Гергьовден – празник на пролетта и смелостта! Как посрещаме Гергьовден и какво да сложим на празничната трапеза?
На 6 май честваме един от най-големите пролетни празници – Гергьовден. На този ден почитаме велик светец – Свети Георги Победоносец – покровител на овчарите и войската. Празникът се нарича от християните Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гѐргювден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан и се празнува от всички българи по света.
Традиции и обичаи на Гергьовден
Още съвсем млад, Свети Георги се издига до висок военен чин и става велик пълководец. По времето на император Диоклециан, светецът е обезглавен поради своята вяра и се превръща в пример за истински христянин и войн. По-късно народът започва да го почита като пазител на нивите, стадата и овчарите. Известната легенда за победата на Свети Георги над змея, е причина да изобразяват светеца като борец, издигнал копие над змея.
С празника Гергьовден се поставя началото на новата стопанска година. Връщаме се към стопански дейности, които продължават до Димитровден. Ето защо народните традиции и обичаи на Гергьовден, са свързани с животновъдство, плодородие и благоденствие.
Много често празникът Гергьовден се отбелязва на открито, край река, извор или на зелена поляна. Традициите са свързани с обновяване на природата през пролетта, цъфнали цветя, зеленина и дървета.
Подготовка за празника
Още предишния ден преди празника, момите сплитат венци от цветя за агнето, което ще се жертва. Приготвят се обредни хлябове и един от тях се нарича на Свети Георги. След паша, овчарите се връщат и извършват обредно доене на овцете за плодородие и берекет. За бъдещо благоденствие и плодородие стопаните отиват рано сутринта на нивите и заравят в средата на нивата едно великденско яйце.
Обреди за плодородие
Още от дълбока древност Гергьовден се свързва с надеждата за благоденствие и обреди за плодородие. На този ден хората традиционно украсяват вратите и кошарите със здравец, зелени клонки от плодни дръвчета (ябълка) и цветя – за да бъдат хората и добитъкът здрави, а реколтата – богата. Момите пускат венци по реката, като вярват, че така ще има плодородие и ще тръгне късметът на земята.
Пролетна роса – лековита сила от природата
Рано сутрин на Гергьовден, още преди изгрев слънце, хората излизат боси в тревата, за да ходят и събират утринната роса. Смята се, че тя лекува болести, предпазва от уроки и носи жизнена сила и енергия. Някои хора събират росата, защото вряват, че тя има лечебна сила и с нея мият лицето или поръсват дома и животните.
Обреди за жертвеното агне
Важна роля в празника заема обредното агне – символ на жертва, обновление и благословия. Обикновено младото животно се отглежда специално за този ден, като най-често е първото мъжко родено през годината. В някои райони на агнето се слага венец от гергьовски цветя, прекажда се и се освещава. Преди това му се дава зелена трева, трици и малко сол, за да бъдат всички сити, за полодородие и здраве.
След това агнето се коли на специално място в къщата, наречено „оброчище“. Вярва се, че тази жертва носи защита и берекет на дома и семейството.
Всички се събират на трапезата за Гергьовден, която обичайно се подрежда на зелена поляна. Традиционна храна за празника е печено агнешко, пресен лук и чесън, салата, пиле, мляко, сирене, баница, обреден хляб и вино.
Празнична трапеза – вкус и традиция
На гергьовденската трапеза задължително присъства печено агне – най-често пълнено с дроб сарма, приготвена с ориз, лук, магданоз и джоджен. Освен това се сервират и вкусни пролетни ястия:
Зелена салата с пресен чесън и репички
Баница със спанак и сирене
Питка с шарена сол
Масата се украсява богато със здравец и пролетни цветя, а ястията се споделят с роднини, близки и съседи – защото Гергьовден е празник на семейната общност.
Рецепта за пълнена гергьовска агнешка плешка
Продукти:
1 агнешка плешка
3 стръка розмарин
1 ч.л. настъргана лимонова кора
1 ч.л. сол
3 с.л. зехтин
шарен пипер на вкус
За пълнежа:
1 с.л. зехтин
3 стръка зелен лук
100 гр бекон
½ ч.ч. трохи от бял хляб
1 жълтък
200 гр. агнешка кайма или сурова наденица
2 с.л. нарязани зелени маслини
1 ч.л. кимион
1 ч.л. настъргана лимонова кора
½ ч.ч. консервирани гъби
сол и шарен пипер на вкус
За гарнитура:
800 гр пресни картофи
300 гр млади моркови
1 глава червен лук
1 стрък розмарин
1 стрък мащерка
Начин на приготвяне:
1 Плешката се обръща с вътрешната страна нагоре и се прави дълъг разрез в средата и с помощта на остър нож се отстранява лопатката. Костта на джолана се запазва. Плешката се обръща и кожата се нарязва до месото с плитки успоредни нарези.
2 Листата на розмарина се отделят и се нарязват с нож, стриват се заедно със солта, зехтин, лимонова кора и шарен пипер. С получената смес се обтриват бутчето от всички страни.
3 Плънката се приготвя като в загрят зехтин се запържват лук и бекон на ситно до златист загар. Добавят се трохите. Щом сместа изстине, се обърква с каймата, маслини, гъби, лимонова кора, кимион и жълтък.
4 Бутчето се напълва на мястото на костта с плънката и се свързва със здрав памучен бял конец. Слага се да се запържи в сгорещен тиган от всички страни. Поставя се в тавичка, покрива се добре с хартия за печене и се пече на 160 С за 120 мин.
5 Зеленчуците за гарнитурата се посоляват и се поставят заедно с размарин и мащерка при плешката в тавата. Разбъркват се с отделената мазнина и се слагат да се пекат още 40 мин. на 200 С.
6 Преди да се нареже, плешката се оставя да постои 15 мин.
Добър апетит!
Гергьовден днес – празник на смелост и вяра
И в наши дни, много семейства продължават да спедват традициите за празника, независимо дали живеят в града или на село. Гергьовден почита Свети Георги и дарява ново начало, вяра и надежда в бъдещия живот. Сплотени около трапезата, семействата се радват на живота и пазят красиви спомени от великолепния празник.
На 6 май празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Гошо, Ганка и още много българи носещи производни имена. Гергьовден е повод за радост, поздравления и споделяне на радостни мигове.
Гергьовден е много повече от календарен празник – той е жив ритуал, носител на надежда, традиция и вяра. Нека го посрещнем с отворено сърце и вкусна храна.
