Екологичната мисия на остров Света Анастасия
Остров Света Анастасия е едно от най-емблематичните и мистични места по българското Черноморие. Той е единственият останал обитаем остров в България. Разположен е в Бургаския залив, на около 6,5 километра от брега и носи богата история, вплетена с легенди, религиозно значение, затворнически съдби и културно наследство. Той е не просто красива природна забележителност, а също и пример за това как културното наследство и екологичните принципи могат да се съчетаят в един устойчив туристически модел. Със своето богато историческо минало, природна красота и внимателно планирано развитие, островът привлича все повече посетители, като същевременно съхранява своята автентичност и екологично равновесие.
От духовен дом до политически затвор
Манастирът и духовната роля
Още през XII-XIII век на острова възниква манастир, посветен на Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителката). Той става духовно средище, място за молитва, лечение с билки и съхранение на християнската традиция. През вековете манастирът преживява множество изпитания – пиратски нападения, пожари и разрушения. Според популярна легенда, при едно нападение пиратите се опитали да осквернят храма, но внезапна буря ги помела в морето – знак за небесна закрила над острова.
Манастирът е бил не само място за молитва, но и духовно убежище за хора, търсещи утеха, помощ и надежда. Монасите са се занимавали с писане, лечение с билки и съхраняване на християнската традиция.
През османския период манастирът запазва своята роля на духовен център. Той продължава да привлича поклонници от целия регион – от Бургас, Созопол и околните села. Островът се утвърждава като символ на непреходната вяра, устояла на изпитанията на времето.
Църквата на манастира – макар и малка – е изградена в традиционен православен стил, с икони и стенописи, отразяващи художествени влияния от различни епохи. Каменната архитектура придава на острова усещане за непреходност и святост. Комплексът включвал монашески килии, стопански сгради и кладенец – всичко необходимо за самостоятелен духовен живот.
Днес, макар манастирът да не функционира като действащ, духът му е жив. Част от сградите са реставрирани, а църквата продължава да приема посетители и поклонници
Превръщане в затвор
В началото на XX век съдбата на острова претърпява драматичен обрат. Убежището на вярата се превръща в място на изолация и репресии – политически затвор, в който са затваряни хора с „неправилни“ убеждения по време на бурните десетилетия след Първата световна война.
След 1918 г. България е разтърсвана от политически и социални сътресения. През 1923 г., след преврата срещу правителството на Александър Стамболийски и последвалото Септемврийско въстание, управляващите започват активна репресивна политика спрямо левите сили. Държавата търси изолирани места за политическите затворници – и остров Света Анастасия, със своето отдалечено местоположение, се оказва идеален.
Манастирските сгради са конфискувани и преустроени за нуждите на затвора. Малките килии стават помещения за задържани активисти, най-често обвинени в участие в комунистически или антидържавни дейности. По това време островът получава прозвището „българският Алкатраз“.
Най-емблематичното събитие от този период е дръзкото бягство през 1925 г., когато група политзатворници успява да напусне острова с лодка, организирана с помощта на съмишленици отвън. Това бягство се превръща в символ на съпротивата срещу репресиите и е силно популяризирано от комунистическата пропаганда в следващите десетилетия.
След 9 септември 1944 г., когато комунистите идват на власт, островът е преименуван на „остров Болшевик“ – в чест на бягството и като символ на победата на новата идеология. Името остава до 1990 г., когато Света Анастасия възвръща историческото си име.
Днес историята на острова като затвор е представена в музейната експозиция, която позволява на посетителите да се докоснат до едно от най-мрачните, но и най-интересни лица на миналото. Това е място, където вярата, борбата и свободата се преплитат в един уникален културно-исторически контекст.
Остров Света Анастасия не е просто красива туристическа спирка – той е модел за устойчиво развитие, който вдъхновява с хармонията между човека и природата. Посещавайки го, пътуваме не само през пространството, но и във времето – с отговорност към онова, което ще оставим след себе си.
Какво представлява устойчивият туризъм?
В днешния свят, където пътуването е по-достъпно от всякога, туризмът играе ключова роля в глобалната икономика и културен обмен. Но с увеличаването на туристическите потоци нараства и натискът върху природната среда, културните ценности и местните общности. Именно тук на преден план излиза концепцията за устойчив туризъм – модел на пътуване, който търси баланс между удоволствието от откриването на нови места и отговорността към хората и природата.
Дефиниция на устойчив туризъм
Устойчивият туризъм е форма на туризъм, която отчита настоящите и бъдещите икономически, социални и екологични въздействия, отговаряйки на нуждите на посетителите, индустрията, околната среда и приемащите общности. Или казано по-просто: устойчивият туризъм цели да оставя положителна следа, вместо да причинява вреда – както за местата, които посещаваме, така и за хората, които живеят там.
Стъпките към устойчивост на остров Света Анастасия
Ограничен достъп и контролиран транспорт
Островът има малка площ – около 1 хектар – и е изключително чувствителен към натоварване. Прекомерният брой туристи би могъл да доведе до разрушаване на естествената флора и фауна и увреждане на културно-исторически обекти. Освен това ако стане пренаселено околната среда ще стане по-замърсена и ще се загуби автентечната атмосферана острова.
Затова ограничаването на достъпа не е мярка срещу туристите, а в полза на дългосрочното опазване на това специално място.
До остров Света Анастасия може да се стигне само по вода – с лицензиран кораб, който тръгва от Морска гара Бургас. Плаванията се извършват по фиксиран график, а броят на местата е ограничен. Това дава възможност да се регулира туристическият поток според капацитета на острова и да се създаде организирано преживяване за посетителите. Същевременно така се ограничава въздействието върху околната среда.
Контролиран транспорт – ключ към устойчивостта
Корабите, използвани за превоз до острова, отговарят на съвременни екологични и безопасностни стандарти. Не се допуска частен воден транспорт без специално разрешение. На острова няма моторни превозни средства, което допринася за тишината, чистия въздух и опазването на природата. Придвижването се осъществява пеша, което позволява на посетителите да усетят мястото в неговия естествен ритъм.
Ограничения достъп има предимства. Постига се по-малко замърсяване и шум което съответно осигурява по-добро преживяване за туристите.
От друга страна това допринася за по-дълъг живот на културното наследство и по-голям контрол върху ресурсите и инфраструктурата и защита на местната екосистема и биоразнообразие.
Енергийна ефективност и опазване на ресурсите
Животът и дейността на острова изискват специален подход поради липсата на постоянна инфраструктурна връзка със сушата и ограничени доставки на електроенергия и вода. Съответно са взети определени мерки за енергийна ефективност.
Част от електроенергията на острова се осигурява чрез фотоволтаични панели. Те захранват осветлението, информационните табла и част от съораженията. По този начин се намалява зависимостта от външни енергийни източници. Използват се LED осветителни тела и модерни енергийно ефективни електроуреди, които значително намаляват разхода на ток.
При обновяването на сградите на острова са използвани изолационни материали, които задържат топлината пре зимата и осигуряват прохлада през лятото-без нужда от интензивно отопление или охлаждане.
Политиката на острова е ориентирана към рационално използване на природните ресурси. Има например система за събиране на дъждовна вода, която се използва за поливане и санитарни нужди с цел намаляване на натоварването върху водоснабдителната система.
Туристите и персоналът са насърчавани да изхвърлят отпадъците разделно. Това спомага за по-лесно рециклиране и намалява количеството отпадъци, които трябва да се транспортират обратно до сушата. Освен това заведенията на острова избягват еднократни пластмасови изделия, като вместо тях се използват устойчиви биоразградими алтернативи.
Подкрепа за местни производители и занаяти
Островът е сцена за подкрепа на местните производители и занаятчий, които с уменията и творчеството си допринасят за уникалния дух на мястото. Община Бургас и организаторите на туристическите дейности на острова предоставят възможности за временни щандове, изложби и базари на занаятчии от региона. Често може да се видят ръчно изработени сувенири и аксесоари, керамика, дърворезба с традиционни български мотиви. Предлагат се също така домашни продукти като билкови чайове, сладка, мед и подправки. По време на фестивали, тематични уикенди и празници, островът се превръща в платформа за демонстрации на занаяти на живо-предене, тъкане, рисуване върху керамика и други.
Остров Света Анастасия показва, че устойчивото развитие не е привилегия. С визия, планиране и ангажираност , дори малко и уязвимо място,може да служи като вдъхновяващ пример за енергийна ефективност и опазване на ресурсите. Всеки от нас може да бъде част от промяната като избира отговорно, подхожда с уважение и се стреми не само да вземе, но и да даде нещо обратно на местата, които посещава.
Снимки Фейсбук
