най-красиво своето присъствие в различна ситуация и да се чувстваме комфортно? Как да се научим да изразяваме вътрешния си свят чрез избора си на облекло?

Всяка от нас знае, че именно дрехите са онова наше всекидневно предизвикателство, което може да ни направи още по-красиви и елегантни, да ни отличи от останалите, да ни накара да се чувстваме привлекателни. Не винаги обаче успяваме да бъдем уверени в избора си на облекло и да се погледнем с усмивка в огледалото.

На помощ на всички нас идва младата дизайнерка и създател на бранда AndyVil Пламена Вияреал. Тя стартира модна рубрика в Мадамско и ще следи специално за нас най-интересните акценти в света на модата, ще ни помага с ценни съвети и ще ни вдъхновява с красотата, завладяваща световните модни подиуми.

Коя е лъчезарната Пламена, каква е връзката `и със слънчева Испания и трудно ли е да повярваш в мечтите си ще научим от цветната ни среща с нея.

Здравей, Плами! Вече нямаме търпение да разберем какво си ни подготвила.

Би ли повдигнала леко завесата на твоята рубрика и да ни издадеш поне малко от това, което ни очаква да прочетем?

Всяка от нас безспорно се вълнува от своята визия и именно изборът на дрехи е една от най-основните стъпки в това. Как обаче да изглеждаме едновременно модерно, стилно, подходящо за конкретния повод, но и да запазим собственото си излъчване, понякога е истинско предизвикателство. Затова с моята рубрика се надявам заедно още по-успешно да се справим с него.

Ти си създател и дизайнер на модната марка AndyVil, но би ли ни разказала малко повече за себе си?

Казвам се Пламена Вияреал и съм страстен любител на модата. Още от малка се увличах по рисуването и започнах да посещавам специални курсове, за да развия своите умения. По-късно завърших икономика и започнах да се занимавам с фризьорство, което беше моят начин не само да изразя себе си, но и да съм по близо до модата и света на красотата.  Въпреки това  винаги съм правила дрехи за себе си, които често привличаха вниманието на околните.

Как повярва отново в мечтата си и какви трудности срещна по пътя?

Имах щастието да намеря подкрепа в моите близки, които ми дадоха увереността, че мога да създам моя успешна модна линия. Голяма заслуга в това има моят съпруг, който е испанец. Той беше човекът, който ми подаде идеята и успя да ме накара да повярвам в нея, но му трябваха цели 2 години, за да ме убеди, че ще се справя. 2 години, в които се борех със страховете си, че това е правилната следваща стъпка за мен. Започнах да уча мода във ВСУ „Черноризец Храбър“ и като на всяка дама, която се стреми да съчетава успешно няколко роли – добър професионалист, съпруга, майка, графикът ми е много натоварен. Затова искам да изкажа специални благодарности на преподавателите си за гъвкавостта и разбирането към мен, на майка ми, която ми помага в грижите с децата и, разбира се, на моя съпруг, който ме накара да повярвам себе си и ме вдъхнови да създам AndyVil.

Какво за теб е модата?

Начин да избягам от реалността, да помечтая, да изразя себе си, емоциите си, а защо не дори и да предам скрито послание.

Философията, че „всичко ново е добре забравено старо“ сякаш е създадена за света на модата. В твоите колекции усеща ли се влиянието на модни тенденции в миналото и кои са те?

Разбира се, свободните силуети и блясъкът на 20-те, женствеността на 30-те, елегантността на 50-те, А-силуетите, минитата и закачливостта на 60-те, свободата на 70-те… Всички те дават отражение както в съвременната мода, така и в моите модели.

В какво намираш вдъхновение, създавайки нови дизайни?

Във всичко! Обичам да наблюдавам цветовете в природата, сградите, хората по улиците. Например последната ми колекция е вдъхновена от децата ми.

За кого създава AndyVil облекла? Коя е дамата, която си представяш да носи твои модели, би ли я описала?

Това е дамата, която иска да бъде различна, да се откроява от тълпата, да е елегантна и стилна, да впечатлява, но и държи да се чувства удобно в своите дрехи, препускайки през ежедневните си задължения.

Какви дрехи обичаш да създаваш?

Обичам да правя дрехи, които могат да се обличат през всеки сезон и да се съчетават с базови модели от гардероба ни. По този начин, съчетани по различен начин, могат да ни дадат съвсем нова визия и да ги носим многократно, без да ни доскучават. Като майка на две деца ценя изключително много удобните дрехи и държа тези, които правя, да бъдат именно такива.

В тази връзка водиш ли се в твоята работа от принципи, които имат потенциала да променят модната индустрия, например slow fashion?

Да, абсолютно! Политиката на много от големите модни брандове е насочена към непрекъснатото създаване на нови колекции и модели с цел да ни накарат да купуваме все повече и повече. За съжаление се превърнахме в консуматорско общество и смятам, че вече сме толкова претрупани с вещи и дрехи, които използваме закратко и след това изхвърляме, без изобщо да се замисляме каква вреда нанасяме върху планетата по този начин. Мисля, че отдавна е време да спрем със свръхпроизводството и намирам отговора на модната индустрия към този проблем в създаването на по-малко модели, но те да са естествени, качествени материи, рециклируеми материи. Аз се стремя към това и се опитвам да създавам добре обмислени модели с възможно най-добрите кройки, които да бъдат част от гардероба ни за по-дълго дълго време. Да могат да се носят по различни поводи и по различни начини, без да ни омръзват и да бързаме да ги сменим с нови.

Повечето дизайнери си спомнят с усмивка и приятна емоция за първия си модел, кой беше твоят?

Мисля, че това беше балната ми рокля. Имах ясна представа в съзнанието си как бих искала тя да изглежда и изобщо не ми е минавало през ума да си търся рокля от магазин, а направо отидох при шивачка, избрах плат и я направихме.

Какви са твоите професионални предизвикателства за 2020 година?

Отново ще направя препратка към принципите на slow fashion, които наистина са много важни за мен и са част от мисията на AndyVil. Ще продължаваме да вървим в тази посока и през настоящата година. Бих искала да успеем да сменим изцяло не само материите на дрехите, но и опаковките, етикетите и всичко, което е част от производствения процес на една дреха. Искам всеки един елемент да е възможно най-безвреден за околната среда. В забързаното ежедневие забравяме, че времето да мислим за утрешния ден е сега и за съжаление не оставяме на нашите деца най-добрата среда за живот. Затова планираме да подкрепим различни кампании, свързани с опазването на околната среда и защитата на изчезващи животински видове с процент от нашите продажби.

Чудесно е, че има производители, които мислят по този начин. Всяка дори малка стъпка в тази посока е наистина важна. За финал ще ни споделиш ли какво според теб не трябва да забравя една дама, която държи на външния си вид?

На първо място жената трябва да бъде уверена в себе си и за мен усмивката е най- важният аксесоар на всяка дама. Дами, бъдете винаги с гордо изправени глави и винаги носете усмивките на лицата си!

Очаквайте съвсем скоро и първата интересна тема, която е подготвила Пламена Вияреал. Дотогава можете да споделяте какво ви вълнува в света на модата и искате да видите на страниците на  MADAMSKO на editors@madamsko.com

“Равносметката” с Мартина Йорданова, която подарява “надежда”

Началото на всяка нова година е под топлата светлина на надеждата. Намираме я в целите си, в очите на приятелите си, докато плануваме годишните си почивки, но най-силно се усеща в сърцата ни.

Там се намества вярата, че предстои нещо по-добро и по-красиво през следващите 12 месеца. Представете си тази светлинка да гасне и да не можете да направите нищо. Това се случва с всяко 1 от 3 недоносени бебета в България, защото за него липсва кувьоз, за да оцелее.  Но една кампания подарява отново светлинка “надежда” на десетките семейства, изправени пред подобно предизвикателство. Тя се казва “Капачки за бъдеще”, а зад нея застават Мартина Йорданова и Лазар Радков.

Източник: facebook.com/martina.yordanova.9
Източник: facebook.com/martina.yordanova.9

За две години идеята за набиране на средства за животоподдържаща апаратура чрез рециклиране на капачки достигна хиляди хора. Можем да видим купчини отделени капачки в детски градини, училища, офиси и т.н. Само за 2019 г. са дарени 19 кувьоза за малки общини в страната.

Ето така Мартина и Лазар успяха да светнат светлинките на надеждата със своята идея. Затова Мартина получава и номинация за “Жена на годината” в категория “Общество” за 2018 г. Заради приноса си с кампанията „Капачки за бъдеще“ Мартина и Лазар получават отличието „Будители на годината“ на програма Христо Ботев за 2019 г., както и статуетка от наградите „Жена на деситилетието“ на Woman.bg.

Източник: facebook.com/lazar.radkov
Източник: facebook.com/lazar.radkov

Зададохме й 12 въпроса, по един за всеки месец от годината. Каква е нейната “Равносметка” разберете в следващите редове.

Ако 2019 г. беше дума, то тя щеше да е…

вяра.

Успя ли да изпълниш своите new year resolutions за 2019 г.?

Вярвам, да.

Коя среща тази година те вдъхнови най-много да преследваш своите цели и идеи?

Многото срещи в малките общини. България не е само големите градове.

 Тази година за пръв път …

подменихме всички стари кувьози в общинските болници в България, пътувах до непознати места и пробвах полет в балон с горещ въздух ☺

Човекът на моята 2019 г. беше

аз, в работата ми.

https://www.instagram.com/p/BtYsryxFNA8/

 Тази година женското начало в мен разбра, че …

има много красота и изящество в културата в арабския свят и… трябва да се замислим повече на голотата в съвремието ни.

Жената през 2019 г. Беше по-…

сигурна в себе си.

Новината, която ме разтърси най-много тази година беше… И защо?

Всяка среща и събитие ме разтърсва. Аз съм много сетивен човек и преживявам всичко, до което се докосна или чуя.

 Каква е стъпката към по-добро, която видя в обществото тази година?

Хилядите хора, които се обединиха заедно с каузата на „Капачки за бъдеще“. Само на последното ни събитие се включиха стотици хора от цяла България, напълно доброволно с една-единствена цел – закупуване на необходимите кувьози за общинските болници в България. И успяхме, и продължаваме! Проблеми за разрешаване има много …

Ако светът в рамките на една година можеше да се опише с един-единствен образ, то този на 2019 г. щеше да е …

пълнолуние.

Къде откри своето огнище на надеждата тази година?

Във вярата на хората.

Кое е Вашето послание, с което изпращате 2019 г.?

Да даваме повече от себе си във всичко, което правим, за да бъдем по-добре утре.

https://www.instagram.com/p/B3nPT4mFQ9h/

 

“Равносметката” с Весела Бабинова, която оставя сърцето си на сцената

Фотограф: Гергана Змийчарова

Едно слънчево момиче. Или по-скоро слънчева душа. Със зелените си очи и пъстрото си присъствие Весела Бабинова се превръща в любимка на любителите на актьорското майсторство. Нейните участия оцветяват в красиви багри сцената на Малък градски театър “Зад канала” от близо 7 години насам. Прибира у дома „Аскеер“ за Изгряваща звезда (2012: „Нощна пеперуда“), както и „Икар“ за Поддържаща женска роля (2019: „Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми“). А през януари и февруари можем да я гледаме в пиесата “Сцени от един семеен живот” от Ингмар Бергман. Театърът обаче не е единствената любов на Весела – намира мястото си и в киното и телевизионните продукции. Във филма “Вездесъщият” можем да открием слънчевата актриса в ролята на Мария, а в телевизионния сериал “Денят на бащата” я виждаме под прожекторите под името Калина.

Но каква беше изминалата година за Весела? Зададохме 12-те си въпроса към Весела, за да открием “Равносметката” й за 2019 г.

Ако 2019 г. беше дума, то тя щеше да е…

Весела: Удовлетворение.

Успя ли да изпълниш своите new year resolutions за 2019 г.?

Весела: Не бих казала, че успях, и именно затова реших повече да не си правя равносметки. Тази година ще се оставя на живота без много да му диктувам.

Коя среща тази година те вдъхнови най-много?

Весела: Много срещи бяха важни за мен, както с колеги, с които работихме, така и със стари приятели, с които възобнових връзка. Не мога да определя някоя среща като по-важна.

Кой свой успех от 2019 г. можеш да определиш като своя най-голяма победа?

Весела: Най-големият ми успех за 2019 е, че разбрах много неща за себе си, че се успокоих, че усетих кое е най-важното и кои са моите най-близки хора. Че продължих.

Човекът на моята 2019 г. беше …

Весела: Владимир.

Кой е първият момент, за който се сещаш, когато ти кажем 2019 г.?

Весела: Виена, посещението на най-старата зоологическа градина в Европа, огромен парк, слънце, езеро, такива неща ми изплуват.

Жената през 2019 г. беше по-…

Весела: Разбрана и разбираща. Поне от моя страна.

Новината, която ме разтърси най-много тази година беше… И защо?

Весела: Много са, но най-прясна ми е новината от Италия, че са заловили 334 мафиоти, повечето от които политици, шефове на банки, предприятия, болници и т.н., а ние тук се занимаваме с баби, продаващи леки наркотици, корупцията ни е погълнала до гуша и хората, които трябва да са в затвора, са тези, които определят бъдещето ни.

Каква е стъпката към по-добро, която видя в обществото тази година?

Весела: Мисля, че много млади хора правят стъпки напред, както в започването на свой бизнес, което в момента у нас е изключително трудно, така и в социалната  дейност. Това, което ме обнадеждава, е, че колкото души кажат “Това няма как да стане”, толкова, че и повече, казват “Напротив!” И действат, не мрънкат. Това ме радва.

Ако светът в рамките на една година можеше да се опише с един единствен образ, то този на 2019 г. щеше да е …

Весела: Бъркотия.

Къде откри своето огнище на надеждата тази година?

Весела: В себе си, в дома си, в човека до мен, в работата си.

Кое е твоето послание, с което изпращаш 2019 г.?

Весела: “Ако хората не те разбират, не се притеснявай. Те чуват твоя глас, но това, което е в ума им, са техните собствени мисли.”