Световен ден на психичното здраве
Психичното здраве (или психичното благополучие) включва емоционалното, психологическото и социалното състояние на човека. Това е пособността да се справя със стрес, да поддържа междучовешки отношения, да изпълнява ежедневни задачи и т.н. Психичните заболявания и разстройствата са спектър от състояния, които пречат на това благополучие например тревожност, депресия, биполярно разстройство, шизофрения, хранителни разстройства, наркомании и др. Жените често имат по-висока уязвимост към определени видове психични разстройства, поради биологични, хормонални и социални фактори. На 10 октомври честваме Ден на психичното здраве. Целта е да се даде гласност на тези проблеми и да се обърне внимание на образоваността на обществото. Също такаа с отбелязването на този ден се цели да се премахне стигмата около тях, защото за да се реши един проблем първо трябва открито да може да се признае неговото съществуване.
Почти 1 от 7 души в света живее с психично разстройство (всички възрасти и състояния). Депресията засяга приблизително 5.7% от възрастните глобално и по-често жените, отколкото мъжете. Тревожните разстройства започват често още в детството/юношеството и момичетата/жените са по-склонни да имат тревожно разстройство. Систематичният анализ на GBD в 204 държави на 12 психични разстройства показва ясно полови различия в разпространението и бремето на редица състояния.
Видове психични проблеми
Глобалната честота на следродилна депресия е около 17% (мета-анализ на 565 проучвания от 80 държави). Други източници обобщават, че приблизително 1 от 7 родилки изпитва депресивни симптоми.
Преживяното насилие е силно свързано с депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства и опити за самоубийство. Жените, преживели насилие о партньор, са почти 2 пъти по-склонни към депресия и проблеми с употреба на алкохол. Хранителните разстройства се увеличават глобално. Жените са засегнати по-често (по-висока заболеваемост и смъртност), а през 2021 г. честотата при жените е била значително над очакваното в няколко кохорти, обобщава статистиката на Световната здравна организация
Данните на СЗО и Our World in Data показват, че жените системно имат по-висока разпространеност на тревожни разстройства спрямо мъжете в почти всички региони.
За депресията, освен социални фактори, нови генетични изследвания подсказват и по-висок генетичен риск при жените, с женско-специфични генетични варианти.
720 000 души умират от самоубийство годишно. Това е 3-та водеща причина за смърт сред 15–29-годишните. Глобално мъжете умират по-често, но жените понасят по-силен психически натиск (депресия, тревожност).
Каква е ситуацията в България?
България психичните разстройства се оценяват като засягащи около 20% от населението в трудоспособна възраст според някои източници. Проучване на медии и обществеността съобщава, че “всеки пети българин има леки психични проблеми”, и около 4% от населението “тежки душевни разстройства”. Една публикация посочва, че над 1 милион души в България страдат от тревожност (която е форма на невротично разстройство) .
Справяне с психичните проблеми при жените
Първата крачка към възстановяване е осъзнаването, че има проблем.
Много жени израстват с идеята, че трябва да са силни, да се грижат за всички, да не “се оплакват”. Обществото често възнаграждава жертвоготовността и перфекционизма, но не и уязвимостта. Затова признаването на психичен проблем може да се усеща като провал.Истината е точно обратната. Да признаеш, че имаш нужда от помощ, е проява на сила, а не на слабост. Това е първият и най-труден акт на смелост.
Психичните проблеми рядко се изразяват само чрез тъга. Те могат да се проявят по много начини чрез емоционално, физически и в поведението. Често човек изпитва постоянна тревожност, вина или чувство на празнота и безнадеждност. Може да стане по-раздразнителен, да плаче без видима причина или просто да изгуби интерес към нещата, които преди са му носили радост. Тялото също изпраща сигнали като безсъние или прекомерна сънливост, постоянна умора, главоболие, болки в стомаха или мускулно напрежение. Понякога се променя и апетитът, или теглото.В поведението се забелязват признаци като изолация, трудности в концентрацията и опити за „избягване“ на чувствата чрез храна, алкохол или прекомерно използване на социални мрежи.
Ако подобни състояния продължават повече от две седмици, това не е просто лош ден , а знак, че човек има нужда от внимание, почивка и, ако е необходимо, професионална подкрепа.
След като осъзнаем, че има проблем, следва втората и много важна стъпка приемането. То не означава да се примирим, а да спрем да се борим със себе си. Приемането е акт на разбиране и състрадание към собствените ни чувства. Да признаем, че не се чувстваме добре, не е слабост, а човешко. Психичното страдание не ни прави по-малко стойностни, а по-истински.
Важно е да си позволим да потърсим помощ без вина и срам както не се срамуваме да отидем на лекар при физическа болка, така не бива да се колебаем да се обърнем към психолог, когато болката е емоционална. Научните изследвания показват, че психотерапията е най-действената форма на подкрепа при тревожни и депресивни състояния. През последните години все повече хора говорят открито за психичното здраве, но за много жени темата за психотерапията все още носи страх или предразсъдъци. Често си повтаряме, че трябва сами да се справим или че терапията е само за „болни“. Всъщност психотерапията не е признак на слабост, а форма на грижа за себе си – път към по-спокоен, осъзнат и пълноценен живот. Психотерапията е професионален метод за емоционална подкрепа и личностна промяна, в който човек работи с обучен специалист, за да разбере по-добре себе си и трудностите, през които преминава. Тя не е просто разговор, а целенасочен процес, който намалява страданието, изгражда вътрешна устойчивост и подобрява отношенията със себе си и с другите. Съществуват различни подходи от когнитивно-поведенческа и психодинамична до телесно-ориентирана терапия, всеки с уникален фокус.Най-важното е да се избере сертифициран терапевт, с когото има доверие, защото промяната идва постепенно, но е реална и дълбока.
Друг метод на лечение, които би могъл да бъде ефективен е груповата терапия. Груповата подкрепа е пространство на взаимност и разбиране, където хора с подобни преживявания споделят, изслушват се и намират сила един в друг. Тя може да бъде терапевтична, самопомощна или онлайн , но винаги има една цел: да покаже, че никой не е сам в трудностите си. Споделянето намалява тревожността и депресията, повишава самооценката и създава усещане за принадлежност. Най-важното е да се избере сигурна и модерирана среда, в която може спокойно да бъдеш себе си.
