Истини и митове за успеха
Защо (почти) всичко, което знаете за големите постижения, е грешно?
Каква е основната тема на книгата?
Голяма част от съветите, които са ни казали за постиженията са логични, сериозни…и направо грешни. Ерик Баркър е популярен блогър, който напоследък прекарва дните си, споделяйки най-новите си научни открития, относно това как да живеем успешен живот.
След като е прегледал хиляди социални и научни изследвания относно човешкото поведение, Баркър открива, че онова, което смятаме, че ни води до успех, в повечето случаи е грешно.
В „Истини и митове за успеха“ Баркър разкрива изключителната наука зад това, което всъщност определя успеха. Най-важното – как всеки може да го постигне. Ето какво ще може да научите от книгата:
- Как най-голямата ви слабост може да бъде вашата най-голяма сила.
- Дали добрите момчета финишират последни и защо най-добрите съвети за сътрудничество идват от членове на банди, пирати и серийни убийци.
- Защо опитът за повишаване на доверието се проваля и как будистката философия крие в себе си превъзходно решение.
- Как да намерите баланса между професионалния и личния живот, използвайки стратегията на Чингис Хан, грешките на Алберт Айнщайн и малко съвети от Спайдърмен.
Наблюдавайки какво разграничава изключително успешните хора от всички останали, ние научаваме какво можем да направим, за да бъдем като тях. В някои случаи откриваме защо е добре, че не сме.
Какво друго ще научите от „Истини и митове за успеха“?
Като начало, повечето от нас се съсредоточават върху един показател за успеха. Обикновено този измерител са парите. Те са нещо, което лесно може да се преброи, а изкарването им води до чувство на успеваемост за кратък период от време. Но ако само парите са всичко, от което имаме нужда, за да се почувстваме успешни в живота, дали сме готови веднага да разменим местата си с Уорън Бъфет?
Ако да речем, влезем в обувките на Уорън Бъфет, изведнъж ще се окажем преуспели. Нека не забравяме, че също така ще се окажем на 87 години. Тази смяна на ролите се оказва, че не е никак добра сделка. Помислете си само, ако сте на предсмъртния си одър, как ще разсъждавате. Едва ли мисълта за многото пари ще ви изпълва с усещане за добър резултат.
И така, ако фокусът единствено върху изкарването на пари не може да ни донесе чувство за успех, то какво би могло да го направи?
Едно проучване, посочено в книгата, ни дава много полезни прозрения:
Група от изследователи провели 60 интервюта с професионалисти, постигнали изключителни активи. Също така, проучили 90 изпълнителни директори на много успешни бизнеси, за да разберат какво пречи на тези хора да се чувстват успешни.
След като комбинирали данните от интервютата и проучванията, изследователите открили, че има само четири области, върху които участниците трябва да се насочат, за да си възвърнат усещането за успех. Тези четири области, в които е трябвало да се съсредоточат са постижения, завещание, значимост и щастие. Те всъщност са стимулите, които пораждат четирите основни чувства за успех.
На първо място, постиженията ни карат да се чувстваме като победители.
За да чувстваме, че сме печеливши, ние трябва непрекъснато да осъществяваме смислени цели.
Например, за да придобием такова чувство, един от начините е като си поставяме малки цели всеки ден и ги осъществяваме. Добре е да си поставим реално постижима цел предходната вечер – като прочита на три глави от една книга или написването на 500 думи за новата ни статия. След това на другия ден да отделим няколко минути, за да отпразнуваме постигането на тези цели. В края, когато сме готови, това ще ни даде силното усещане, че сме победители.
Тези малки цели водят до по-големи постижения, като написването на книга или нещо, което можем да изтъкнем в края на дните си и с което бихме се гордели един ден.
На второ място, нашият труд или завещаното от нас ни кара да се чувстваме така, сякаш оказваме влияние върху другите по един позитивен начин.
За да усетим, че нашето влияние, върху околните е позитивно, ние трябва да работим в посока на това, да предадем своите ценности на хората след нас. Да помогнем на другите да намерят пътя към успеха.
Ако сте родител, можете да придобиете усещането, че въздействате на някого като отделяте време, за да научите и вложите своите ценности в децата си. Те на свой ред ще предадат тези ценности и на техните деца.
На трето място, значимостта ни е нещото, което ни кара да се чувстваме необходими за тези, които са най-близо до нас.
За да се чувстваме потребни, е редно да бъдем готови да помогнем на хората, които са най-важни за нас. Целта тук е да намерите начини, чрез които да бъдете ценни за тези хора, така че да им липсвате, когато ви няма. Един от способите да бъдете такъв човек е като сте позитивен, търпелив, насърчителен към семейството и приятелите си.
Да речем, че сте мениджър на отговорна позиция. За вас е необходимо да усъвършенствате уменията, които са ви необходими в ежедневната работа. По този начин екипът, който ръководите, може да разчита на вас. Със знанията си може да им подсигурите повече яснота по проекта, върху който работите.
И на последно място, щастието е чувството, което ни кара да се наслаждаваме на живота и да бъдем доволни от него.
За да придобиете това усещане, вие трябва да намерите начини, по които да се радвате на ежедневните си опитности от живота. Да бъдете постоянно благодарни за нещата, които имате.
За да запомните тези четири чувства за успех, мислете си за акронима от думата ВИНО:
В – винаги се чувствайте печеливши.
И – имайте само позитивно влияние върху другите.
Н – необходими сте на другите.
О – обичайте да се радвате на живота.
Вече знаете какви чувства трябва да насърчавате в себе си, за да бъдете по-успешни в живота. Може би се чудите какъв е най-добрият начин, по който можете постоянно да поддържате това усещане за успех. Науката предлага да се съсредоточите върху онези неща, които имат способността да ви отличават от останалите. Тези „ускорители“, който ви дават мощен тласък, са така наречените „пропуски“, които се превръщат в катализатори за успеха ви, когато попаднете в специфичните за тях среди.
Преди Втората световна война Уинстън Чърчил е никой в своята политическа партия. Параноята му, спрямо другите лидери, и упоритостта му са считани за „пропуски“ (недостатъци) в политическата среда преди времето на Втората световна война. Когато избухва войната и средата се променя, необходимостта от „недостатъците“, които вече се смятат за качества на Чърчил, се повишава. Тези негови черти на характера се увеличават във времето на война и благодарение на тях той се превръща в един от най-успешните лидери на всички времена.
Олимпийският шампион Майкъл Фелпс има тяло, което изглежда доста странно. Торсът му е прекалено дълъг, краката му са твърде къси, а дланите и ходилата му са прекалено големи. И именно поради тези странни черти, той тича много смешно. Но щом Фелпс попадне в басейн, той има отличителни предимства пред всички останали. Късите му крака и по-голям торс му позволяват да пробива водата като торпедо. Големите му длани и извънредно дълги ръце създават мощен загребващ замах. А ходилата му са като плавници във водата. Съвкупността от странните черти на Фелпс му дават страхотни предимства в басейна.
Източник: Barker, Eric. “Barking Up the Wrong Tree: The Surprising Science Behind Why Everything You Know About Success Is (Mostly) Wrong”, 2017. 310 p.
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
