Да поговорим за разстройствата от аутистичния спектър
Познато ни е, че аутизмът е разстройство на нервно-психичното развитие, което се проявява в ранна възраст.
Характеризира се с качествени нарушения на психичните функции в три области: поведение, комуникация, социални взаимоотношения. Обикновено симптомите се проявяват до третата година от развитието на детето, но вариациите им са огромни. Ето защо, често за специалистите е трудно разпознаването и диагностицирането им в ежедневната практика. През последните години разстройствата от аутистичния спектър драматично нарастват.
Диагнозата на разстройство от аутистичния спектър става основно чрез фокусиране върху начина на общуване и реципрочност в поведението на детето спрямо родителите и заобикалящата го среда
Липсата на желание за комуникация, т.н. „откъснатост“, липсата на очен контакт и разбиране от страна на детето за случващото се около него са първите признаци, насочващи към разстройство от аутистичния спектър. Много често възниква съмнение, че детето не чува и е необходимо изследване на слуха за установяване или изключването на органична причина.
По отношение на развитие и разпространение, научните изследвания установяват, че състоянието се среща 3–4 пъти по-често при момчетата спрямо момичетата.
Разстройствата от аутистичния спектър често са в коморбидност с други нарушения на нервно-психичното развитие
Такива могат да бъдат хиперактивно поведение, дефицит на внимание, влошена координация и сензорни нарушения, депресивност в по-късна възраст.
За последните 80 години са изказвани множество теории и становища по темата, засягащи както психологични фактори, условия на социална среда, така и влияние на родители и семейство.
През 40-те години на 20-ти век д-р Лео Канер и д-р Ханс Аспергер избират за определение на състоянието един и същ термин – „аутизъм”. Произходът идва от старогръцки αὐτo- или αὐτός- „аз“ „сам”.
Клиничната картина е разнообразна и индивидуална в различните етапи на развитие, но няколко са общите характеристики:
• отсъствие на емоционален контакт с другите хора;
• стереотипно поведение, повторение и видима натрапчивост;
• тежък дефицит или затруднения при употребата на реч и комуникация;
• тежки затруднения в обучението;
• поява на разстройството от раждането до 30-месечна възраст;
Много изследвания върху близнаци дават основание за доминиращата и до днес хипотеза за генетична предиспозиция на аутизма
Освен генетичните особености обаче, с масовото навлизане на психоаналитичната парадигма през 60-те години се изказва хипотезата, че нарушението е следствие на неадекватно родителство и нарушени модели на емоционално свързване на детето с родителите.
Причината за аутизма все още е неизвестна. Има теории, които твърдят, че уврежданията на детския организъм и на централната нервна система се случват още пренатално или скоро след раждането на детето.
Активно се изследват следните фактори като: генетични и хромозомни аномалии, метаболитни нарушения, болест и възраст при майката, имунна недостатъчност, неврологични нарушения и други.
Вероятно при едни от случаите са важни генетичните фактори, при други имат значение перинаталните обстоятелства и дистрес, а понякога комбинацията от генетична предиспозиция и епигенетични фактори на околната среда обясняват нарушенията, асоциирани с аутизъм.
При хората с разстройства от аутистичния спектър и особено при тези със синдром на Аспергер, се наблюдават комбинация от силни способности в определена област и тежки дефицити в други
Нека се спрем и на нарушенията в екзекутивните функции. Знаем, че това са умения, свързани със способността ни да управляваме поведенеито си. Помагат ни, да разбираме реакциите на другите, както и да се адаптираме в отговора си спрямо ситуацията. Екзекутивните функции са високо ниво на мисловни процеси, които управляват поведението ни. Свързани са със способността да се мисли за проблем и да се изготвят стратегии за неговото решаване на базата на нашия минал опит. С други думи когато са налице проблеми с екзекутивните функции, всяка задача, която изисква съсредоточаване, планиране, памет и гъвкаво мислене, представлява предизвикателство за индивида.
Ролята на хормоните в тези разстройства също е от изключително значение
Серотонинът например е важен за развитието на социалните умения по време на ранното детство. Недостатъчната серотонинова стимулация в ранните етапи на живота може да доведе до нарушения в метаболизма и регулацията му. Адекватни нива на серотонин са необходими за развитието на близки взаимоотношения и социални умения в ранните години от живота на всеки човек. Кортизолът е друг хормон, заради когото децата с аутизъм често срещат трудности при адаптирането към промените. В групата на децата с аутизъм е установен значително по-висок серумен кортизол, в отговор на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната верига в следствие на стресови събития.
Разбира се, както всички нарушения и симптоми, така и тези от аутистичния спектър се проявяват с различни по тежест поведенчески промени
Не всички деца с аутизъм проявяват цялата палитра от симптоми. В науката са известни различни диагностични методи в помощ на установяването, превенцията и работата с такива пациенти. Едни от основнитв конструкти, които се следят са абнормната игра, липсата на социална свързаност, нарушената вербална и невербална комуникация, стереотипни прояви в поведението, сензитивност.
Различни фактори имат роля в развитието на нарушенията на мозъка и симптоматика на аутизъм. Водещи са тези от групата на генетичните промени (най-често мутации на гени, които се унаследяват от родителите). Ролята на майката и бащата също е изключително важна за здравето на бебето и развиващото се дете.
Редица изследвания показват, че деца с аутизъм се раждат в семейства, където родителите, майка или баща, са в по-напреднала възраст
Друго важно условие за предпоставка за развитие на аутизъм е здравословното състояние на майката по време на бременност. Различни вирусни или бактериални инфекции могат да увеличат шанса за развитие.
И не на последно място е ролята на стреса, който преживява майката по време на бременност. Както знаем при стрес се активира хипоталамо-хипофизо-адреналната ендокринна система, което е свързано с повишена продукция на стресови хормони (кортизол, адреналин и норадреналин) и повишената им концентрация в кръвта на майката би могла да доведе до увреждане на плода.
И въпреки всички научни, клинични и практични данни за разстройствата от аутистичния спектър не бива да забравяме, че всяко дете е свещено
То носи своя свят и ние възрастните сме длъжни да го уважим и да бъдем партньори в неговия изследователски опит. Подкрепящи, любящи, търпеливи и разбиращи значими други – от такива около себе си имат нужда специалните деца, а всяко дете е уникално само по себе си.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
