Жени, които са оставили следа във времето
По случай Международния ден на жената ви представяме 7 жени, оставили следа в българската и в световната история и проправили пътя на бъдещите поколения във всички направления, като се започне от науката, изкуството и се стигне до цялостното развитие и място на съвременната жена в днешния свят.
Роза Паркс (1913–2005)
Роза Паркс е шивачка на средна възраст и отявлен борец за граждански права. Когато през 1955 г. тя отказва да отстъпи мястото си в автобус на бял мъж, което води до бойкота на автобусите в Монтгомъри, Роза Паркс се превръща в стожер на борбата за расово равенство. Скромният външен вид и поведение на Паркс опровергават истинската ѝ същност: Тази на яростна, дисциплинирана и ангажирана активистка за граждански права. Роза Паркс остава в историята като „майката на движението за граждански права“ в САЩ.
Амелия Еърхарт (1897–1937)
Амелия Еърхарт е една от най-известните авиаторки в света. Бори се срещу стереотипите за жените и става символ на смелост и решителност. През 1932 г. става първата жена и вторият човек, извършил трансатлантически полет, като пилотира едномоторен самолет от Харбър Грейс, Нюфаундленд до северна Ирландия. На 1 юни 1937 г. Еърхарт тръгва да сбъдне мечтата си за околосветско пътуване заедно с Фред Нунан, нейният навигатор. Те тръгват от Оукланд, Калифорния с двумоторен самолет. По-малко от месец по-късно достигат, Нова Гвинея, след като са прелетели 22 000 мили и им остават още 7 000 мили, преди да стигнат отново до Оукланд. За съжаление, лоши метеорологични условия, проблеми с радиопредаването и недостатъчно гориво стават причина Еърхарт и Нунан да не достигат целта си. Въпреки изключителните усилия да бъде намерен самолетът, което в крайна сметка представлява най-скъпото издирване по въздух и море в американската история до този момент, никъде няма следа от Еърхарт или Нунан. Еърхарт е официално обявена за мъртва на 5 януари 1939 г.
Малала Юсафзай
Малала Юсафзай е пакистанска активистка за правото на образование на момичетата. Бори се за това още от дете, което води до заплахи, а в последятвие през 2012 година, и до атентат от Талибаните срещу нея. Тогава тя е само на 15 години, но оцелява и продължава борбата си като основава собствена фондация. През 2014 година става най-младата носителка на награда за мир. Тя е борбена и целеустремена млада дама, която доказва, че независимо от възрастта трябва да се бориш за принципите си и справедливостта и да не се огъваш пред трудностите, защото когато следваш идеалите си не винаги е лесно, но победата е още по-сладка.
Вера Мутафчиева (1916-2006)
Вера Мутафчиева е един от най-значимите български историци и писатели. Нейният живот не в лек. Баща ѝ Петър Мутафчиев е историк, но загива още докато тя е ученичка. По време на социализма трудовете му са забранени и името му не се споменава. Брат ѝ, а по-късно и съпругът и емигрират по време когато това си има своите последствия. На по-късен етап е вербувана от национална сигурност. Тя полага неимоверни усилия до края на живота си да изчисти петното, което тези смутни времена оставят върху името ѝ. Вера е специалист по османистика и социално-икономическа история на България, по време на османската империя. Известна е с независимите си възгледи и критичния си поглед към различни исторически и политически събития. Нейните произведения и изследвания обхващат различни епохи от българската история, а книгите ѝ са включени в учебниците по история.
Екатерина Каравелова (1860-1947)
Екатерина Каравелова е съпруга на Петко Каравелов. Изключително спокойна и същевременно силна личност. По времето когато съпругът и е министър председател се случва битката при Сливница и тя е единствената жена, която в суматохата излиза на площада и започва да успокоява хората, че всичко ще бъде наред. Акт, които не остава незабелязан както от български, така и от чуждестранни кореспонденти отразяващи събитията.
Макар тя самата да преминава през трудности и загуби онова което я държи е желанието да се бори и да помага на тези в по-слаба позиция. Тя е учредителка на българския женски съюз чиито основни цели са „умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко отношение“. Освен това е и председател на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода. Става и един от създателите на Комитет за защита на евреите. Несъмнено Екатерина Каравелова е изиграла изключителна роля в развитието на правата на българските жени и на мира между различните общности.
Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965)
Своята първа революция прави още на 16 години, когато постъпва във втория випуск на Рисувалното училище (днес: Национална художествена академия) в класа на Ярослав Вешин, специалност живопис. По онова време във вечерните актове за рисуване на голо тяло не се допускат момичета. За нея това е дискриминация. Тя успява да убеди директора в нуждата от промяна на правилата и учебния план. Вместо преподаване от гипсови модели от този момент и жените имат право на рисуване от натура. Тя става първата жена завършила това учебно заведение и първата жена на която е позволено да рисува голо тяло. Изключително важна стъпка за развитието на изобразителното изкуство в България.
Брака и също е своеобразна революция. Тя запазва моминското си име и добавя името на съпруга си с тире. Отглежда децата си според съвременните европейски принципи. Пътува с тях и не спира да се развива като художник дори когато е майка. Успява да се превърне в първата българска жена със самостоятелна изложба. По този начин защитава принципа, че една жена може да бъде каквото си поиска и не е необходимо да се ограничава в една роля, давайки пример на поколенията жени след себе си.
Елисавета Карамихайлова (1897-1968)
Първата българка ядрен физик, първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет и един от основните основатели на катедрата по атомна физика в него. Успехи постигнати в изключителна борба с времето, предразсъдъците и нравите. Въпреки това тази смела жена не се отказва и успява да извоюва своето място. Макар кариерата и да приключва с идването на комунизма тя и нейните успехи са признати във времето и благодарение на нея днес съвременните български жени имат възможност да се занимават и развиват в сферата на науката.
Това са само няколко примера на жени, които с напредничаво за времето си мислене, проправят път и налагат нови тенденции и отношения. Влагайки сърце в каузите си, те увличат, печелят съмишленици и остават в историята.
