Добра практика ли е да си си приятел с родителите си?

В съвременното общество границите в семейните отношения често се размиват, а традиционната роля на родителите като авторитети се променя. Авторитетът, с кого сме свикнали, вече е изменил своята роля. Сякаш децата са иззели функциите на родителите си и не се впечатляват кой седи срещу тях. Дали обаче родителите не са виновни за това, че нямат авторитет в очите на децата си? От друга страна, все повече хора вярват, че родителите трябва да бъдат не само настойници, но и приятели на децата си. Дали обаче това е добра практика и къде е границата?

Нека започнем от там, че всичко тръгва още в ранна детска възраст. Затова ролята на родителите е много важна, доколко те са осъзнати да предадат на децата си ценности, които ще изградят самостоятелни и мислещи хора или ще предадат несъзнателно някои от своите травми на детето си и ще го осакатят за цял живот. Децата имат нужда от адекватни настойници, които ще са активна част от живота им, не просто някакъв фон. Комуникация, приемственост, любов, разбирателство, хармония са само част от нещата, които семейството трябва да притежава, за да изгради адекватни личности, които след време ще са част от едно по – голямо социално общество.

Децата преминават през много различни етапи на своя живот, учат се всеки ден на нови неща, правят грешки. Ако мама и тати са се погрижили за доброто възпитание още в детска възраст и са посели качествени семена, ще видят добри плодове. Те се раждат чисти и готови да поемат информация, точно като едно бяло платно, а от родителите зависи какво ще бъде нарисувано отгоре – драсканица или шедьовър, това е въпросът?

Предимствата на приятелството с родителите:

• По-добра комуникация

Когато отношенията между родител и дете са изградени на приятелска основа, разговорите протичат по-лесно и открито. Родителите изграждат едно доверие в децата си, което им дава пространство за свободно общуване. Няма го страха от осъждане. Децата имат нужда да се чувстват приемани от своите родители, за да не се налага да търсят тази приемственост извън семейната среда, защото не се знае какво могат да открият там. Семейството е първата социална общност, от която са част децата, така че е важно как ще участват в нея, защото това ще формира погледа им към света и те ще копират заучения модел. От родителите се изисква да създадат спокойна и отворена среда, в която комуникацията да е водещата, така че децата да споделят мислите и проблемите си с лекота.

• Емоционална подкрепа

Родителите могат да бъдат опора в трудни моменти, когато са не само авторитет, но и приятел. Това създава усещане за сигурност и намалява риска от социална изолация. По този начин, ако те създадат безопасно място за тях, децата няма да търсят приемственост на други места. Важно е да се отбележи, че семейната единица е фундамент за интегрирането на един човек в следващите социални групи, от които ще избере да бъде част в бъдеще. Така че трябва да се пипа много внимателно в този аспект, защото щетите може да се необратими след време. Важно е емоциите да се обсъждат и да се изразяват правилно, защото се стига до крайности, които вредят и на двете страни. 

• Изграждане на доверие

Доверието е характеристика, която се печели. В случая родителите са тези, които трябва да направят първата крачка към своите деца, защото ако те  усещат, че има разбиране от възрастните и подкрепа, е по-малко вероятно да крият важни неща от тях или да търсят съвети от неподходящи източници. Шансът за създаване на погрешна представа за важни неща се намалява, защото семейната единица е изиграла правилна роля в създаване на здрави стълбове на доверие. 

Какви са рисковете и предизвикателствата?

• Размиване на авторитета

Родителят е този, който възпитава, поставя граници и учи на дисциплина. Ако връзката е твърде приятелска, детето може да не приеме сериозно родителските указания и съвети. Шансът да се изпусне контролът е много голям, което за възпитанието на едно дете може да бъде доста лош вариант.

• Липса на йерархия

Децата, особено в по-ранна възраст, се нуждаят от ясно очертани граници. Трябва да знаят кой каква роля изпълнява в семейството. Ако родителите се опитват да бъдат „на равни начала“, това може да доведе до липса на дисциплина и отговорност. Хубаво е ако в някакъв момент родителите са на различно мнение по даден въпрос свързан с възпитанието, да го изговорят насаме, а не пред детето, защото така то ще види, че авторитетите не са единни. То ще намери начин в бъдеще да се възползва от това.

• Трудности при вземане на трудни решения

Един родител трябва да умее да каже „не“ и да наложи правила, дори ако това не се харесва на детето. Децата като малки не разбират от какво имат нужда, именно за това са родителите, да ги напътстват. Ако приятелството е на преден план, това може да бъде предизвикателство.

Балансът – ключът към здрави отношения

Най-добрият подход е да се намери баланс между приятелството и родителската роля. Родителят може да бъде добър слушател, да подкрепя и насърчава, но също така да запазва своето място като наставник и авторитет. Важно е да се поддържа уважение и ясни граници в отношенията. Децата имат нужда както от приятелска връзка с родителите си, така и от ръководство и дисциплина, които да ги подготвят за предизвикателствата на живота.

Приятелството между родител и дете може да бъде ценно, но не трябва да измества основната роля на родителя – да възпитава, напътства и поставя граници. Балансът между приятелство и авторитет е най-добрият път към здрави и пълноценни семейни отношения.

---