Даниела Ламбова за баланса между фотографията и кулинарията
„Филолог, който след години на ръководни позиции в голяма корпорация, реши да поеме риска да изгради нова, творческа кариера“
Снимки: Личен архив на Даниела Ламбова
Даниела Ламбова развива кулинарния си блог Dani’s Cookings, а покрай него е проявила и интерес към фотографията. Отделя години учене, усъвършенстване и сериозен труд, преди да превърне хобито си в професия. Споделя, че в последните години, голямо удоволствие ѝ носи и преподаването на уроци по фотография и сладкарство. Немалка част от предишната ѝ кариера е била свързана с обучения, менторство и документация на процеси. Това е и причина съвсем естествено да започне да споделям знанията и уменията си и в новото си поприще. В момента развива собствена платформа за онлайн обучения на български, която да бъде в помощ, както на начинаещите сладкари, така и на създатели на кулинарно съдържание.
Кое е това нещо, което Ви вдъхнови да развиете фотографските си умения и да ги практикувате професионално?
Любовта към изкуството, най-общо казано. Като дете си мечтаех да рисувам, но не съм мислила да се развивам в тази област. Във фотографията открих възможност да сбъдна детската си мечта. А всъщност всичко започна от блога – реших, че за да изпъкне той сред масата сайтове с рецепти, трябва да се отличава с красиви фотографии. Затова си наложих да се науча да правя такива. Но тогава не очаквах, че толкова ще ми хареса да снимам, че да искам да го правя и професионално.
Как се зароди интересът Ви към кулинарията?
Винаги съм обичала храната, особено десертите, а най-много ме привличаха красиво украсените торти в сладкарниците, списанията и книгите. Като дете четях готварски книги без илюстрации и си представях как ще изглеждат десертите, които нямаха снимки.
Никога обаче не съм искала да бъда сладкар. Дълго се питах защо и в един момент си изясних: за мен приготвянето на десерти е нещо специално, което не мога да си представя да правя от сутрин до вечер в големи количества. Това ще разруши удоволствието ми, ще превърне това магическо занимание в тривиално. Много по-голяма радост ми е да помагам на другите да си приготвят красиви и вкусни десерти в техните домове.
Срещате ли предизвикателства когато съчетавате кулинарията с фотографията?
Предизвикателствата са най-вече организационни.
Проблемът е, че ако се занимаваш с много проекти едновременно, както правя аз, е по-трудно да постигнеш успех с всички.
Знам, че разпиляването на силите и вниманието не е много положително в дългосрочен план, но твърде много ми харесва всичко, което правя, за да се откажа от което и да е. И блога, и фотографията, и курсовете ми са части от моя личен бранд, които искам да си останат такива.
Разбрах, че сладките храни са Ваш най-голям порок. Това ли е една от причините да ги приготвяте здравословно?
Причините да започна да правя по-здравословни десерти са две: първата е, че синът ми е наследил същото влечение към сладкото като мен и в един момент започна да опитва от всичките ми десерти, които приготвях за блога. Затова реших да се ориентирам към по-здравословни сладкиши, доколкото това е възможно. А всъщност това беше само повод – основната причина е, че аз много исках да експериментирам с нови продукти. Сладкарството е необятна тема, дори когато става въпрос само за стандартни печива. А ако се гмурнем в темата на диетичните десерти, пред нас се открива един нов свят със съставки, които реагират по различен начин и ние трябва да се научим как да ги съчетаваме за най-добър резултат.
Искам да подчертая, че „здравословни“ сладкиши е субективно понятие: трудно нещо може да бъде наистина здравословно в големи количества, ако съдържа много концентрирани въглехидрати. Така че е най-добре да не прекаляваме с нищо. Все пак, ако сме любители на сладкото, по-добре е да избираме домашните десерти с ясни съставки пред тези от магазина.
Целта на моя блог е да дава изпитани рецепти за всеки вкус и диета. Затова в него винаги ще има място и за класически десерти.
Когато приготвяте десерт, следвате ли Вашите рецепти или импровизирате?
Рядко правя сладкиши просто за удоволствие, защото все създавам съдържание за блога. Но ако ми трябва нещо за повод, понякога приготвям старите си рецепти. Обикновено избирам някоя с недобри снимки или с нещо за преправяне, за да използвам повода, че съм я приготвила пак.
Иначе вкъщи си имаме любими рецепти, които правим по-често. Такива са Напуканите сладки „Червено кадифе“, които детето ми много обича.
На трети юни е стартирал един Ваш проект, а именно – подкаста „Инкубатор за мечти“. Разкажете за него
Отдавна имах нужда от пространство, различно от кулинарния ми блог, в което да разговарям със събеседници, направили промяна в кариерата си. Знам, че в България има много хора, които мечтаят да променят работното си ежедневие, защото настоящото не ги задоволява. Знам също колко е трудно да скочим в неизвестното, колкото и сърцето да ни дърпа натам. Надявам се с този подкаст да помогна на такива хора да дефинират целите и стремежите си по отношение на работата и да направят стъпки за постигането им.
В интерес на истината, започнах подкаста без съвсем ясна цел за кого точно е предназначен, просто като израз на нещо, което имах нужда да направя. Постепенно си изясних, че голяма част от хората, които ме слушат, са блогъри и създатели на съдържание. Това естествено насочва темите именно към такава аудитория: творчески личности, практикуващи различни професии, които копнеят да се занимават по цял ден с това, което им харесва. Аудио форматът е голямо предизвикателство за мен, но точно така се усещам по-близо до събеседниците и слушателите.
Засега има 8 епизода: понякога пропускам седмици, защото нямам време за него. Надявам се лека полека той да се превърне в една полезна аудио библиотека от вдъхновяващи и информативни разговори.
Рецептите Ви са достъпни както на български, така и на английски. Дали да очакваме и подкаст на втори език?
Засега по-скоро не. Идеята на „Инкубатор за мечти“ е да разисква теми, свързани с българската ни среда, защото нашите условия на живот и работа са доста по-различни, отколкото тези в повечето други държави. Не задължително по-лоши, в някои отношения дори напротив. Но предвид различността, много съвети идващи от чуждоезични блогове, подкасти и курсове са неприложими тук.
Почти от самото начало на блогърството си съм се стремила към международна аудитория. Но в крайна сметка това повече пречи, отколкото помага по ред причини. Ако сега започвах, щях да приоритизирам коя аудитория ми е по-важна и щях да го направя само на един език.
Това, че подкастът и новата ми платформа са на български не означава, че няма да продължавам да създавам и съдържание на английски. Но истината е, че в момента имам толкова много дини под мишницата, че нямам място дори да помисля за повече.
Освен, че радвате аудиторията си с неустоими рецепти и ги срещате с вдъхновяващи жени, какви са другите Ви страсти?
Когато съм в почивка, разпускам с фотография на хора и пейзажи. Това е моят начин да си върна вдъхновението.
Винаги съм била абсолютен меломан с пристрастие към всякакви електронни жанрове. А покрай сина ми, който от малък е ориентиран към музиката, преоткривам някои известни рок групи и композитори и даже започнах да ги харесвам повече.
Обичам също да чета книги като редовно имам по 4-5 започнати по едно и също време.
Мечтая си да се уча да рисувам. Преди 2-3 години, запалена от няколко урока в Skillshare, си купих акварели, четки и скицник. За това обаче трябва постоянство, а аз време нямам за хобита в момента.
Също си мечтая да пиша още книги, но и това засега не успявам да добавя към приоритетите си.
И за финал, как бихте описали себе си с три думи?
Трудно е да са само три, но може би: креативна, амбициозна и благонадеждна.
Всъщност креативността включва в себе си доста разпиляност, импулсивност и сблъскващи се идеи. Всичко това обаче магически се подрежда, когато ми поискат конкретни предложения за проект или трябва да изпълнявам задача за клиент. Най-голямата ми мотивация и вдъхновение са да има някой, който очаква нещо от мен – тогава се организирам най-добре.
