HomeСРЕЩИГалина Борисова: Ако нямате шедьовър, заемете се с друго

Галина Борисова: Ако нямате шедьовър, заемете се с друго

Галина Борисова

Галина Борисова: Ако нямате шедьовър, заемете се с друго

Галина Борисова нарича себе си хореограф „мутант“. Тя е хореограф и изпълнител на повече от 50 спектакъла, представени в Европа и САЩ.

Корица: Виолета Апостолова

Слушай интервюто:

Позната е на публиката с нейните емблематични солови работи: „Хуанита Хилдегард Бо“; „Танцувам Мария Калас“, “anti-GONE-It’s me“, „Тук долу всички люляци умират“, „Как бързо тече животът от януари до декември“, „Вярно с оригинала“. Спектаклите ѝ провокират с концептуални решения, прецизни детайли и чувство за хумор. Инициатор и продуцент на фестивал „Етюди и приятели“. Автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания“. Активен блогър и инициатор на платформата „Предпочитания за танц“.

Носител е на първа награда за хореография за представлението “A Never Ending Story” в Гронинген, Нидерландия. Получава златен медал за солото „Хуанита Хилдегард Бо“ на фестивал “Zemun” в Белград. Последните ѝ проекти са представени в галерия „Етюд“, където е и програматор на пространството. Гост-преподавател в Дънкан Център, Прага; Нов български университет, София и др. 

Само преди дни Галина получи ИКАР за съвременен танц и пърформанс в партньорство с Теодора Попова за „Есмералда и Раймонда“. Представлението ще бъде част от програмата на международния фестивал „Антистатик„. Като медиен партньор на събитието, имахме удоволствието да попитаме Галина за работата и успехите ѝ. Ето какво сподели тя специално за MADAMSKO: 

Като хореограф и танцьор със значителен опит, какви са основните принципи и ценности, които водят вашата творческа работа? 

В началото на кариерата важен принцип беше да не повтарям или копирам неща, които са ме впечатлявали, вдъхновявали или стимулирали. Прокрадваше се и усещането, че ако не си добър, занимавай се с нещо друго. Тоест толкова харесвах професията си, че трябваше да се „състезавам“ както със себе си, така и с всички танцови наследства и прекрасни колеги и педагози, от които учех. Не се опитвах да залагам на сигурното и винаги съм работила на свободна практика. Това ми даде свобода, отговорност и малко лични жертви. Сега си давам сметка, че това може би е било глупаво. Но ако удържим на всичките лишения и изпитания, нещата после стават уверени, започваш да жонглираш с опита, да „манипулираш“ и мутираш всичките безкрайни възможности, които предоставя танца и съвременните сценични изкуства, насочваш вниманието си спокойно и много концентрирано, изразяваш се с лекота, ирония и  известна доза безотговорност.  Амбициите, суетата и нарцисизмът, с които се сблъскваме ежедневно ме отблъскват. Последните месеци докато репетираме един нов проект „Хипотетично“, си повтаряме с артистите, че е много добре да сме неамбициозни ръководители, без излишни емоции и фанфари. Приемам професията си не като нещо специално, а като много труд и работа, отговорност, но и забавление.

Можете ли да споделите някои от вашите любими проекти или представления, които сте реализирали през годините? Какво ги прави специални за вас?

Най-ценни са солата:  „Тук долу всички люляци умират“, „Танцувам Мария Калас“, „anti-GONE-Това съм аз“, „ Как бързо тече животът от януари до декември“ и др. При създаването на соло изтощението е много голямо, но пък можем да контролираме всичко – от идеята до реализацията. Аз май съм прекалено взискателна, контрол фрик, но и жертвоготовна, а това не бива да се изисква и от останалите. Харесвам и проектите си в галерия Етюд. Поради спецификата на пространството и камерното усещане – човек разработва един специфичен инструментариум, а и е в директен контакт с публиката. В такова камерно пространство може да експериментираш, да провеждаш лабораторна работа, да въвличаш колеги и да предизвикваш публиката да мисли. Много благодаря на Ани Колиер, основател на фондация Етюд, че ни предостави това пространство от 2015 г.

Фотограф: Велин Белев

Галина Борисова

Какви съвети бихте дали на млади танцьори и хореографи, които започват своя професионален път в тази област?

Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго. Или бъдете готови на лични жертви, или просто намерете нещо по-лесно. Животът на един танцьор е сравняван с животът на миньорите. Буташ количката всеки ден, пот и работа, не знаеш кога мината ще избухне или ще се затвори, защото вече се е изчерпала. А това никак не е стимулиращо.

Поздравления за наградата „Икар“ за съвременен танц и пърформънс! Какво значи за вас това признание?

Наградите са приятно нещо, в моя случай… е ясно, че си въвря по пътя. Когато си в началото на кариерата, наградите стимулират, в моя случай публичните изяви са тегоба. Мисля, че чрез представленията индиректно казвам всичко.

Каква е ролята на фестивала „Антистатик“ в развитието на съвременния танц и пърформанс в България?

„Антистатик“ е много смислен фестивал. Програмата има достойни, смислени и предизвикателни международни продукции,  през две години представя българска тацова платформа, има и образователна програма. Това е фестивал, който за много колеги, фенове и публика е празник, платформа за срещи, нови запознанства и контакти. Благодарим на Вили Прагер, Ива Свещарова и Стефан Щерев, че полагат тези неимоверни усилия  и се радвам много, че „Антистатик“ ще се случи тази година за 17ти път. 


банер вайбър

MADAMSKO NEWSLETTER. Абонирай се >>>

* indicates required
Share With: