Гарванът: Готическа любовна история

Вдъхновена от личната трагедия и премеждия на автора

Корица от Gallery Books

„Гарванът“ е графичен роман от 1989 г., който разказва за годениците Ерик и Шели, които стават жертви на жестоко убийство. Ерик обаче получава шанса да се върне от задгробния живот и да отмъсти себе си и любимата си.

На пръв поглед, Гарванът е поредният супергерой, който като много други негови „колеги“ в последните години се е появявал във филми и сериали… Но историята около създаването му, публикацията и животът на автора Джеймс О’Бар го карат да изпъква сред конкуренцията.

Бурно детство

Точно както и Ерик, Джеймс О’Бар прекарва детството си по различни институции. Майка му страда от тежки психични проблеми и многократно е приемана в хосписи, комуни и други лечебни заведения. Всичко това кулминира, когато малко след раждането му социалните идват да приберат него и брат му. Когато ги питат на колко години е, майка му успява единствено да каже, че е роден някъде между Бъдни вечер и Нова година.

Двамата братя прекарват почти цялото си детство в сиропиталището в Детройт, където са си били единствената компания.

„Другите деца не искаха да си играят с мен. Тогава бях твърде малък, за да разбирам какво е расизъм, но бях третиран по-добре от чернокожите деца. Те спяха в общите помещения, а на мен ми бяха дали собствена стая. Разбира се, заради това не ме харесваха“ – споделя за детството си Джеймс О’Бар.

За да си запълва времето, той започва да се учи да рисува още от малък. Първо с книжки за оцветяване, а когато изрисува всичките, започва да къса парчета хартия, откъдето намери, и да рисува върху тях.

Приемно семейство

Братята прекарват седем години в сиропиталището, преди някой да ги осинови. Според Джеймс О’Бар причината била, че брат му години наред боледувал от туберкулоза и хората се страхували да вземат болно дете.

Когато най-накрая биват осиновени, двамата попадат в семейство от работническата класа. Баща им бил ватман, а майка им сервитьорка. Нямали пари за детегледачка, така че майката оставяла малкия Джеймс в киносалона до работата ѝ, където той прекарвал цял ден в гледане на един и същи филм.

„Първия път го гледах. Втория път го изучавах. Третия го разнищвах, за да разбера защо са избрали да го снимат точно от тези ъгли.“

Тогава започва и любовта му към разказването на истории, но по негови думи той винаги се е интересувал повече от графични романи и комикси, тъй като там не е било нужно да се съобразява с артистичните възгледи на други хора или с финансови проблеми.

„Не се интересувах от истории за супергерои. Винаги ме привличаха повече чудовищата и зловещите неща.“

Илюстрация на Гарванът от Джеймс О’Бар и IDW Publishing

Навлизане в бранша

Както става и с много други артисти, родителите на Джеймс О’Бар не подкрепяли желанието му да се занимава с изкуство. В един момент дори му забраняват да рисува вкъщи, защото просто си губел времето с тези работи.

Когато пък започва да показва портфолиото си по издателствата, среща много откази. Един издател му казва, че няма никакъв талант и по-добре да се захване с нещо по-прилягащо, като например карането на тир.

И все пак, той започва да навлиза в индустрията по-рано от много други. На 16 се среща с любовта на живота си, Бевърли, която се превръща и в неговата муза.

„Тя беше моята пълна противоположност. Аз бях мрачен, начумерен и заядлив, направо отровен. Тя беше като изгаряща светлина. Никога не съм я чувал да каже нещо лошо за някого. Когато аз одумвах някого, тя веднага започваше да изброява добрите му страни. Противоположностите се привличаха и си пасвахме перфектно.“

А още на следващата година той успява да публикува първите си илюстрации в хеви метъл списание. Бевърли се появява като вдъхновение както там, така и в първата му публикувана кратка история, „Планетоид“, която е посветена на нея.

Двамата планират да се оженят, щом завършат гимназия…

Гарванът

Трагедия сполетява двойката, когато са едва на 18. Пиян шофьор блъска и убива Бевърли.

Джеймс О’Бар изпада в депресия, от която не знае как да се спаси. Първоначално търси утеха в религията, но се отказва само след шест седмици и се записва в армията. Монотонността и редът там му помагат. По време на престоя си там го назначават да прерисува илюстрациите, използвани за пропаганда от американската армия. Тогава започва да оформя своя стил – кървав и натуралистичен.

„Не вярвам в стилизираното насилие. Според мен насилието трябва да е изобразено възможно най-грозно.“

Джеймс О’Бар започва работа по „Гарванът“ след края на престоя си в армията. Все още гневен от загубата на любимата си и изпълнен с тъга, той разказва историята разпокъсано и фрагментирано. Първите броеве се фокусират почти изцяло върху отмъщението на Ерик и касапницата, която следва. Дизайнът на героя, с тежък грим и облечен в кожени дрехи, нарочно съчетава сценичните костюми на популярни пънк изпълнители от края на XX в. и готическата естетика, често свързвана с паранормални и страшни истории.

Доста по-нататък в историята, когато авторът е обхванат от меланхолия и носталгия, се навлиза в детайли за връзката между Ерик и Шели. Показани са моменти от съвместния им живот и техни срещи, които са точни репликации на случки от връзката на Джеймс и Бевърли. Тези сцени се различават и по стила на Джеймс О’Бар. Свободните и продълговати резки на писалката, които изобразяват кървавите екшън сцени, са заменени с по-„обуздано“ движение по листа, а повече внимание се отдава на малките детайли като гримасите и очите на героите.

Точно тази неподправена и искрена емоция по страниците от страна на Джеймс О’Бар спечелва хиляди почитатели и превръща поредицата в класика в жанра. Още едно нещо, което отличава Гарванът от конкуренцията му е, че е един от малкото супергерои, които набират такава популярност, без да са собственост на една от двете големи издателски къщи – Marvel или DC.

Адаптации

Като всички известни супергерои, „Гарванът“ е попадал на големия и на малкия екран. За него са правени няколко филма, предназначени за телевизионно излъчване, както и сериал… Но най-известната негова адаптация е безспорно тази от 1994 г. с участието и ненавременната смърт на Брандън Лий. Тази история, породена от трагедия, продължава да коства животи. По време на адаптацията, синът на Брус Лий се въплъщава в образа на Ерик, но бива фатално ранен и убит по време на снимките, когато е случайно прострелян по време на каскада.

Новините за смъртта му бързо се разнасят и генерират интерес към филма, който в последствие се превръща в масов хит, отличаващ се с впечатляващи екшън сцени и феноменално представяне от покойния Брандън Лий.

30 години по-късно, Гарванът отново се завръща на големия екран. Този път в ролята влиза Бил Скарсгард, известен сред феновете на ужаса с открояващата си игра в „То“. А самият Джеймс О’Бар е един от главните консултанти по проекта.

Прочетете още: Нов филм по роман на Стивън Кинг