Треньорите, които не спират да вдъхновяват
Интервю с Веска и Искра Недеви
Веска Недева днес е най-старият активен треньор на Балканския полуостров. Родена през 1951 г., тя е многократен републикански шампион по кану-каяк сред жените и е достигнала четвърто място на световното първенство. Наградена е със званието Майстор на спорта. След края на спортната си кариера работи дълги години като треньор на мъжки отбори по гребане в клубовете „Левски-Спартак“ и ЦСКА „Септемврийско знаме“, както и на националния отбор. От началото на 90-те години започва да се занимава с аеробика, фънк-аеробика, степ-аеробика и фитнес. Работила е и известно време като спортен журналист.
Нейната дъщеря, Искра, продължава традицията. Още от 9-ти клас започва да работи като помощник-треньор в залата на Алексей Петров и спортът се превръща в нейно призвание. Води високоинтензивни групови тренировки, работи като личен треньор и спортен масажист. Била е треньор на много хора от българския хайлайф. Преподава квалификационни курсове, в които желаещи да имат кариера в спорта могат да получат своите сертификати за одобрени треньори по тежка атлетика или спортни масажи. Като лична кауза Искра подстригва безплатно деца с увреждания или в неравностойно положение, участва в множество благотворителни кампании по темата, а докато е имала своя спортна зала, всяка седмица е водила тренировки със свободен вход за хора с увреждания. Мечтае един ден да създаде нова такава своя зала.
Това са две жени с изключителни постижения и големи сърца, за които се говори малко, но тяхната енергия е заразителна. Впечатляващо и зареждащо е да видиш човек като Веска. Тя е над 70 г., но тонуса ѝ и любовта към живота са завидни дори сред младите. Още по-хубаво е, че тя e предала този свой дух и на дъщеря си, Искра, която продължава приемствеността със своя син. Доказателство за всичко това са претъпканите зали по време на групите им и дългогодишните им посетители.
Имах невероятната възможност да проведа няколко продължителни разговора с тях, в които се породи и идеята за това интервю, което ще бъде разделено на три части. В тази ще се запознаете с майката и дъщерята, а в следващите две ще навлезем по-надълбоко в личните преживявания, премеждия и възгледи върху спорта на всяка.
Какви са най-честите проблеми и цели, които хората имат, когато започват да спортуват?
Веска: Каквото искаха преди, това искат и сега. Всички хора искат да са красиви и здрави възможно най-бързо.
Случвало ли ви се е да откажете да тренирате някой, защото целите му не са били подходящи за вашия тип тренировки?
Искра: На мен не.
Веска: Аз съм препоръчвала колеги в някои случаи. Моите тренировки могат да бъдат много интензивни и понякога идват нови хора, които знам, че няма да могат да издържат на темпото и само ще се наранят или ще се демотивират и откажат. Предлагала съм им първо да отидат при някоя колежка, която води по-ниско интензивни тренировки, като Каланетика, или пък да ходят на частни тренировки при дъщеря ми. Когато укрепнат малко, често се връщат при мен след няколко месеца и са много благодарни, че не съм ги оставила да скочат направо в дълбокото.
Какво ви е коствал спорта?
Веска: Клишето е да кажа, че спорта само може да дава. Но спорта може да е много тежък върху тялото, когато е професионално. Моят съвет към хората е да спортуват любителски, което може само да им дава. Това е най-сигурният начин да инвестирате в здрава и щастлива старост, в която да можете да продължавате да се радвате на културни мероприятия, изкуство и музика.
Искра: Енергия. Като бях гребец при майка ми, за да е доволна тя, вместо да ме щадят треньорите, ми даваха двойно повече работа. Караха ме да ходя и при момичетата и при момчетата на тренировки… Хич не ми се разминаваше леко. Случваше се даже да ме „наказват“ без причина – караха ни да тичаме около Панчаревското езеро. Момчетата се хитрееха и взимаха автобуса, слизаха малко преди финала – биеха спринт и ставаха червени като домати. Аз не ставах червена и запъхтяна, защото подържах едно темпо. Треньорът, като ме видеше такава, ми викаше: „Недева, ти си скатала нещо. Айде, още една обиколка.“
Имате ли някакви вдъхновения в спорта?
Искра: Мен ми се иска като съм на 70 години, да съм като мама.
Веска: Аз персонално име не мога да кажа, съжалявам, ако разочаровам някого. Мен ме движи любовта към живота – обичам да живея и искам да живея хубаво и дълго. Когато видя някого да постига нещо впечатляващо – било то артист, спортист, актьор… Аз обичам да виждам такива неща и искам да продължавам да ги виждам.
Последен въпрос, който е актуален и по повод на олимпийските игри в момента. На какво ниво е спорта в България днес според вас? Обнадеждени ли сте за бъдещето?
Искра: Винаги е имал потенциал спорта да е номер едно в България, но управляващите нямат интерес да го развиват.
Веска: Преди се даваше основа на децата – физическа култура. Имаше условия, беше достъпно. Българинът има прекрасна генетика на спортист, но няма как да я развие и приложи. Като няма условия и децата, и треньорите не са ангажирани. Сега на олимпийските игри български медали печелят чужденци, които са, разбира се, добре дошли, но можеха и да са българи.
Ако Веска и Искра са ви заинтригували и искате да разберете какво представляват техните тренировки, можете да погледнете тази тяхна демонстрация:
Прочетете още: Как да направим здравословния начин на живот по-достъпен?
