Да погледнеш през чуждите очи от миналото
Отзвуци от миналото и настоящето в изкуството и вдъхновението – разговор с Елисавета Станчева
За нея изкуството е като първа любов. А всъщност се появява късно в живота ѝ – както често става с истинската любов. Светът на Елисавета се върти в технологичните сфери, докато не решава в “свободното си време” да запише магистратура „Сравнително изкуствознание“ в НБУ. Постепенно, но съвсем не плахо, пътят ѝ като изкуствовед започва със срещи и разговори, и откриване на почти забравени картини.
Първоначалната страст се подрежда в отделни проучвания, търсене в архивите на миналото, концепция и кураторство на изложби, писане на сценарии на документални филми и издаване на монографии. Един от най-популярните ѝ проекти е преобразяването на най-старото кино в България – „Влайкова“. Тя е инициатор на дарителска кампания за изрисуване северната стена на киното.Елисавета Станчева бе гост на подкаста „MADAMSKO представя“ дни преди премиерата на нейния филм “Христо Берберов – портрет на един художник”, част от онлайн изданието на фестивала Master of Art.
В деня преди да публикуваме това интервю – 15-ти март 2022 г. заедно с д-р Анжела Данева и д-р Владимир Димитров тя представи книгата „Отзвуци. Христо Берберов (1875 – 1948) и неговото наследство“
Голяма част от разговора ни в подкаста остана “зад кадър”, а тя ни сподели толкова интересни неща. Нека да продължим разходката си заедно ….
Как би описала опита си в изкуството?
Това е детективска работа. Едно интересно състояние – опит да се пренесеш във времето, когато тези хора са живели. Нужно е да си представя много добре къде са се намирали, защото от наша гледна точка, събития от миналото може да изглеждат по един начин, но съвременниците най-вероятно са ги възприемали по съвсем друг.
Човек следва да опита да погледне през чуждите очи от миналото или да се абстрахира от настоящето си знание, наблюдавайки трети човек в друго време
Това е много интересно, цялостно вживяване в друг свят и в друго време.
В какви моменти хората се обръщат към изкуството?
Ако става въпрос за визуалното изкуство, някои творби карат хората да му обръщат гръб по-скоро, след като го срещнат (смее се). Но мисля, че трябва да направя една кратка бележка – какво е според мен изкуство въобще. И също така един малък призив към хората, които се обръщат към изкуството например, когато искат да направят подарък.
Важно е да знаем, че не всички сувенири, които намираме в множеството магазини, можем да класираме в категорията “изкуство”
Всеки, разбира се е свободен да твори за вкъщи, да прави сувенири, това са страхотни и обогатяващи личността занимания, но не можем да твърдим, че всичко това е изкуство, което останалите да консумират безкритично, защото по този начин, за съжаление, се сформира генерално лош вкус.
Моята препоръка е, човек да се обръща към изкуството и го търси – за себе си или за подарък, да придобива творби на съвременни автори, за да подпомогне тяхната дейност и тази на представляващите ги галерии.
Също така да се търсят стойностни произведения, които имат проследима история, може би автор, за когото може да се прочете, а защо не и такава покупка да инспирира едно собствено разследване. Не е задължително произведението да е много скъпо, за да има художествена или историческа стойност, която обаче със сигурност не е приравнима със сувенирната живопис.
През годините изследваш много лица от изкуството,
кое име оказа най-силно влияние за теб?
Изкуството е като първата любов. Константин Щъркелов е моята първа любов в изкуството. Той всъщност е този, заради когото се впуснах в занимания с изкуство. Бях силно затрогната от съдбата на този голям наш акварелист, който е звезда на нашата артистична сцена преди 1944 – 1947 г.
По-късно, след като му е отказан достъп до художественият живот за дълго, отново бива реабилитиран, но късният му творчески период е несравним с това, което познаваме от неговия зенит като творец преди смяната на политическата и социална парадигма у нас. Исках да разбера повече за живота му, защото съдбите на художниците са ярки, осветени от тяхното творчество и привличат любопитство с техните чувства и мисли, които се разчитат от творбите им. Ето защо се записах да уча изкуствознание – интересувах се от контекста, в който живее и твори автора.
Елисавета Станчева по време на изложба в Софийска градска художествена галерия с книгата за Константин Щъркелов, на която е съавтор
През 2017 г. си куратор на изложба “Не/познатите” – истории за Константин Щъркелов, тогава ли всъщност научи какво е да бъдеш куратор?
Да, точно така. Кураторът трябва да поднесе интересен разказ на публиката, разполагайки с един набор от произведения. Кураторът избира 20 от например 50 произведения и поставя фокус на изложбата, около който създава разказ. Защото само окачването на картини на стената, със заглавие, от коя година са и с каква техника са направени, не е интересно за хората.
Нужно е да бъде привлечен интересът на широката публика, защото в днешно време светът е пренаситен визуално.
Ние сме изцяло атакувани от образи, сами насочваме вниманието си към екраните. “Тук и сега има 10 картини, обърнете им внимание, защото са много интересни” не върши работа. По друг начин трябва да общуваме с аудиторията и особено с по-младото поколение, за което разказ от 3 минути може би е някакъв максимум, който биха слушали.
Изложба „Непознати истории“ за Константин Щъркелов (2017 г.)
По време на пандемията и затворената социална реалност, участваш в организирането на виртуални изложби – това се случва за първи път в България. Продължават ли да се случват и сега?
Да, но по различен начин. Например, не можем да покажем някои изображения по друг начин, освен дигитално, защото те са отпечатани във вестници, които обикновено човек не притежава. Не можем да изложим просто така 90 вестника, те се съхраняват в архив, може да са в процес на реставрация. Дигиталната форма е много полезна за такъв тип изложби. Ние, например, с помощта на дизайнери, оформихме дигитални ретро табла и “поставихме” в тях ред карикатури, които “изложихме” дигитално.
Малко след това направихме и серия от гостуващи изложби
с творби на Теньо Пиндарев
Тя представляваше 7-8 произведения, в рамки на стативи, които поставихме във фитнес студио, в бирария, в ресторант, във фризьорски салон. Добавихме към тях описание и QR код, който водеше към вече съществуващата дигитална изложба – така комбинирахме двете форми на присъствие, всяка от които има своите предимства и недостатъци.
Гостуваща изложба „Теньо Пиндарев“
Първата част от нашия разговор може да чуете в аудиоформат в каналите ни в SoundCloud и Spotify, а избрани моменти от него, както и кадри от трейлъра на филма “Христо Берберов – портрет на един художник” – вижте във видеото в нашия You Tube канал.
