14 ноември – Световен ден за борбата с диабета
🎧 Слушай статията:
Отбелязваме Световния ден за борба с диабета с цел подобряване начина на живот и лечението на хората с диабет.
Заболяването захарен диабет
Захарният диабет е хронично заболяване, което се характеризира с повишено ниво на глюкозата в кръвта. Глюкозата е необходима за производство на енергия, което става във всяка клетка. Тя може да бъде усвоена само в присъствие на достатъчно количество инсулин.
Инсулинът е хормон, който се произвежда в т. нар. бета-клетки на задстомашната жлеза. Той притежава свойството да намалява повишената след прием на храна кръвна захар, като й помага да влезе в клетката.
При диабетиците има пълна или частична липса на производство на инсулин от панкреаса, както и нарушено действие на произвеждания инсулин.
Основни типове – тип 1 и тип 2
- Енотуризъм – екскурзия до винарния свят
- Обичаи на Великден в различни европейски държави
- 6 идеи за великденска декорация
Захарен диабет тип 1
Нарича се още инсулинозависим или ювенилен захарен диабет, защото е характерен за детска и младежка възраст. Около 20% от болните от диабет тип 1 са под 10 годишни. То е доказано автоимунно заболяване, при което има панкреасна деструкция поради нарушена имунна толерантност. Засяга генетично предразположени хора. Авторазрушаването на панкреаса води до увреда на бета клетките в него, от които се секретира инсулин. Това е причината да намаляват бета клетките, а от там и нивата на инсулина. В кръвта на болните се откриват антитела, които са основните причинители на тази деструкция: антиостровни антитела (АОА), антиинсулинови (АИА) и антитела срещу редуктазата на глутаминовата киселина (Анти-GAD-Ат).
Захарен диабет тип 2
ЗД тип 2 е известен още като инсулинонезависим или диабет на зрялата възраст. Около 90 % от диабетиците страдат от този тип. 4% от българското население страда от диабет. Силно свързан е и със наследствеността, дори повече от тип 1. Най-характерно за този тип диабет е инсулиновата резистентност или „болест на инсулиновите рецептори“. Това означава, че периферните рецептори са напълно или частично нечувствителни към инсулин и няма как глюкозата да бъде оползотворена. Затова при това заболяване клетките „плуват в глюкоза, но са гладни за нея“. Втора особеност е генетичната непълноценност на панкреаса, при който се нарушава динамиката на инсулиновата секреция. Инсулинът не е достатъчен, за да поддържа нивата на кръвните захари в норма.
Клиничната картина тук не е бурна, а за съжаление ЗД тип 2 настъпва незабелязано, постепенно, бавно и подмолно.
Рискови фактори
- Наднормено телесно тегло и затлъстяване
- Наличие на първостепенни или други родственици със захарен диабет
- Високо кръвно налягане
- Повишени нива на мазнините в кръвта – холестерол, триглицериди
- Раждане на плод с тегло над 4 кг
- Установен по време на бременност захарен диабет
- Установявана по-рано повишена кръвна захар
- Установено сърдечно-съдово заболяване
Симптоми
- Повишена жажда
- Често уриниране, включително и нощем
- Сухота в устата
- Редукция на теглото
- Отпадналост, лесна уморяемост
- Сърбежи по тялото, особено в областта на гениталиите
- Трудно заздравяващи рани по тялото
В редица случаи може да няма никакви оплаквания от страна на пациентите и повишена кръвна захар да се установи при провеждане на изследвания по друг повод. Затова редовната консултация с лекар е жизнено необходима.