Гранично личностово разстройство
Гранично личностово разстройство – нарича се така, защото много специалисти мислят, че е на границата между две други различни разстройства: невроза и психоза.
Много пъстра и остра клинична картина, съчетана с недоверие, промяна в процеса на работа и много скрита тъга и болка – това е образът на ГЛР. Хората с ГЛР са като мини, дори и при най-малките промени, те губят баланса си и избухват. Те имат нужда от много търпение, вяра, разбирателство и дългогодишна терапия.
В следващите редове, ще се опитам да дам малко светлина върху това, какво е гранично разстройство, какви са проявите му, начините за лечение и др.
При ГЛР хората имат силни емоции и много често изразяват тези емоции по крайни или драматични начини.
Хората с ГЛП или още наречено Бордерлайн, са много по-склонни да изпитват гняв към себе си, отколкото към другите, и е много по-вероятно да навредят и на себе си. Всъщност, един от основните фактори, за които се смята, че различават BPD (Borderline personality disorder) от друго разстройство на личността, антисоциално разстройство на личността (ASPD), е степента, в която гневът и вредата са насочени навътре или навън. Конкретно се смята, че BPD включва интернализиран гняв и риск от самонараняване, а ASPD (Antisocial personality disorder) предполага гняв, изразен към други хора, и по-голям риск от насилие спрямо другите.
Можем да опишем поведението им като нестабилно, характеризиращо се със силни промени в настроението, неустойчива самооценка и импулсивност. Те често демонстрират раздразнителност и експлозивни изблици на силен гняв, които понякога завършват с насилие и автоагресия.
Тук, може би е добре да вмъкнем, че като цяло за личностовите разстройства е характерно да проявяват едно и също повтарящо се поведение в голяма част от ситуациите, в които попадат, много повече отколкото другите хора
Тези неефективни схеми са стабилни и не се поддават лесно на контрол и промяна. Емоциите на хора с ГЛР често са в конфликт, което би могло да се засили от дълбоко чувство за вътрешна празнота. Има няколко основни симптома, които следва да са на лице за диагностицирането на гранично личностово разстройство:
- избягване на реално или фантазно изоставяне;
- модел на нестабилни междуличностни отношения – например силна идеализация или тотално обезценяване на обект;
- нестабилна самооценка;
- проява на импулсивност в най-малко две сфери. Например хазарт, рисково шофиране и сексуално поведение, зависимост от психоактивни вещества, преяждане или др.
- суицидно поведение или автоагресия;
- неуместен гняв;
- колебливо настроение;
Добре е да развенчаем и няколко мита около това разстройство
Като например това, че ако човек с бордерлайн е импулсивен, не винаги означава, че е насилник. Това не е диагноза, която определя какъв човек сме. Приятелствата и връзките им са нестабилни, но това не означава, че са невъзможни. А нестабилното им поведение не винаги е признак на това, че не може да се разчита на тях.
Както споменах, това, което най-ярко описва хората с ГЛР е страха от изоставяне, интензивния гняв, хроничното чувство на пустота. И всичко това в отговор на нестабилни ситуации, а поведението им е проява на защитен механизъм.
Като основен фактор за развитие на ГЛР, остава ранният детски травматичен опит, вариращ от тотално неглижиране до физическо или сексуално насилие.
По неофициални данни по-голяма част от страдащите са жени. По отношение на терапията и прогнозата за лечение тя е строго индивидуална, но дългосрочна при всички случаи. Включва терапия от добре обучен специалист, който има опит с такъв тип личностова патология. Динамичните терапии, Когнитивно поведенческата и Схема терапията имат най-добро влияние върху част от симптомите.
Въпреки, че няма много данни за ефективността, е възможно да се включи и медикаментозно лечение, преценено от психиатър. То може да включва антидепресанти, антипсихотици, антиконвулсанти и др.
Психологът и психиатърът често работят заедно, като разпределят отговорностите си. По този начин осигуряват на пациента цялостна и навременна грижа. Защото работата в екип винаги води до по-добри резултати.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
