Дарина Маркова: Пет качества, с които студент оцелява в Уест Енд

Дарина Маркова-Darsy e сред обещаващите артисти на музикалната сцена, както у нас, така и зад граница. Ремиксът на актуалния ѝ Dopamine, дело на Fabrizio Parisi, излезе преди броени дни, но вече се радва на изключително топъл прием от медиите и клубните среди във Великобритания. Там е и нейният постоянен адрес като студент по музикален театър. Дарина е част от арт програмата на Cambridge School of Creative Industries, Anglia Ruskin University, но още през 2022 г. участва в първите си прослушвания за курсове по Музикален театър в West End Stage – Англия и в Berklee College – Бостън, САЩ.

Животът ѝ между Кеймбридж и Лондон през последната година е осеян с кастинги, на които българите са малцинство. Какви качества трябва да притежава един студент, за да оцелее в театралните среди на английска земя? Вижте какво споделя Дарина от първо лице.

Чувство за хумор и импровизация

Първият ми кастинг за театрална постановка на живо в Лондон, откакто се преместих тук, беше за една от ролите в Robin Hood: Babes in the Wood pantomime, организиран от Gazelle Theatre от октомври до декември 2024. Това за мен бе специално преживяване, защото участвах в класическо английско шоу, което е с голяма традиция в театралния свят. Подборът мина през няколко етапа – предварителни аудишъни, последвани от групови репетиции, на които ни дадоха възможност да покажем умението си за импровизация, физическо присъствие и хумор.
Всеки от нас беше призован да разиграе различни ситуации, да се адаптира към колегите си на сцената и да покаже истинския си потенциал. Тогава ми направи впечатление, че екипът, който ни подготвяше, беше изключително отдаден. Подходиха с уважение към всички актьори и създадоха много отворена и подкрепяща среда за творчество. Насърчаваха ни да бъдем смели и да изразяваме себе си, без да се страхуваме от неуспех. Това беше ключово за атмосферата – всичко беше насочено към творчеството и откритостта.
Организацията беше на много високо ниво – репетициите бяха добре структурирани, а всеки знаеше какво се очаква от него. Това ми позволи да се фокусирам върху самото изпълнение и да се доверя на колегите си, което беше невероятно важно за цялостната екипност и синергия на представянето. Конкуренцията беше жестока, защото всички участници бяха невероятно талантливи, но не усещах напрежение. Напротив, беше вдъхновяващо, защото всеки беше готов да учи от другите и да се мотивира за още по-добро представяне.

Способността да се адаптираш към различни ситуации

Един от важните уроци, които научих, беше, че в пантомимата, освен талант, е важно да имаш способността да се адаптираш към различни ситуации, в зависимост от реакциите на публиката. Това е нещо уникално за жанра – публиката не е само пасивен наблюдател, тя е активен участник в процеса и трябва да реагираш на всяка тяхна реакция. Това беше истинска школа за импровизация и сценично присъствие. Много се развих като артист и открих нови начини да свържа публиката с персонажа си. Преодолях притеснението си и осъзнах колко много ми е дала програмата по Музикален Театър в Американски колеж в София. Благодарение на нея не отстъпвам по подготовка на тези, които тук са започнали да се развиват в театралното изкуство още от най-ранна възраст и в трите направления. Оцених приноса на дисциплината и редовните репетиции, които винаги спазвах в колежа, те ми помогнаха да съм готова за подобни предизвикателства в Лондон.

Да си в топ форма 24/7, 365 дни в годината – особено през декември

Основна разлика между кастингите в България и тези в Лондон е в тяхната достъпност – тук разбираш за прослушване на принципа „Един приятел ми каза“, ако въобще имаш късмета да чуеш, че се случва нещо. В Лондон се ползват всички масови средства за комуникация, за да се привлекат максимален брой независими артисти. Освен това там всеки курс, програма или аудишън е с предварително ясно описана структура и цели – нещо, което не съм срещала като практика в България, за съжаление.
В последните 2 години голяма част от консерваторите и университетите правят обучителни програми – как се минава на живо аудишън за Музикален театър. В началото на януари имах възможността да присъствам на такъв курс в GSA (б.а. една от най-престижните консерватории за сценични изкуства във Великобритания), където за два дни получих изключително ценни професионални насоки за целия процес. Разбрах толкова много за себе си – за своите силни и слаби страни, как да разработя и менажирам сама цялото си представяне за всеки следващ аудишън. В Лондон целогодишно има аудишъни, но в периода декември-януари се определят кастовете за следващият сезон и за театрите, и за фестивалите. Това означава, че около декември трябва да си максимално подготвен, дори да имаш екстра репертоар, за да отговориш на всички изисквания на най-желани „open calls“ и да се явиш максимално бляскаво. Получава се голяма натовареност, но си струва и опитът, и получените шансове.

Уважение към всеки участник

Кастингите в Лондон обикновено включват няколко етапа, като се акцентира на различни умения – вокални, актьорски и танцови. Освен предварителната подготовка, често има и упражнения за импровизация и физическо присъствие, което помага да покажеш как се адаптираш в реално време. Екипите подхождат с изключително уважение към всеки участник, независимо от неговия опит, специфики или националност. Атмосферата е много подкрепяща – често те насърчават да експериментираш, да си смел и да изразяваш себе си.
Мащабът на конкуренцията е огромен в Англия. Само в Лондон има десетки висши училища, които подготвят кадрите си през уикенди и ваканции, чрез различни програми и курсове години наред, от най-ранна детска възраст. Отивайки там, нямах идея каква почит и страст имат англичаните към Музикалния театър. Рекламите на театрите са на всеки ъгъл и билборд, примамвайки публиката – нещо, което дори в Ню Йорк близо до Бродуей не може да се види и усети.

Да си мастър на логистиката

Когато аудишъните са на живо и в мащабите на град като Лондон, трябва да цениш времето си и да планираш пътуването си с прецизност до секунда. Живея в Кеймбридж и ми трябват около 45 минути от входната ми врата, за да стигна до сърцето на Лондон с бързия влак. Съвсем скоро участвах в един аудишън клас на консерваторията GSA, тя се намира в Гилдфорд, което е на над 2 часа път от Кеймбридж. Обикновено за тези дълги пътувания през уикендите, когато често има реконструкция на жп транспорта, е нужно да се сменят влакове с автобуси и пътят може да се удължи с още поне час.

Ужасно полезни са ми приложенията на жп операторите, с които мога да планирам с точност до минута всяка опция за придвижване и правят пътуването оптимално и много удобно. Обикновено използвам времето докато пътувам за подготовка, преговор, чета или довършвам някакви задачи. Освен точността на транспорта, огромно преимущество е, че всеки студент пътува с над 30% намаление с карта “Railcard”. Въобще – в Англия обичат много студентите си.

Да бъдеш смело сърце

Имах куража да се явя на кастинг, а впоследствие и щастието да бъда включена в West End Calling – престижно състезание за млади таланти, което предоставя изключителна платформа за изява в света на музикалния театър. Състезанието е насочено към изпълнители на възраст от 7 до 21 години, които имат желание да покажат своя потенциал, да развият уменията си и да усетят магията на голямата сцена. Това, което прави West End Calling толкова важно, е шансът да получиш обратна връзка от професионалисти в индустрията – режисьори, актьори и вокални педагози.

Всеки участник има отговорната задача да събере най-силната част от изпълнението си в 90 секунди, както и да си носи нотни листове на избраната песен. Участниците преминават през няколко кръга, като изпълняват свои подбрани песни с професионален съпровод на пиано. Финалът е бляскав концерт с оркестър на сцена в West End. Много млади таланти, които днес са големи имена в театъра, са започнали пътя си именно от това състезание. То не само предоставя видимост и признание, но и насърчава увереността и страстта към изкуството.
За мен участието в West End Calling беше изключително вдъхновяващо. Научих какво означава да се подготвяш за професионални прослушвания, как да извличам максимума от всяка песен, която изпълнявам, и как да се представям уверено пред публика. Срещнах хора, които споделят моята любов към музикалния театър, и получих безценни насоки, които ме мотивират да продължа напред. West End Calling е повече от състезание – това е врата към професионалния свят на театъра и уникална възможност за израстване и вдъхновение.

Да проявяваш постоянство и дисциплина

Музикалният театър изисква от артиста да е професионалист в три направления – вокално, актьорски и танцувално. По отделно заниманията за всяко направление изискват приемливо психическо и физическо натоварване, но събрани в едно са изцеждащи, особено когато с напредване на времето репетициите препускат ежедневно. Смятам, че най-важното за успеха е да си влюбен в това изкуство, така че жадно да попиваш всеки урок, с приключенски дух да гмуркаш във всеки нов проект. Да проявяваш дисциплина на спортист и постоянство на истински артист, а страстта и ентусиазмът ти да са толкова големи, че да предпочиташ да останеш на поредните безкрайни репетиции, вместо да излезеш на бар в петък вечер с приятели.
В музикалния театър често се налага актьорът да мисли извън кутията, като внесе свежи интерпретации и прави смели избори, които изненадват и забавляват публиката. Дори ако играете персонаж, който се откроява, музикалният театър често включва много сътрудничество с колеги изпълнители. Присъствието също е важно – добрият изпълнител знае как да „запълни“ сцената, дори по фин и непретенциозен начин.
Не е за пренебрегване и следното качество – да си съобразителен и находчив. В днешно време всичко е на една ръка разстояние и ти се предлага наготово в платформите, но ако си пренебрегнал подготовката и логистиката едва ли ще извлече и минимална полза от този шанс. В град като Лондон можеш буквално да се изгубиш (колкото и да не вярвах, наскоро ми се случи и беше безнадеждно, пропуснах аудишън, но за щастие ме пренасочиха за следваща дата) и да се попаднеш на абсурдни места. Важно е да можеш да отсееш приоритетите си и да се държиш на фокус.