Искра Проданова между науката и духовното
Искра Проданова е хореограф, изпълнител, фасилитатор по танц, движенчески и соматични практики, съосновател и артистичен директор на платформата “Moving Body”.
Корица: Гергана Енчева
Слушай статията:
Искра работи основно в областта на съвременния танц и пърформанса, но експериментира и с визуално изкуство и звук. Сред самостоятелните и групови проекти, в които участва, са: “VIDEOHOLICA” – Международен фестивал за видео арт, “DA fest” – Международен фестивал за дигитално изкуство, “RADAR” – Фестивал отвъд музиката, ACT фестивал, “VERTIGO” – Фестивал за съвременен танц и пърформанс, “Process Space Art Festival”, WATER – Фестивал за съвременно изкуство, „ATOM“ – хореографски серии, “CAMP” – Фестивал за визуална музика, “HOT ROOM” /споделяне на практики и POETIC BODIES/, изследователска програма в контекста на ICC, и много други.
През последните години Искра се занимава със солови и колективни сценични творби като изпълнител и хореограф, както и с последния си дългосрочен изследователски проект, “Practices for Altered States”. Представлението “Отражение” ще бъде част от програмата на международния фестивал „Антистатик„. Ето какво сподели Искра специално за MADAMSKO:
Каква е историята зад вашето решение да се посветите на танца и изкуството като цяло?
Като дете танцувах фолклорен танц 10-13 години, винаги са ме наказвали, с това, че ще ме отпишат от танци, мисля че затова толкова дълго се задържах. После положих тайно изпит по хореография (тогава специалността беше Кабаре и Вариете – 2007 г.) във Варненския свободен университет, родителите ми не знаеха. Приеха ме Мениджмънт по първо желание, но и резултата от изпита ми по хореография беше отличен. По чиста случайност успях да се преместя в Хореография. Това е бил моят бунт. Имах нужда да се бунтувам срещу установените рамки, което продължи и по време на образованието ми, изразявайки се в непрестанно търсене, много четене и самообразоване в различни аспекти свързани с изкуството. В крайна сметка станах и мениджър, и хореограф, а в танца продължава да ме привлича идеята за свързаност и интимност чрез невидимите нишки на телата.
Как намирате вдъхновение за нови проекти и какви методи използвате, за да ги реализирате?
Големите теми и вдъхновенията на творбите ми – представления, инсталации, пърформанси, често буквално идват от Космоса. Занимава ме Макрокосмоса – Вселената и Микрокосмоса – човекът. Изследвам пространството помежду им – лиминалното пространство, абстракции, взаимовръзки. Когато имам дадена идея или по-скоро любопитство, то е като сламка в купа сено, от там започва изследване, което търси принципи и пресечени точки между науката и духовното. В конкретния случай с представлението <Отражения> например, започнах от идеята за осцилацията – вид периодично трептене.
Създадох практика, която е част от дългосрочен проект наречен Practices for Altered States, в която тялото “става” проводник – махало. Практиката е изградена на принципа две крачки напред една назад, която създава динамика, подобна на осцилираща вълна, насочена към положителен резултат (както в буквален, така и в метафоричен смисъл). Осцилацията се отнася до повтарящото се движение на нещо напред-назад между две позиции или състояния. Освен към физическото определение на термина, това движение може да се приложи и към умствения процес на колебание между идеи, мнения или възгледи, които могат да изкристализират в процеса на ходене. Изумително е как действа и започваш да се виждаш отстрани. Следващата стъпка беше хореографската работа, която ще видите представена в българската платформа на Антистатик фестивал.
Какви са тенденциите при съвременния танц?
Съвременният танц съществува в толкова разнообразни форми, не съм сигурна, че можем да говорим за тенденции. Може би основната тенденция винаги си остава опитът да се коментира минало, настояще и бъдеще през призмата на съвремието и неговите инструменти. Все повече се експериментира с новите технологии и постоянното преосмисляне на позицията на зрителя в бързо променящия се свят.
Снимка: Гергана Енчева
Вярвате ли, че новите технологии могат да променят начина, по който взаимодействаме с изкуството?
Новите технологии на този етап не заемат сериозно място в творческата ми практика. През годините съм правила опити да работя с кинетик камера и други, но бързо разбрах, че не е моето нещо. Все още не съм посегнала към AI. За съжаление мисля, че новите технологии все повече “кастрират” фините усещания, емпатията и дори нуждата да посетиш представление на живо, особено в по-младите поколения – все пак всичко е на “един клик” разстояние. Въпрос на избор е да се противопоставиш или да се адаптираш.
Каква е ролята на фестивала „Антистатик“ в развитието на съвременния танц и пърформанс в България?
Антистатик фестивал играе ключова роля в сформирането на вкус у зрителите и младите артисти – хореографи, танцьори, вече 17 години. Отделно е платформа за среща и обмен, която поставя България на световната карта, развива културни политики по отношение на съвременния танц, на национално и международно ниво, винаги държи високи стандарти на организация и публичност.
