Да намериш смисъл дори в безнадеждните ситуации
Книгата “Човекът в търсене на смисъл” е издадена през 1946 година. Авторът Виктор Франкъл описва живота си в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно израстване и оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват почти всичките му близки – майка, баща, брат и бременна съпруга, Виктор Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл. Той иска да научи читателите, че дори и в най-ужасните обстоятелства, по време на глад, студ и нечовешко отношение, вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ. На хората може да им се отнеме всичко, освен едно: свободата да изберат своето отношение при всякакви обстоятелства и да вървят по свой собствен път.
Авторът показва лагерниците като обикновени хора, които имат своите страхове и борби. Някои от тях обаче избират да действат с достойнство и доказват, че човек може да намери смисъл дори в безнадеждните ситуации. Само тогава може да превърне личната си трагедия в триумф, а страданието – в достижение с общочовешки характер.
Какво друго ще научите от книгата „Човекът в търсене на смисъл“?
Франкъл смята, че всички хора трябва да поемат отговорност за хода на историята, като научат колкото се може повече за нея и покажат уважението си към онези, които са я оформили. Много от заключенията на автора вършат чудеса в един свят, който е лишен от смисъл. Книгата е разделена на три части: „Преживявания в концентрационния лагер“, „Основни идеи в логотерапията“ и „Основания за трагичен оптимизъм“.
Преживяванията в концентрационния лагер
Първата част от книгата е посветена на преживяванията на автора в концлагера. Едва ли има думи, които да могат да обрисуват ужасната картина в това място. Виктор Франкъл е един от малцината, оцелели там, където шансовете да умреш са по-големи от тези да останеш жив. Той разбира, че безразличието към смъртта всъщност позволява на хората да оцелеят. Франкъл казва, че всички затворници в концентрационен лагер преминават през няколко фази след пристигането си в лагера. Според него най-важната фаза е тази, в която трябва да приемеш, че всеки момент може да умреш. Това помага на човек да оцелее. Безразличието към смъртта, позволява на затворниците да се предпазят от ужасите наоколо и да направят необходимото, за да останат живи.
Всички неща, които днес приемаме за даденост, са били силно ограничени в концентрационните лагери: храна, облекло, сън, почивка, забавления. Като се отдават на настоящето и не мислят за бъдещето, затворниците изграждат апатията, която им помага да издържат и да продължат. Понякога единственият начин да оцелееш е да се предадеш на смъртта.
Тази книга не си поставя за цел да изложи факти и събития, а лични преживявания и страдания на милиони лагерници. Това е историята на един концлагер, видяна отвътре и разказана от един от оцелелите. В центъра на този разказ стоят не големите ужаси, вече предостатъчно описвани в други книги, а неизброимите дребни разновидности на тормоза. Авторът търси отговор на въпроса: „Как се отразява всекидневният живот в концентрационен лагер върху съзнанието на лагерника?“ Повечето от описаните събития са се случили не в големите и прочути лагери, а в малките, където се извършва голяма част от истинското изтребление.
Външният наблюдател лесно може да добие погрешна представа за лагерния живот, примесена със сантименталност и жалост. Какво знае той за суровата битка за съществуване, която бушува вътре?! Това е безмилостна борба за насъщния хляб и за живот. Франкъл споделя, че общо взето, съумяват да оживеят само онези, които след години влачене от лагер на лагер са загубили всякакви скрупули в борбата за съществуване. За да се спасят, те са готови да използват всички средства – честни или не, дори груба сила, кражба и предателство.
Три фази в психическата реакция към лагерния живот
След като се проучват голямо количество данни, натрупани в резултат на наблюденията и преживяванията на много лагерници, се открояват три фази в психическата реакция към лагерния живот:
- Периодът след постъпването. Симптомът, характеризиращ тази фаза, е шокът. При известни условия шокът може дори да предхожда формалното постъпване в лагера.
- Периодът на потъване в лагерния ритъм. В тази фаза лагерникът преминава в относителна апатия и постига нещо като емоционална смърт. Независимо от вече споменатите реакции, новопристигналият лагерник се опитва да притъпи болките и страховете си. В тази фаза лагерникът наблюдава заобикалящата го среда невъзмутим. Той стои безчувствен, докато внасят дванадесетгодишно момче, принудено да стои мирно в снега с часове или да работи навън босо, защото за него няма обувки. Отвращението, ужасът и съжалението са емоции, които вече не могат да се изпитат истински. След няколко седмици в лагера страдащите, умиращите и мъртвите са станали обичайна гледка, която трудно може да развълнува някого.
- Периодът след освобождаването. Със сигурност освободеният лагерник се нуждае от специални и духовни грижи. Трябва да се има предвид, че човек, подложен на такъв огромен психически натиск в продължение на толкова дълго време, е естествено застрашен след освобождението си. Тази опасност е психическият отговор на напрежението и стреса. През третата фаза се забелязва, че хората с по-слаба психика не могат да се избавят от влиянието на бруталността, която ги е заобикаляла в лагерния живот. Сега, вече свободни, те мислят, че могат да използват свободата си безнравствено и безмилостно. Всичко, което се променя за тях е, че вместо потиснати сега те стават потисници. Много бивши лагерници оправдават поведението си със собствените си ужасни преживявания. Само с времето тези хора могат да бъдат върнати отново към истината, че никой няма право да върши зло, дори ако му е било причинено такова. Хората трябва да се стремят да спазват тази истина, иначе последиците ще бъдат много лоши.
Основни идеи в логотерапията
В тази книга д-р Франкъл обяснява преживяванията, които го довеждат до откриването на логотерапията. Прекарвайки дълго време в нечовешки концентрационни лагери, той търси смисъла на живота и го намира. Думите на автора звучат напълно правдиво, защото почиват на преживявания, твърде дълбоки, за да бъдат фалшиви. Той разграничава логотерапията от психоанализата в няколко прости изречения. Психоанализата приема човека преди всичко като психика с очертания и пътища, по които се преминава при изпълнението на определени условия. При логотерапията нещата стоят различно. В основата е онова, за което човекът копнее най-дълбоко, а именно да постигне смисъл в живота си.
Мотивационната теория, залегнала в основата на подхода на Виктор Франкъл, се насочва към така наречената от него „воля за смисъл“ за разлика от „воля за мощ“ и „воля за удоволствие“. Днес все повече пациенти се оплакват от чувство на безсмисленост. Много от болестите и тревогите на нашето време могат да се обяснят с тази фрустрация на „търсенето на смисъл“. Резултатът от това състояние са депресия, агресия и пристрастяване. Целта на логотерапията е посредством феноменологичен анализ да се опише процесът на възприемането на смисъл, за да се установи как хората намират цел и посока в живота. Вследствие на това достигат до чувството за себеосъществяване. Според д-р Франкъл смисълът може да се открие в извършването на някакво дело, в създаването на произведение или в преживяването на нещо (изкуство, природа, култура).
Животът има свой собствен смисъл и от вас зависи да го откриете.
Ако попитате някой велик шахматист кой е най-добрият ход в шаха, той просто ще ви погледне с недоумяващо лице. Няма такова нещо. Има най-добър ход във всяка игрова ситуация, но няма общ ход, който да надминава всички останали. Смисълът на живота е същият. Той зависи от вашите решения и ситуации. Именно това твърди логотерапията и тя преобръща с главата надолу често срещаното погрешно схващане, че първо трябва да откриете смисъла на живота си, преди да можете да живеете най-добрия си живот. Вместо това начинът, по който действате, и отговорността, която носите за решенията, които вземате, определят чувството ви за смисъл на живота.
Например Франкъл намира смисъл, когато е принуден да работи през нощта – бос, по заледени скали и през големи локви. Той мисли за жена си, представя си лицето ѝ в облаците и намира радост в този момент.
Накарайте страховете си да се сбъднат, за да изчезнат напълно.
Друго нещо, което логотерапията прави, е да дава възможност на хората да се фокусират върху вътрешното си състояние, вместо върху външните фактори. По този начин им дава усещане за контрол върху собствения им живот.
Например, ако се страхувате, че ще започнете да заеквате, може да си мислите, че вината е във вашата среда (много често в присъствието на непознати хора). След като използвате нещо, което Франкъл нарича парадоксално намерение, можете да обърнете ситуацията и да поемете контрола. Всъщност започвате да заеквате само, защото се страхувате, че ще започнете да заеквате. Парадоксалното намерение преобръща това, като ви кара да принудите страховете си да се сбъднат. Трябва да направите точно това, от което се страхувате. Парадоксалното намерение е практика за освобождаване от невротични навици или мислене, предприета, за да бъдат идентифицирани и напълно премахнати.
Франкъл смята, че справянето с неврози често е възпрепятствано от потискането на симптомите им. Той окуражава хората да вървят в посока на симптома, за да увеличат осъзнатостта си за него и съпътстващите последствия. Също така помага на хората да видят колко абсурдни могат да бъдат страховете и тревогите им. Ще забележите, че щом умишлено накарате страховете си да се сбъднат, те напълно ще изчезнат.
Основните казуси, които книгата решава
Виктор Франкъл описва преживяванията си като затворник в концлагера Аушвиц по време на Втората световна война. Той също така разказва за действието на логотерапията, която помага на хората да намерят смисъл във всичко, което правят. Първата част на книгата се състои от анализ на преживяванията на автора в концлагерите, докато втората част въвежда идеите му за смисъл и цел в живота.