Истанбул-по вълните на Босфора. Протокът на традициите.
Вълшебната Турция и приказки от 1001 екзотични места
???? Слушай статията:
97% процента от територията на Турция се намира в Азия и едва 3% процента в Европа Истанбул е единственият град построен на два континента. Все едно у дома, но в различна вселена. Толкова близо, но и толкова далеч. Потопиш ли се в света на тези хора, вече плуваш в непознати води, в нова екзотика, ярки цветове, различни нрави, вяра и любов. С цветни лампи, светли хора, тъмни истории, криволичещи тесни улички, криещи тайни…
Нашето приключение започна още във влака. Турската железница ни друса дълго. След 11 часа ни посрещна Халкали, централната истанбулска гара. Първият проблем се появи веднага. В Истанбул има физическа карта за целия градски транспорт, която се зарежда ( трябва да вкараш пари) през автомат. Могат да я ползват многократно , не само притежателят, но и семейство и близки. Това разбрахме по трудния начин от слаборазбиращата английски касиерка.
Търговски народ
Езиковата бариера често ни препъва. Обикновените хора обичат езика си, националисти са в същността си. Въпреки това са все усмихнати, когато чуят, че сме българи. С приповдигнат ентусиазъм нееднократно ни посрещат с „О, комшу!“. Хората и търговците тук са приветливи, разговорливи, мили. Гледат да са любезни или като търговски народ да спечелят нещо повече. Бакшишът се причислява към сметката винаги. Черпят ни с чай, сладко или просто с мили думи. Навсякъде, където ни усетят, че сме от чужбината започват да ни привикват с шумни възгласи и на всевъзможни езици, с разперени ръце и светкащи очи. Но жените не викат никога. Те не си позволяват и тон да повишат.
Огромен и препълнен е Египетският пазар. Лесно се губиш, едва чуваш от всестранните шумове. Ухае на скъпи подправки, висят гирлянди от чушки, порцеланови съдове с камъни по тях. Тук търговците предлагат избрани стоки. Привличат ни ориенталски лампи и шарени бижута. Куполите са в златен цвят, пазарът е пищен. От друга страна Капалъ чарши е за средностатистическия турист. Наредени като на мозайка са локуми, които не се продават евтино.
“Come here! Булгаристан!” отвсякъде ни придърпват, черпят и омайват с вкусотии
Влизаме в малка, но подредена сладкарница, на чиято витрина са изложени чайове в огромно изобилие. Изненадани сме, че търговецът е първия турчин с хубав английски. Той е изключително любезен и гостоприемен, сякаш ни кани в дома си. Дава ни чай от нар, диетичен локум без захар и все изобретателни сладки изкушения, които никъде другаде няма да можеш да опиташ. Хваща ме срам, че нищо няма да си купя. Това вероятно е и търсен ефект. Тези трикове работят добре, манталитетът им предполага да се пазариш, да се изкушаваш, да купуваш.
Един ден не ни стига да обиколим всички търговски улички и обособени хали. Главните им части са изпълнени със сергии, малки магазинчета и предприемчиви търговци, а по големите улици са натръшкани чували с боклуци, които пречат в опитите ни за разминаване.
Цветният Балат – под бурката на традициите
Мъжете са облечени светски, с типични за страната реплики на Nike, с евтини материи, но здрави дрехи. Жените им от друга страна са символ на смиреност, те мълчат, навеждат глава, покрита от бурка. Те само кимат, не се усмихват или някои просто не можем да ги видим от черния шал. Малки деца покрай тях играят, те вървят приведени и несигурни, бавно и едва. Никоя жена няма право да показва главата и косата си, а много от тях и лицето си.
Измежду огромните сараи и златни минарета се е схлупил малък и китен квартал. Тръгваме към Балат, изпълнен с долепени цветни жилищни сгради, които бележат пътя ни. Уличките са неравни, лъкатушим, спираме се да погледаме просто къщи в различни цветове. Кварталът е доста популярна дестинация за туристи, разминаваме се с доста хора. Отляво – немска реч, отдясно бъбрят на английски, от трета страна ни привикват сладкари да опитаме местните им специалитети. Много цветове на едно място, много миризми и вкусове, по терасите са окичени пъстри саксии с бегонии.
Цветът на бурката
Някои сгради са пълни с хора, други неизползваеми. Но въпреки всички бои по стените и многобройните тълпи пак е тихо, усеща се загадъчно. Сред зелени, сини, червени, всички цветове, се откроява черният, жените сякаш са в траур. Обгърнати са в черни фереджета, дълги роби, от глава до пети. Бързат за някъде. Всички са еднакви, сякаш по задължение, с униформа, спазващи дрескод. Мен ме гледат преценяващо, защото нося розово и съм с паднали ръкави. Поглеждат за кратко и обръщат поглед, свеждат глава. чувам от възрастни мъже обръщения към Аллах, когато минавам. В черно са и малките момичета. Не трябва да показват женственост, въпреки че са все още деца. От малка до голяма споделят една съдба.
Кряскат ни малки момчета, спускат се с кашони по стръмните улици, закачат се с нас и вдигат дандания. Изглеждат безгрижни. Минава младо момиче около двадесетгодишно. Старае се да остане в сянка, отново покрито, но само с виждащи се едни светли, но жални очи. Изпълнени са със сълзи, а една от тях набива, просто се стича. Контрастира болката на една покрита жена с пълните цветове на игривия квартал.
Разходка по Босфора, азиатската част на града и новия свят
Водите ни вълнуват. Водят ни към непознатото. Още бурки? Дрехи и баклава, вкусни дюнери? Тръгнахме, за да ги намерим. Яркочервеният залез ни открива загадката. отразяват се лъчите, плуват с нас. Фериботът е евтин транспорт и сравнително бърз, удобен е. Предлагат ни чай за 10 лири и още толкова за транспорта. Краткото пътуване е живописно и наситено с емоции. Много хора използват този начин на придвижване и за тях това е рутина, но ние се вълнуваме. Голяма част от пасажерите са туристи като нас, превъзбудени и шумни да се срещнат отблизо с Турция. Удивени сме от панорамната гледка на големите средновековни дворци. Топкапъ и Долмабахче са точно на брега, виждат се ясно и спират дъха. Пътят не се усеща, минават около 20-тина минути и фериботът ни пуска да си тръгнем по пътя. Разочаровани сме, че не намираме вкусен дюнер тук. След много обиколки из града, през площад Таксим, главната улица, мола, квартални дюнерджийници до Азиатската част, оставаме със спомена за суха питка само с месо и застояли картофки или както моите спътници го наричат “диетичен дюнер”.
Екзотиката ни завладява. Купуваме много, харчим много и 2000 лири бързо се стопяват. Тръгваме си с локум от нар, пишмание, сок от семки, баклава и месени кори, разбира се и много сувенири.
Снимки: Личен архив
