Как здравето на животните и природата влияе върху нашето собствено здраве?
Когато говорим за грижа за здравето ни, обикновено се фокусираме върху навиците си като хранене с по-здравословна храна, повече движение, добър сън и редовни медицински прегледи, но забравяме, че сме неразривно свързани с околната среда и каквото и да направим, няма да сме добре, докато и тя не е. Животните, които живеят с нас, наличието на зеленина и дървета в градовете, насекомите в градината и дори микроорганизмите в почвата оказват влияние върху поддържането на доброто здраве на хората. Тази връзка е в основата на научен подход, известен като „Единно здраве“ (One Health), който признава, че човешкото здраве не може да бъде отделено от здравето на животните, растенията и околната среда. От 2016 година датата 3 ноември е избрана за Международен ден „Единно здраве“, в които да се обърне по-специално внимание на тази връзка. Отбелязва се чрез образователни кампании, научни конференции, университетски инициативи и публични дискусии, които събират на едно място лекари, ветеринари, експерти по околната среда и научни изследователи.
Според Световната здравна организация (СЗО) повече от 60% от новопоявяващите се инфекциозни заболявания, регистрирани в световен мащаб, произлизат от животни, както диви, така и домашни, което показва защо наблюдението на здравето на животните е съществена част от предотвратяването на потенциални заплахи за здравето на хората. Някои инфекции, известни като зоонози, могат да се предават между животни и хора. Примери за това са бяс, някои форми на грип и салмонелоза. Това не означава, че самите животни трябва да се считат за опасни, а подчертава значението на ветеринарните грижи, отговорното отглеждане на животни и надзора върху болестите. Например ваксинирането на кучета срещу бяс предпазва не само животните, но и хората, които могат да влязат в контакт с тях. По същия начин, следенето на здравето на домашните птици и селскостопанските животни помага за откриването на инфекции, преди те да са се разпространили масово.
Състоянието на естествените местообитания също е от значение. Обезлесяването и разрастването на човешките селища в райони, обитавани от диви животни, могат да доведат до по-чести контакти между хора, домашни животни и диви видове. При определени обстоятелства тези взаимодействия създават нови възможности за разпространение на зарази. Следователно опазването на естествените местообитания и поддържането на здрави животински популации могат да бъдат важни превантивни мерки за общественото здраве.
Когато става дума за здравето ни, не бива да пренебрегваме и насекоми като пчелите, пеперудите и други видове опрашители, колкото и дребни да ни изглеждат. Те са съставна част от процеса на размножаване при някои растения, включително култури, които осигуряват плодове, зеленчуци, ядки и семена. Намаляването на популацията на тези опрашители би затруднило отглеждането на много познати храни, а оттам и поддържането на разнообразно и здравословно хранене за човека.
Връзката между биоразнообразието и храненето включва и здравите почви, които съдържат изключително разнообразие от микроорганизми, допринасящи за кръговрата на хранителните вещества и растежа на растенията. Реките, влажните зони и горите поддържат естествените процеси, които спомагат за запазване на качеството на водата, докато разнообразните екосистеми допринасят за устойчивостта на селското стопанство. Конвенцията за биологичното разнообразие признава биоразнообразието като основен фактор за наличието на ресурси, както и за храненето, лекарствата и други важни условия за човешкото благосъстояние.
Науката все по- често обръща внимание и на начина, по който природата допринася за емоционалното ни състояние и менталното здраве. Проучване, публикувано в научното списание Molecular Psychiatry през 2022 г., изследва ефектите от прекарването на само един час сред природата. Учените наблюдават 63-ма здрави участници, на които е възложено да се разходят или в гора, или по оживена градска улица. Чрез скенер на мозъка преди и след разходките изследователите установяват, че активността в амигдалата, мозъчна област, участваща в обработката на стреса и страха, намалява след разходката в гората. За разлика от това, при участниците, които са се разхождали в градска среда, тя остава непроменена.
Колко време, прекарано сред природата, обаче, е необходимо, за да се усети разлика? Мащабно проучване, проведено от изследователи от Университета в Ексетър и публикувано в списание Scientific Reports през 2019 г., анализира данни за близо 20 000 души в Англия. Установено е, че хората, които прекарват поне 120 минути седмично сред природата, е значително по-вероятно да съобщят за добро здравословно и психическо състояние в сравнение с онези, които през предходната седмица не са имали никакъв досег с природна среда. Интересното е, че няма значение дали тези два часа са прекарани навън наведнъж, или са разделени на няколко по-кратки посещения.
Ето защо наличието на достъпни зелени площи е от особено значение в големите градове, където възможностите за ежедневен контакт с природата могат да бъдат ограничени.
Когато става дума за добро емоционално състояние, кучета, котки и други домашни животни също имат своя принос, защото освен че са страхотна компания, която не ни позволява да се чувстваме самотни, ни насърчават да извършваме повече полезни за нас дейности. Кучетата например изискват редовни разходки, което за нас означава активно време, прекарано сред природата. Бонус точки, ако кучето е от игрива порода. Грижата за животно също може да бъде възможност за нови социални контакти, а също и да донесе чувство за отговорност и цел.
Връзката между човека и природата винаги се усеща както в положителен, така и в отрицателен аспект, например когато има някакъв вид замърсяване, то не засяга един-единствен вид. Ако отровни химикали попаднат в река, езеро или океан, те могат да засегнат водните организми и да продължат по хранителната верига. Някои замърсители могат да се натрупват в организмите на рибите и други животни и е възможно да достигнат и до хората чрез хранене.
Замърсяването е още един пример за обща заплаха за околната среда. Животните, които обитават замърсена среда, могат да имат здравословни проблеми, докато хората, изложени на замърсен въздух, са изправени пред повишен риск от респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Замърсяването на въздуха е свързано и с едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина, а именно антимикробната устойчивост. Когато антибиотици и устойчиви микроорганизми попаднат в околната среда чрез отпадъчни води, земеделски дейности или други източници, условията на средата могат да допринесат за устойчивостта им. Програмата на ООН за околната среда подчертава, че справянето с антимикробната устойчивост изисква координирани действия в сферите на хуманното здравеопазване, здравето на животните, земеделието и управлението на околната среда.
Здравите екосистеми могат да помогнат за намаляване на определени въздействия както например наличието на гори допринася за регулирането на температурата, а влажните зони могат да абсорбират излишната вода.
Концепцията „Единно здраве“ (One Health) може да изглежда свързана с огромни глобални предизвикателства, но много от нейните принципи са приложими и в ежедневието. Опазването на местните зелени площи, избягването на ненужната употреба на пестициди, подкрепата за градинарство, благоприятстващо биоразнообразието, и намаляването на замърсяването допринасят за по-здравословна среда. Дори привидно дребни действия като засаждането на цветя, осигуряващи храна за опрашващи насекоми, или решението да се запази съществуващо дърво, вместо то да бъде ненужно премахнато, могат да подпомогнат местните екосистеми.
Истинската сила на метода „Единно здраве“ се състои в разбирането, че тези различни сфери не бива да функционират независимо една от друга и грижата за самите нас не започва и не свършва единствено с нашето собствено тяло. Качеството на водата, която пием, разнообразието на храната в чиниите ни, въздухът в градовете ни и дори възможностите ни за отдих сред природата зависят от живи системи, които често остават незабелязани. Здравата гора, процъфтяващата популация от опрашители или добре обгрижваното животно могат да изглеждат несвързани с посещението при лекар, но всички те са част от по-широката мрежа от условия, които влияят върху благополучието на хората. Следователно опазването на животните и природата не е просто отделен акт на доброта към планетата, а е и начин за инвестиране в здравето и качеството на живот на настоящите и бъдещите поколения.
