Горчиво-сладкото преживяване в живота на всеки от нас

Книгата “Горчиво-сладко” е издадена през 2022 година и описва горчиво-сладкото преживяване в живота на всеки един от нас.

Това е едно пренебрегвано емоционално състояние, при което болката и радостта се смесват и ни позволяват да изживеем живота си пълноценно. Авторката Сюзан Кейн споделя как уязвимостта може да бъде сила, копнежът – истински водач, а скръбта може да ни насочи по пътя към радостта и удовлетворението. Съвременното общестно не обича да изпитва болка, да преживява загуба и често се преструва, че смъртта не съществува. Всички ние отричаме неприятните моменти и умишлено не говорим за тях.  Сюзан Кейн смята, че като се затваряме за болката и скръбта, ние изключваме възможността да изпитаме истинска радост. Много хора не само са приели, но са се облегнали на скърбите в живота. Те съчетават тези преживявания заедно с радостта и щастието. Вие също можете да вкусите горчиво-сладкото, за да оцените напълно живота във всичките му нюанси.

Ако възнамерявате да приемете горчивото заедно със сладкото, не забравяйте да проявите същото състрадание към себе си, както го правите и към другите хора. Говорете за себе си толкова мило и нежно, колкото бихте говорили за скъп приятел. Когато започнете да оценявате горчивата сладост в себе си, тя бавно ще се разпространи към вашите близки, непознати и останалия свят. Според авторката има известна красота в болката и несъвършенството. Рано или късно осъзнавате, че живота е пълен с трудни моменти. Откривате, че любовта и приятелството не са вечни и че свършват по-рано, отколкото очаквате. Не всички мечти се сбъдват и не всички усилия се възнаграждават. Затова е необходимо да се научите да бъдете щастливи, въпреки недостатъците и скърбите. Съвременната култура отдавна промотира идеята, че щастието е сладост и всички можем да го постигнем. Животът обаче има горчиво-сладък вкус и рано или късно трябва да осъзнаем това. 

Какво друго ще научите от книгата „Горчиво-сладко“?

Сюзан Кейн подчертава факта, че от години хората наблягат на необходимостта да изпитват само положителни емоции като радост, еуфория и ентусиазъм. Тези състояния се приемат като директни пътища към щастието и благополучието. Положителните емоции се издигат на пиедестал, докато тъгата, болката и разочораванието се подценяват. Сюзан Кейн определя силата на горчивото като способността да оценим и приемем несъвършенствата около нас. Тя твърди, че е изключително трудно да бъдем щастливи, без да приемем, че болката и тъгата са част от живота. В края на краищата благодарение на този вид преживявания много от творците успяват да превърнат болката си в изкуство.

Живеем в общество, което смята, че щастието означава успех, постижение, любов и съвършенство. От ранна възраст ни се натяква, че обратното на радостта е тъгата. Учат ни, че скръбта не трябва да се показва и е най-добре да се избягва на всяка цена. Трябва да разширим нашата гледна точка и да разберем, че болката има много форми, които ни допълват като човешки същества. Само хората, които преминават през по-сивите територии, успяват да реалзират своя потенциал и да изживеят живота си пълноценно.

Бъдете готови както за радостта, така и за болката

Представете си свят без тъга, загуба или страдание. Свят, в който никой никога не е в лошо настроение. Сълзите са нещо невиждано. Не се безпокоите за нищо. Не се събуждате в 5:00 часа сутринта, притеснени за бъдещето си. Любимите хора никога не умират. Да живеем в такъв свят би било по-трудно, отколкото си мислим. Тъгата, болката и разочарованията играят важна роля в живота. Без тях радостта би изглеждала някак си обикновено. Моментите на щастие не биха били специални. Без тъмнина няма да можем да различим светлината. Ако никога не сте опитвали горчивина, не можете да разпознаете сладостта.

С други думи, както ще научите от книгата „Горчиво-сладко“ тези две привидно противоречиви идеи често работят в тандем. Да се научим да се примиряваме – и дори да прегръщаме – горчивата страна на живота може да ни помогне да живеем по-сладко. Болката и загубата ни дават много ценни уроци.

Емоциите не могат да бъдат разделени

Датата е 27 май 1992 година. Сараево – град в бивша Югославия, е под обсада. Има престрелки по улиците. Бомбардирането взема много жертви сред населението. То е провеждано основно с минохвъргачки. Сред този хаос гражданите на Сараево все още трябва да вършат различни дейности, за да живеят. Като например да се редят на опашка пред пекарната на пазар в центъра, за да си купят хляб. Повечето дни тези хора се прибират вкъщи здрави, носейки хляба под мишница. Един ден обаче артилерийски снаряд погубва 22 души чакащи на опашката пред пекарната. На следващия ден сцената пред тази сграда е смразяваща и мрачна.

В един момент обаче пристига мъж в смокинг, намира място сред развалините, за да постави пластмасов стол, сяда и започва да свири Адажиото на Албинони на своето виолончело. Човекът е Ведран Смаилович, който в мирно време е част от Сараевската опера. Той решава да свири пред пекарната, докато снаряди падат по улиците около него. Прави го в продължение на 22 дни – по един ден за всеки изгубен живот. В този момент болката и красотата се комбинират, за да се хванат ръка за ръка. Това е горчиво-сладкото, където болезнените и радостните чувства хармонизират, а не се сблъскват.

През годините хората интуитивно осъзнават, че горчивината и сладостта, радостта и скръбта са вътрешно преплетени. Във всеки живот има дни на радост и дни на скръб. Според различни проучвания човек реагира съвсем интуитивно на болката и страданието. Авторката смята, че тези реакции са заложени вътре в нас. Нашето състрадание се проявява, когато наблюдаваме как другите страдат или изпитват болка. Нашият инстинкт да действаме състрадателно един към друг е толкова първичен, колкото инстинкта ни да ядем, когато сме гладни, или да търсим топлина, когато ни е студено. Въпреки това Западната култура учи хората да не харесват горчивината. Популярната психология се фокусира върху прогреса и позитивността. Скръбта е оформена като нещо, което може да бъде преодоляно в седем стъпки, например. Травмата е нещо, което се нуждае от елиминиране. В резултат на това нашият опит с горчивото е сведен до минимум. 

Може би е време да се отворим към болката и всичките възможности, които крие тя. Само така ще разберем, че в тъгата има място за радост и че красотата е обагрена с болка.

Начинът, по който посрещаме болката, определя кои всъщност сме ние

Мая Анджелоу е американска поетеса, писателка, актриса, общественичка и автор на няколко автобиографични книги. Когато Мая е на осем години, е изнасилена от приятеля на майка си. По-късно същият този мъж е пребит до смърт пред очите й. Тези събития нанасят дълбоки травми в съзнанието на малкото момиче и то не говори с никого освен с брат си през следващите пет години.

Бъкминстър Фулър е американски инженер-конструктор, архитект, изобретател, иноватор, автор на книги. Неговата дъщеря умира от менингит на четири годишна възраст. Младият мъж е толкова разбит от мъката, която преживява, че обмисля самоубийство.

Животът на тези двама изключителни творци е белязан от болка и травма. Какво можем да научим от техните житейски истории – и тези на много други хора?

Травмата, насилието, болката и загубата са ужасни и несправедливи. Но те също така са неизбежни. Горчивото ни учи, че мъката съществува заедно с радостта, любовта – заедно със загубата и вдъхновението съществува заедно с отчаянието. Проучване на Университета в Торонто установява, че хората, които приемат отрицателните си емоции, всъщност изпитват по-малко стрес и са по-удовлетворени от живота. Ако успеем да се вслушаме в болката, тя ще ни каже много важни неща.

Когато използваме собствената си мъка, за да помогнем на другите, можем да станем това, което Карл Юнг нарича „ранен лечител“, точно като Мая Анджелоу и Бъкминстър Фулър. Ранените лечители използват болката, която са преживели, за да помагат на другите. Ранените лечители често са интуитивни и проницателни. Споделяйки историите си, те могат да вдъхновяват тези, които преминават през трудности. Всъщност нашата собствена болка ни осигурява силата да лекуваме другите. Независимо дали сме лечители или не, за да можем да слушаме историите на другите, първо трябва да осъзнаем дълбочината на собствените си истории.

Бъдете честни със себе си

Американците се славят, че са най-усмихнатата нация на Земята. Това обаче не означава, че са по-щастливи от останалите хора. Според Американската медицинска асоциация около 30 процента от американците страдат от безпокойство през целия си живот, а около 20 процента имат тежка депресия. Няма нужда да отричаме загубата и болката. Фалшивата усмивка само кара хората да се чувстват по-зле. Представете си, че имате вкусна шоколадова торта в хладилника си. Колкото повече мислите да не ядете от нея, толкова повече искате да го направите. Същото важи и за негативните емоции и преживявания. Колкото повече се опитвате да ги потискате, толкова по-силни стават. Отричането на тези чувства всъщност не ги кара да изчезнат. Те просто се проявяват в други области от живота ни. И така, какво можете да направите с тези негативни емоции?

Можете да последвате примера на Джеймс Пенебейкър и да ги запишете. Когато нещо ви тревожи и ви е трудно да се отърсите от психичния товар, има едно просто упражнение, което може да помогне. То е разработено от социалния психолог Джеймс Пенебейкър. Неговата препоръка е да извадите лист хартия и в продължение на 15 минути да напишете това, което ви тревожи. Този подход е изпитан от самия психолог, който в един момент от живота си изпада в тежко положение.

Взаимоотношенията със съпругата му не вървят, проблемите в работата са много и сякаш всичко излиза извън контрол. Пенебейкър започва да пие и изпада в депресия. Един ден решава да опита неща различно. Вместо да вдигне чашката и така да се бори с негативните чувства, той започва да ги записва. След това изпитва чувство на освобождаване. Признаването на провалите и недостатъците се оказа верния път за излизане от негативната спирала. Взаимоотношношенията със съпругата му се подобряват, а от депресията няма и следа. Методът на Джеймс Пенебейкър звучи просто, но в общество, което цени победата над всичко, да признаем, че сме се провалили е голямо нещо. Дори ако го направим само на лист хартия. 

Когато искате винаги да бъдете победители, вие всъщност губите. Вижте какво можете да спечелите, ако сте честни със себе си и с другите относно собствените си провали и трудности. Ще получите ново начало, подобрени взаимоотношения и нови цели. Това са неща, които ще спечелите след като първо претърпите загуба. 

Основните казуси, които книгата решава

Авторката задава въпроса какво ще стане, ако вместо да отричаме болката, я носим със себе си, без да се превиваме под нейния товар? Нека не забравяме горчиво-сладката истина: Няма сладост без горчивина, няма любов без загуба. Всички хора искат да живеят в един по-съвършен и красив свят. Според Сюзан Кейн болката и скръбта позволяват на радостта и любовта да бъдат още по-значими. Горчивината не е моментно чувство, а по-скоро „тиха сила и начин на съществуване“, която прелива от човешката душа.

Ползи от книгата

Сюзан Кейн разказва интересни истории като случката с писателя Франц Кафка. Един ден той вижда плачещо момиченце в берлински парк. Момичето е загубило куклата си и не може да се утеши. Кафка казва, че той е пощальон на писма от кукли. През следващите седмици доставя различни писма на момичето от нейната кукла. В тях куклата разказва за своите приключения в големия свят. Накрая Кафка подарява на момичето нова кукла и скрива едно последно писмо в роклята й. Писмото гласи: „В крайна сметка ще загубиш всичко, което обичаш, но любовта ще се върне отново под различна форма.” Точно това е посланието на книгата „Горчиво-сладко“. След всяка болка, идва радост. След всяка загуба – преоткриване. Горчивото и сладкото се смесват и така можем да изживеем живота си пълноценно. 

Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги – първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.

Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега: