Хауърд Катлър и книгата „Изкуството на щастливия живот“
Намирането на щастие не е непременно лесно, но винаги е възможно според книгата „Изкуството на щастливия живот“.
Всеки може да стане по-щастлив, като развие състрадание и поддържа добри навици на ума. Според Далай Лама щастието е целта на живота и самото движение на нашия живот е към щастието. Въпросът винаги е бил: „Как да стигна до него?“.Чрез разговори, истории и медитации Далай Лама ни показва как да побеждаваме ежедневната тревожност, несигурност, гняв и обезкуражаване.
Хауърд К. Катлър е основният автор на книгата „Изкуството на щастливия живот“, но книгата се основава най-вече на идеите на Далай Лама. Катлър описва своя метод като автор, който е събрал и включил личните си разговори с Далай Лама, както и цитати от негови произведения или публични речи.
Каква е основната тема на книгата?
Смисълът и целта в живота се крият в преследването на личното щастие и в допринасянето за щастието за другите. Щастието понякога изглежда като една химера, но то е реално и постижимо. Изисква се само постоянство и безотказна решителност. Няма бърз лек за депресията или лесна тайна за намиране на истинското щастие. Напротив, постигането на истинското щастие е процес, изтъкан от изпитания и грешки, който включва или избягване, или борба с негативните емоции с помощта на позитивни чувства. Чрез постоянното прилагане на тази техника – изграждане на позитивност и елиминиране на негативността – истинската трансформация е напълно възможна.
Когато човек постигне истинско щастие, ползите от него надвишават вътрешното удовлетворение или насладата от конкретния момент. Хората, които са истински щастливи, имат способността да понасят неизбежните разочарования, които носи животът. Те са по-отворени и прощаващи към онези, които ги нараняват, и по-лесно приемат тъгата и трудностите. Те имат достъп до вътрешно спокойствие и стабилност дори в най-неспокойните времена. Такова щастие има много по-мащабно въздействие и достига отвъд живота на отделния човек, простирайки се до неговото семейство, обкръжение и обществото като цяло.
Щастието е състояние на ума
Щастието е достъпно за всеки, защото се ражда отвътре, а не зависи от външните обстоятелства. Често хората си мислят, че ако се сдобият с много пари от неочаквано наследство или получат повишение, ще бъдат щастливи, но парите не могат да купят трайно щастие. Нито бедите, като някакво заболяване например, непременно причиняват дългосрочно нещастие. Външните обстоятелства са свързани с временните настроения на възторг или тъга, докато истинското щастие устоява и през естествените превратности на живота. Нормално е да изпитвате възторг при получаването на нова кола или когато другите ви хвалят, а също така и да се тревожите, когато имате проблеми. Но след тези временни емоции хората се връщат към основното си щастие или липсата му.
Външните обстоятелства не са абсолютни величини. Също така нечии възгледи от един момент до друг зависят от неговата лична перспектива. Всеки може да е удовлетворен от това, което притежава, без значение колко много или малко е то. Често хората се сравняват с тези, които имат повече материални притежания от тях, което може да доведе до дълбоко неудовлетворение и завист. Докато хората, които се сравняват с тези, които имат по-малко, могат да се почувстват по-успешни, припомняйки си за всички неща, които притежават. Сравняването с правилните хора е въпрос на дисциплина.
Щастието не зависи от придобиването на материални притежания.
Човешките потребности от подслон и храна не са свързани с щастието, защото то е душевно състояние и не е обвързано с материалните неща. Хората са склонни да се фокусират върху парите и успеха, като че ли това са средства за постигане на щастие. Много по-важно от това е подобряването на състоянието на ума.
Намирането на щастие в много отношения е една методология за свеждане на вредите до абсолютния минимум. Негативните и вредни мисли, които водят до гняв или тревожност, могат и трябва да бъдат минимизирани, когато това е възможно. В същото време трябва да се подхранват щастливите мисли, така че те да се увеличават и разширяват. Разграничаването на полезните от опасните мисли е процес на научаване и на анализиране на причините и следствията във времето. Този процес е придружен от постоянство в търсенето на позитивност и топлота, а не на временна наслада. Щастието трябва да се пази и подхранва, за да може с времето да расте и да се развива.
Важно е да помним, че никоя мисъл или емоция не е обективно лоша или добра. Няма абсолютни правила. Насоката винаги е щастието. Нервните клетки в мозъка ще се променят с течение на времето чрез промяната и отхвърлянето на негативните и вредни мисли. Човешкият дух също се променя заедно с тези мозъчни клетки и така цялото естество на личността преминава в едно по-позитивно състояние. Този процес на търсене на щастието невинаги е лесен, но подобна трудност е част от пътуването. Култивирането на щастието е подобно на тренировките и упражненията. В момента може да е трудно, но след това става все по-лесно и по-лесно. Ползите се натрупват и се съчетават, което прави по-лесно усилването на щастието, докато тренировъчният процес напредва.
Интимността е психологически и физически полезна.
Жизненоважно за щастието е установяването и поддържането на близки взаимоотношения с другите хора. Няма универсален стандарт за близките взаимоотношения. Освен това те се различават в различните култури и периоди от времето, различават се дори и сред личностите, които живеят в един и същи период. Има много начини, по които хората изграждат и поддържат близост. Често те се съсредоточават върху една форма на интимност като романтичните взаимоотношения, забравяйки, че съществуват много други форми на взаимоотношения, които са по-достъпни и точно толкова емоционално удовлетворяващи. Има, например, близост в семейството и близост между приятелите. Дори и по-свободните връзки с обикновените познати подсигуряват смислен начин за свързване и общуване с другите.
Понякога хората установяват близки взаимоотношения, но по неправилен начин. Взаимоотношенията, които са изградени на базата на искреното общуване и взаимното уважение, са по-стабилни и трайни, отколкото връзки, които се крепят единствено на сексуалното привличане. Поради тази причина семейните двойки трябва да се стремят да изграждат своите взаимоотношения на базата на емоционалните връзки, а не на повърхностни качества като физическата външност. В западния свят романтичната любов е толкова идеализирана, че често пъти взаимоотношенията не могат да отговорят на прекалено завишените очаквания. Взаимоотношения, които се градят по-бавно във времето, устояват по-дълго и носят по-голямо удовлетворение.
Основаната на съпричастност връзка е един от начините тя да бъде трайна. Това помага за намаляване на конфликтите и тревогите. Хората, които могат искрено да съчувстват на болката на другите, създават по-здрави междуличностни връзки. Чрез поддържането на открит ум и проявата на загриженост към произхода и становищата на другите, човек може много по-лесно да изгради добри лични взаимоотношения и да създаде искрено разбирателство.
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега:
