Живот по сценарий – Анджела Лансбъри
“Тези, които познават качеството на работата ми и многото публични изявления, които направих през живота си, трябва да знаят, че съм силен поддръжник на правата на жените.” – Анджела Лансбъри
Дни преди 97-мия си рожден ден ни напусна една от най-впечатляващите актриси на миналия век – Анджела Лансбъри. Кариерата й продължава близо 7 десетилетия, като една от най-известните й роли е на Джесика Флетчър в сериала “Убийство по сценарий”.
Родена е на 16-ти октомври 1925г. в Лондон, в семейство от висшата средна класа. Майка й e актриса (Мойна Макгил), а баща й политик (Едгар Лансбъри). Когато е деветгодишна, той умира, което помрачава нейното детство. Тогава Анджела започва с участия в училищни пиеси, а след това и обучение в танцови и театрални училища.
Усещането, че е намирала бягство от болката в актьорството се потвърждава, в интервю за 90-ия й рожден ден. В него актрисата дава съвет на младите: – „Оставете това, което е у дома… всички тези ежедневни неща. Ако позволя на моите преживявания да рефлектират на живота и опита на героя, това ще ми попречи да стана някой напълно различен от човека, който съм.”
Още в ранните си години Лансбъри навлиза в сферата на киното
Докато е на чай с майка си, младата актриса среща актьора Майкъл Дайн, който преценява, че тя е перфектна за ролята на Сибил Вейн във филма “Портретът на Дориан Грей”. Той я завежда в Метро–Голдуин–Майер, където я определят не само като потенциална звезда за този филм, но и като възможен кандидат за “Газова светлина” на Джордж Кюкор. Лансбъри подписва договор с компанията и това слага началото на нейната кариера. По-късно получава и номинации за “Оскар” и награда “Златен глобус” за двете роли. Години по-късно актрисата споделя в интервю, че дълго време е чакала да се махне от компанията, защото не е успяла да развие потенциала си изцяло. Признава също, че целта й да бъде примерна актриса, а не звезда, затруднило развитието на кариерата й.
След кратък първи брак, тя се омъжва за Питър Шоу през 1949 г. След като домът им в Малибу e опожарен през 1970 г. заедно с двете си деца се преместват в Ирландия. Лансбъри и Шоу остават заедно до смъртта му през 2003 г. „Бяхме едно цяло“, казва тя пред The Telegraph. „Не затворихме света, но бяхме по самостоятелни. Той напълно контролираше кариерата ми с течение на времето и ми даде възможност да правя това, което правех – успявахме по някакъв начин.”
След приключване на договора ѝ през 1952 г. започва да се изявява в театъра
През този период до голяма степен е възприемана като поддържаща актриса, участвайки във филми като „Кралският шут“ (1956) и „Сини Хаваи“ (1961). Няколко години по-късно, Лансбъри получава широко признание с ролята си във филма „Манджурският кандидат“ (1962). Това се дължи на факта, че е най-силната й роля в киното – манипулативна майка на президентски убиец. За съжаление се ограничава разпространението му за дълго време поради опасения, че сюжетът е пророкувал убийството на президента Джон Кенеди през 1963 г. Лансбъри получава номинация за наградата “Оскар” за най-добра поддържаща актриса.
По-късно придобива известност с водещата си роля в мюзикъла „Мейм“ на Бродуей (1966), който ѝ носи редица награди. Става една от първите дами на американския музикален театър, работейки често с нейния почти съвременник Стивън Сондхайм , гения на Бродуей. Лансбъри печели пет награди “Тони”.
През 90-те години актрисата има и няколко значими роли в “Дисни”
Озвучава г-жа Потс в “Красавицата и звяра” и императрица Мари в “Принцеса Анастасия”. През 2018 се появява в ролята на любимата дама на всички деца в “Мери Попинз се завръща” и играе ролята на кмета в “Гринч”.
Актрисата активно търси телевизионна работа през 80-те години, когато получава сценариите за ситкома на Норман Лиър и“Убийство, тя написа”. Тя се оказва привлечена от Джесика Флетчър, писателката и аматьор детектив от Кабът Коув. Сериалът върви 12 години по CBS. Синът на Лансбъри, Антъни, режисира редица епизоди, докато нейния брат Брус е сценарист, а самата тя има продуцентска заслуга. Щоуто остава едно от най-популярните телевизионни предавания някога. Спират го през 1996г.
По време на интервю с Телевизионната академия през 1998 г. Лансбъри е попитана как би искала да бъде запомнена: – „Само за това, че бях там” – пошегува се и продължи: – „Бих искала да бъда запомнена като някой, който забавлява, който вади човека от себе си за няколко минути, няколко часа, пренася го на друго място, дава му облекчение, забавление, радост, смях, сълзи и всички тези неща. Бих искала да бъда запомнена като човек, който е способен да направи това.”
Анджела Лансбъри беше забележителна личност, която ще се запомни с дългата си и забележителна кариера
